Въпрос: Какво означава, че се спира цялата система, ако някой от нас не взима правилно участие в нея?

Отговор: Получава се, че изведнъж в двигателя задържа един клапан и се спира цялата машина. Или прегаря някой елемент в електронната платка на компютъра. Но там има значение и доколко е важен този блок, “майчинска” ли е тази платка или е нещо второстепенно. Докато в интегралната система няма по-важни или по-маловажни елементи, защото тя е кръгла и затова всеки е толкова важен, колкото всички останали. Ако той изчезне, то цялата система ще се спре.

Достатъчно е един елемент да изгори и всички изгарят, тъй като той е включен във всички. Сякаш сме скачени зъбни колелца в часовников механизъм. Ако едно колелце се повреди и не сработва, блокират всички и часовникът спира.

Системата работи в резултат на това, че всички нейни елементи са свързани един с друг и работят съвместно. А ако някой детайл престане да работи, то той спира цялата система. И нито едно зъбно колело не може да се откачи от другите и да се върти независимо от останалите на празен ход, както му хрумне. Така не може да се получи. В работещия двигател трябва да се въртят всички зъбни колела, а ако изведнъж някои части зациклят, то цялата машина спира.

Ти не можеш да влезеш в тази система или да излезеш от нея. Намираш се в нея, не по своята воля и нищо не можеш да направиш с това. По време на цялата история до ден днешен ние само сме израствали – цялата тази система се е разраствала, благодарение на своя егоизъм. А когато тя е пораснала, е започнала да демонстрира връзката между всичките свои части.

Днес тези връзки между нас се проявяват все повече и повече. Всеки ден се проявяват още няколко десетки или стотици нишки, които идват от мен към теб, от теб към мен и към всички останали. Ден след ден, този огромен “октопод” все повече ни оплита в пипалата си с новите връзки от всички мои мисли и желания към всеки и от всеки към мен.

Ние сме съединени с безкраен брой свързващи нишки, сливащи се в сбор, в едно цялостно поле, дотолкова много и толкова тясно те се преплитат една с друга. Сега в света се извършва именно такъв процес – във всеки миг тези връзки стават все по-тесни и по-силни, определяйки целия ни живот. Преди, те са оставали скрити, но днес тази взаимовръзка се проявява. И в действителност, не възникват никакви нови връзки, а се извършва разкриване на вече съществуващата система.

Но според степента на това разкриване започват да ни съдят и да изискват реакция. Световната криза се разраства и се усилва, разкривайки нашите взаимовръзки и ние се чувстваме все по-зле. Тази система се разкрива като вече съществуваща и иска от нас да започнем да действаме, според степента на това разкритие.

Да допуснем, че ни се разкриват 10 % връзки от 100%. 90% ние не знаем и не разбираме, но в степента на вече разкриващата ни се взаимозависимост, сме задължени да я спазваме. Ако ние се стремим да я поддържаме, значи вървим по пътя на светлината (ахишена) – съгласяваме се със системата, искаме да се присъединим към нея, да сътрудничим, да работим съвместно, искаме да се прилепим към висшата сила. Законът, действащ в тази система и свързващ всички нейни части, се наричат Творец, висшата сила, светлина.

А ако не искаме да бъдем свързани с нея, не желаем да участваме в нея, то все едно, системата работи. Но разликата между нейното работещо състояние и нашето нежелание да работим – тази делта, се усеща като криза. Системата продължава да се разкрива, защото според плана, са й определени 6000 години за това развитие.

Например, след година тя ще разкрие себе си, нашата непоправеност и неучастие в нея вече не е 10%, а е 20%. И тогава ще почувстваме двойна криза, в сравнение с днешния ден, и даже още по-лошо, та нали тази интегрална система умножава своите реакции. Затова ще ни бъде многократно по-зле, отколкото сега. Представете си, че ще бъде топло +50 градуса и студено – 50 градуса, и естествено цялата реколта, всичкият добитък ще загинат. И какво ще правим ние?

Ако не участваме в тази система, не съблюдаваме закона на природата, пред който сме задължени да отговаряме, то ще се разкрие нейната истинска форма. Това не са наказания, които някой ни изпраща нарочно. Просто се разкрива истинската картина, че не си участвал правилно в общата система и затова си навредил на себе си. Творецът не те е наказвал, Той е бил готов да ти помогне във всичко. Само не е искал да отнеме от теб свободата на волята. Ти си длъжен сам да решиш какъв искаш да бъдеш – грешник или праведник.

Ако съм запознат със системата, искам да разбера повече за нея и да участвам в нея като интегрална част – това се нарича обща молитва. И тогава мога да се моля за другите или за своето собствено участие вътре в системата – това не е важно, все едно, приема се, че се моля за обществото, за да изпълня всички свои задължения по отношение на всички. Само за това моля – да ми дадат сили правилно да участвам във всичко и за всички.

Аз ще се почувствам отговорен за всички, за целия свят и длъжен да изпълнявам своята функция. И по този начин, с това определям състоянието на всички останали.

От урок по статия на Рабаш, 05.07.2013

 [112899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →