Въпрос: Ако от „сладко – горчиво“ трябва да преминем към изясняване на ”истина – лъжа”, то в крайна сметка се получава, че всичко горчиво е истина?

Отговор: На неживото, растителното и животинското ниво сладкото е истина, а горчивото е лъжа. В такова изясняване хората се намират във всеки един момент от живота си. Това е много забележимо при малките деца, а с израстването им става по-скрито. Лъжата маскира изясненията, правейки ги не толкова очевидни.

Излиза, че аз мога да се трудя и да изглеждам безкористен борец за правда, предан на някаква абстрактна идея, но всичко това да е лъжа. Просто тази абсурдна идея, тази висока цел ми се струва сладка, и затова съм готов да вложа силите си в нея. Всичките ни изяснения са насочени само към това да получим сладкото. А за правдата не сме готови дори пръста си да помръднем – докато, висшата светлина не ни даде такава способност, която се нарича вяра над знанието, сила за отдаване.

Дотогава нямаме никаква възможност да извършим дори и най-незначителното действие, което да не е изгодно за нашето желание за наслаждение, което се нарича сладко. Мога да сменя една изгода с друга, благодарение на своето разбиране, на осъзнаване, завист, стремеж за власт, слава, под влияние на обкръжението, общоприетото мнение, страха как ще погледнат на мен, ще ме одобрят ли другарите?

Всичко това променя поведението ми, но само защото са се променили приоритетите ми и онова, което преди ми се е струвало горчиво, вече не ми се струва такова. Тъй като знам, че ако се възползвам от тази горчивина, то ще заслужа одобрението на обкръжаващите ме. И затова, тя вече не ми се струва горчива, а става сладка.

Към такъв горчив вкус, който съм усещал в себе си, се прибавя сладостта на обкръжението, което ми казва какъв велик герой съм аз, с каква сила, и как всички искат да са ми другари. Излиза, че ми става сладко на съвсем друго ниво на вкуса. Но това все пак е сладко, за което си струва да се трудя – и затова се променям.

Струва ми се, че преминавам през някои поправяния, изменения, изкачвам стъпала, но всичко това се случва в същото това желание за наслаждение и по същество нищо не се променя. Качествена промяна може да се осъществи само за сметка на светлината, възвръщаща към Източника. Получавайки я, човек започва да усеща какво всъщност се нарича промяна.

Затова е казано: ”Вкусете и се убедете колко е добър Творецът”. Докато не опиташ – нищо няма да видиш. Ще си мислиш, че се променяш, но всъщност промени ще се случват само на нивото на този свят. Вероятно ще станеш по-човечен и по-малко загрижен за животното си състояние, но всичко това благодарение на все същото онова желание за наслаждение, само че по-сложно, задълбочено, егоистично, замаскирано, с по-зрял егоизъм.

В учебника всичко е просто: искам сладкото, а горчивото не искам. Но възрастният човек може да вземе горчивото, и ако го ценят и одобряват в обществото, то тази горчилка се превръща в сладост. А той вече се брои за велик, изключителен, мислейки, че е поправил своя вкус. Но всъщност, той си е все това егоистично дете, но много по-хитро и порочно.

Така преминава целият ни живот, докато накрая на този процес не достигаме до осъзнаване на злото. Всички тези промени, благодарение на които сме променяли горчивия вкус на детето в сладък при възрастния човек, нищо не са ни дали. По този път не ще постигнем правилното напълване на своето желание.

Тъкмо обратното, достигаме до там, че желанието се оказва напълно празно и не ни остават средства, за да се променим, за да усетим някакво напълване. Повече такива възможности не ни остават. И затова, в крайна сметка, човечеството се приближава до бариерата, до критичното състояние, когато е принудено да реши, че тук е необходима някаква висша сила, която да измени нашата реалност, да ни промени.

С други думи, нуждаем се от светлината, възвръщаща към Източника. Но хората не знаят за нейното съществуване и затова ние трябва да отидем при тях и да им обясним, че това е възможно, да променим реалността и да издигнем всички, благодарение на новото съзнание, позволяващо ни вместо горчивина, да постигнем сладостта вътре в обединението на хората. Там, вътре, в това обединение ние ще усетим новия живот.

От урока по статията ”Тайната на зачеването”, 13.08.2013

[114583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →