Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №4

Въпрос: Как се преминава от показност и неясни фрази към истинско чувство и изразяване?

Отговор: В нашия свят човек е свикнал през цялото време да играе пред другите: да се държи по определен начин, да говори, да подражава на героите от телевизионните сериали. Защото ние се учим от примери: каквито примери виждаме в живота или на екрана, така се държим и ние.

Целият ни живот, цялото ни поведение се състои от по-рано подготвени в мозъка ни щампи. Как да седим, да стоим, да разговаряме и т.н. – всичко това се състои от най-малките картини, които се намират в главата ни и ние през цялото време ги проявяваме и по такъв начин играем на тях, сякаш пускаме грамофонна плоча: една, втора, трета… Така се държим.

А сега за първи път трябва да играем самите себе си. И тук човек недоумява, не разбира, какво да прави. Той е разтреперан като малко дете, което като маймунка повтаря всичко след възрастните, докато не се научи да подражава на всички и не набере тези клишета. И тогава то вече действа в съответствие с тях. То знае, че тук трябва така да се държи, а тук – по друг начин. Възрастните се смеят и то се смее, макар и да не знае на какво.

Но ние нямаме примери за поведение в духовното. Това е отделна, сложна тема. Затова опитайте се да бъдете самите себе си, непредсказуеми – ето, аз съм такъв от сърце. Не обръщайте внимание на нищо! Както отбелязаха тук някои от говорещите: изплъзна им се така и това е – такива трябва да бъдем постоянно.

Въпрос: А какво ще стане, ако кажа нещо не според правилото?

Отговор: Не е важно! Какви могат да бъдат правилата? Ако говориш от сърце – всичко е подходящо.

От 4-тия урок на конгреса в Санкт-Петербург, 12.07.2013

[114171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →