Да работим или да философстваме?

каббалист Михаэль ЛайтманДуховното се постига не с разума, защото е казано, че ”народите на света притежават голяма мъдрост, но нямат Тора”, т.е. светлината, възвръщаща към Източника. Затова засега се наричат ”другите народи”, а не Израел. Около това се върти и спорът: ”Кой постига Твореца, а кой не? Какво е това постигане?”.

Според това, доколко придобиваме желание за отдаване и получаваме усещания в него ние можем да постигнем Твореца, т.е. явленията, протичащи в нашите съсъди за отдаване. Не е възможно да постигнем каквото и да било, освен усещанията в желанията ни. Нашето минало е примитивното желание за наслаждение – то се разширява и придобива ново устройство. По-рано то е било раздробено на много противопоставящи се частици, усещащи се като Израел и народите на света, роднини и чужди, далечни.

Всичко това е принадлежало на моето желание за наслаждение, но ми се е струвало, че това е целият свят, намиращ се около мен във всевъзможни форми. А моята задача е да обединя всичко това заедно, да събера всички частици и да ги присъединя към себе си, отнасяйки се с любов към тях. Аз трябва да разбера, че всичко това ми е дадено, за да се поправя – това е точката в сърцето, от която аз създавам правилното намерение към всички врагове и страничните хора, започвайки да ги възприемам като части от моята душа.

Тъкмо вътре в себе си трябва да намеря правилното отношение към тях и тогава ще ги поправя. Ако извършвам такова поправяне във вътрешното си отношение, то ще видя как всичко се подрежда. Всички ненавистници и проблеми, които са дори в излишък – това е само проекция на моето вътрешно състояние. Защото тъкмо със своето отношение аз разделям цялата Вселена на земята на Израел, Ливан, Сирия, Йордания, Вавилон, различните далечни страни и населяващите ги народи, т.е. всички нива на своето желание: на неживо, растително, животинско, човешко ниво.

Някога това е било едно желание – Светът на Безкрайността, а сега то се е раздробило на много частици, усещащи се далечни една от друга и ненавиждащи се. Но всичко ни е дадено, за да ги съберем в една форма – в това се състои цялото поправяне на човека и света, като едно цяло.

Всичко това може да се осъществи само при условие, че аз искам това поправяне. В това е разликата: да философстваме върху това умозрително, съгласно разума си,  или срещу своите виждания и откъсването на останалите части, да работим над своя разум, като над частите на своята душа, независимо, че си ги представям такива отдалечени и ненавистни. Така аз започвам да се приближавам към духовното постигане – работя в група над своето желание и все повече и повече се пробуждам.

От урок от книгата Зоар, Предговор, 18.08.2013

[115028]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: