Entries in the '' Category

Молещият не за себе си получава двойно

каббалист Михаэль ЛайтманДуховното започва от съкращението. Съкращение означава, че човек не моли нищо за себе си. Неговото желание е затворено за собствено наслаждаване, и той се ползва от него само за отдаване. Ако има възможност да отдава, той го използва, а ако няма – няма, сякаш в него работи превключвател, пропускаш само в едната посока.

Подобно на компютъра, където може или ”0”, или ”1”, и нищо повече. Ако няма на кого да отдава – то тогава е 0, а ако има на кого – 1, т.е. аз отварям себе си, получавам желанията на ближния и ги предавам на Твореца. В такава форма работи Малхут, желаеща да се уподоби на Бина. Тя потиска, затваря собственото си желание, за да не го използва за себе си, но благодарение тъкмо на това тя може да усети желанията на другите. Това също се нарича ”да направиш желанието си подобно на Неговото” – само относно творението.

Прониквайки се с желанията на ближния, аз ги предавам на Твореца като молитва, МАН и получавам отговор  на нея на принципа: ”По-големият брат получава за двама” – за себе си и за по-малкия. На мен самия не ми трябва нищо, но аз получавам двойно, тъй като моето желание се е променило и сега включва в себе си желанието на ближния. Така аз напълвам и него, и себе си.

Аз напълвам своето желание за отдаване, а не желанието за наслаждаване. Първо, прекарвам към него светлината, възвръщаща към източника, включвайки го в себе си, т.е. присъединявайки го към себе си като АХА”П на висшия. А когато той е готов да се самоотмени пред мен, то аз му предавам сила, която да му позволи да изгради своя съсъд и да получи собствено напълване.

Излиза, че нашата работа с хората е разделена на много етапи. Преди всичко, ние трябва да работим помежду си, за да придобием желание да отдаваме на хората. И то не трябва да е желание за отдаване за собствено удоволствие, а за истинско отдаване. Аз работя със своето желание за наслаждаване само за да отдавам.

Така ние предаваме на хората пробуждане и те се вдъхновяват от това, че могат да реализират своите егоистични желания. Но за сметка на обединението си с нас и на взаимното включване, те получават сила за поправяне и поправят своите желания. И тогава ние можем да издигнем двойна молитва, МА”Н, и да получим двоен отговор: за нас и за тези, за които сме се помолили, и да напълним нашите общи получаващи желания.

От подготовка към урока, 21.08.2013

[115218]

Работата в десятките: фиксиран праг на възприятие

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако десятката е недостатъчно обединена, как да и прибавим единство?

Отговор: Единството ще се прибави, ако използвам десятката, за да се отменя пред нея.

За целта, аз трябва да използвам целия свят. Тъй като светът е създаден за мен: другарите, десятката, човечеството, всичко, случващо се, възприеманата от мен картина, разделяща се в съзнанието на нежива, растителна, животинска природа и хората. Цялата действителност, възприемана от мен, е предназначена за мен – за да я превърна в една Сила,  в Твореца, освен когото няма нищо друго.

Сега картината на реалността в моите очи се подразделя на четири нива и милиарди детайли – защото моето желание за получаване е разбито. Тъкмо това разбиване дроби света на отделни части, скривайки единната Сила. И най-полезното средство, позволяващо да се доберем до възприемането на тази Сила, е групата.

Групата трябва да се обедини и да прави определени действия, за да се предостави възможност всеки да усети какво е това единство, сплотеност. Обединявайки се все повече, ние преминаваме от стъпало на стъпало. Първоначално възприемаме всяко стъпало в ”разсеяно”, раздробено състояние, а след това го приобщаваме към понятието единно цяло.

Така аз завършвам сегашното стъпало и преминавам към следващото, където ще получа добавяне на егоизъм, добавка към желанието за получаване. Тогава отново ще видя фрагментираната картина на света, хаотичен и разбит от единия до другия край – и отново ще ми се наложи да събирам всичките му детайли, приобщавайки ги към единната Сила по принципа на ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, ”Няма никой освен Твореца, Добър и Творящ добро”.

Така ние напредваме крачка след крачка. И за да си помогнем, си намираме малка група – десятка. Тъй като нашата група наброява няколко стотин човека, и в нея не е възможно да се обединиш с всички – това е все едно да се опитваме да се обединим с целия свят. Човек не възприема реално повече от десет ”персонажа” – такава ни е нагласата. Не случайно в някои примитивни езици броенето е до 10, след което следва определението ”много”.

Всъщност това не е примитивност, а следствие на нашето естество. Реално, всичко, което е повече от десет – без значение дали е петнадесет или милион – концептуално за мен няма никаква разлика, защото превишава прага на моето възприятие. Например, ако налеем в чаша вода повече отколкото тя може да побере, то е без значение, колко повече. Дали са няколко капки или няколко кубически метра вода – няма значение.

И затова ние разделихме нашата група на десятки, в които човек по-лесно да се включва в обкръжението, за да отдава на другарите, подготвяйки се за преданост към целия свят – а това означава към Висшата сила, Твореца. За това е казано ”В народа свой живея Аз” – така ние подготвяме своите съсъди- желания, така това се проявява от тяхна страна.

Обаче, това съвсем не означава, че аз възнамерявам да се затворя в своята десетка, да се капсулирам в нея и да игнорирам всички останали. Такъв подход се нарича скверна, мръсотия, клипа. Ако по-рано съм бил обикновен егоист, то сега искам да извлека максимум полза за своя егоизъм от обединението с останалите, от своята преданост към тях. Тъкмо така силите на скверната ”изсмукват” соковете на отдаването. В такъв случай, както е казано ”разпръскването на грешниците е добро за тях и е добро за света”. За тях е по-добре да не пребивават в скверната, а за света е по-добре, защото те няма да вложат в него своите ”натрупвания”.

От беседа за десятките, 20.08.2013

[115063]

Да работим или да философстваме?

каббалист Михаэль ЛайтманДуховното се постига не с разума, защото е казано, че ”народите на света притежават голяма мъдрост, но нямат Тора”, т.е. светлината, възвръщаща към Източника. Затова засега се наричат ”другите народи”, а не Израел. Около това се върти и спорът: ”Кой постига Твореца, а кой не? Какво е това постигане?”.

Според това, доколко придобиваме желание за отдаване и получаваме усещания в него ние можем да постигнем Твореца, т.е. явленията, протичащи в нашите съсъди за отдаване. Не е възможно да постигнем каквото и да било, освен усещанията в желанията ни. Нашето минало е примитивното желание за наслаждение – то се разширява и придобива ново устройство. По-рано то е било раздробено на много противопоставящи се частици, усещащи се като Израел и народите на света, роднини и чужди, далечни.

Всичко това е принадлежало на моето желание за наслаждение, но ми се е струвало, че това е целият свят, намиращ се около мен във всевъзможни форми. А моята задача е да обединя всичко това заедно, да събера всички частици и да ги присъединя към себе си, отнасяйки се с любов към тях. Аз трябва да разбера, че всичко това ми е дадено, за да се поправя – това е точката в сърцето, от която аз създавам правилното намерение към всички врагове и страничните хора, започвайки да ги възприемам като части от моята душа.

Тъкмо вътре в себе си трябва да намеря правилното отношение към тях и тогава ще ги поправя. Ако извършвам такова поправяне във вътрешното си отношение, то ще видя как всичко се подрежда. Всички ненавистници и проблеми, които са дори в излишък – това е само проекция на моето вътрешно състояние. Защото тъкмо със своето отношение аз разделям цялата Вселена на земята на Израел, Ливан, Сирия, Йордания, Вавилон, различните далечни страни и населяващите ги народи, т.е. всички нива на своето желание: на неживо, растително, животинско, човешко ниво.

Някога това е било едно желание – Светът на Безкрайността, а сега то се е раздробило на много частици, усещащи се далечни една от друга и ненавиждащи се. Но всичко ни е дадено, за да ги съберем в една форма – в това се състои цялото поправяне на човека и света, като едно цяло.

Всичко това може да се осъществи само при условие, че аз искам това поправяне. В това е разликата: да философстваме върху това умозрително, съгласно разума си,  или срещу своите виждания и откъсването на останалите части, да работим над своя разум, като над частите на своята душа, независимо, че си ги представям такива отдалечени и ненавистни. Така аз започвам да се приближавам към духовното постигане – работя в група над своето желание и все повече и повече се пробуждам.

От урок от книгата Зоар, Предговор, 18.08.2013

[115028]

От тъмно царство в реалния свят

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Санкт-Петербург. Урок №6

Парадоксално е, но ако гледаме този свят от духовния, то няма нищо по-естествено от връзката на всички, в едно цяло с Твореца. Това е единна, устойчива, хармонична система, която се намира в постоянно равновесие, в идеално състояние, където абсолютно всичко си взаимодейства, напълва се, насища се, насища другите и се напълва за сметка на другите. Тоест това е духовно и физическо, абсолютно здраво тяло.

Информацията, материята, енергията, постижението, осъзнаването – всичко съществува в абсолютна хармония. Затова тази система е вечна: няма понятие за време, няма изменения. С други думи, има постоянен живот, постоянно случващи се събития, но всички те са тъкмо за това, да разкрием още по-дълбоко тази връзка в Безкрайността. А самата връзка е постоянна, системата е постоянна, светлината се намира в абсолютен покой и напълва цялото творение. Ние се намираме в нея в непрекъснато движение от по-малко насищане към по-голямо. И основното наслаждение се състои в постигане на хармония, на съвършенство в системата, което се нарича постигане на Твореца.

Затова нашият свят се възприема оттам като изроден, съществуващ по неволя, доколкото Творецът го принуждава той да съществува, независимо, че ни се струва, че такова порочно творение няма право на съществувание. То е създадено единствено и само затова, от своята нищожност, отричайки я, да се приповдигнем и постигнем вечност и съвършенство. Независимо от това, e трудно да се направи, защото срещу тази нищожност ние не виждаме нищо.

Но ако виждахме това, нашата свободна воля би изчезнала и ние, блъскайки главата си, бихме се устремили натам и само натам, каквото ще да става. С цяло тяло бихме се блъскали в стената, в махсома, който ни разделя, само и само да преминем през него или да изчезнем.

За тази цел ни е дадено скритието, за да създадем самите ние подобие на онзи свят, към който се стремим, неговия модел във връзката между нас, в отношенията ни един към друг, в отношението към себе си, към групата, към цялото човечество, към неживата, растителната и животинска природа.

Ние желаем онзи свят, представяйки си го като някакво кралство, като в детска игра, и се опитваме да го създадем между нас, без да гледаме всичко онова, което ни се дава тук. Ние искаме да попаднем в нещо нереално, фантастично състояние, независимо, че разбираме, че това не е характерно за сегашното ни битие, тъй като всичко това е противоположно на логиката, на цялата ни природа, т.е. на разума – и трябва да бъде нещо друго.

И човечеството през цялото време се лута, опитвайки се да разбере по какъв начин може все пак нещо да се направи, а в крайна сметка става още по-лошо. Егоизмът все едно ни притиска, показвайки ни, че не сме постигнали онова, което може би сме желали, докато на човек не започне да му се разкрива замисълът на всичко случващо се – за какво е нужно такова съществуване.

Но ако погледнем отстрани, това съществуване е напълно безсмислено и порочно. Излиза, че хората съществуват по неволя, като в миши капан, за да страдат и всеки път да бягат от страданието, след което попадат в други капани и пак бягат. И всичко това, само и само за да започне човек да си представя някакво друго съществуване – нещо, което е истинско и за което си струва да се живее, в което да може да съществува, без да съжалява, че живее.

Когато започнем да си представяме такова състояние, ние постепенно започваме да усещаме, че то наистина съществува – иначе как бихме си го въобразили? И то вероятно съществува не само хипотетично, а в действителност, само че желае да се стремим към него истински. Аз трябва така да се устремя към него, че да се озова вътре в него. И тогава започвам да усещам определена помощ, озарение, просветление. Започвам да виждам, че всичко това не напразно е така нагласено.

Тъкмо така Адам е открил тази система преди 5773 години. От тогава ние отбелязваме нашето кабалистично летоброене – от този момент, когато първият човек е разкрил Твореца в нашия свят. А след това е започнало предаването на знанията от поколение на поколение – към това започнали да се присъединяват и други хора, които също са усетили ненужното никому съществуване.

Но винаги оставала една и съща задача: как да разкрия другия, правилния, истинския свят от моя мъничък свят? Хората постоянно се сблъсквали с един и същи проблем – трябва да се създаде подобие, да си играем на тази система, да си играем на този свят.

През цялото време ние забравяме за това, и ще продължава така, докато не създадем такова условие между нас, такава връзка и такива взаимоотношения, които да са почти подобни на Висшия свят, и ще остане само последната, ясна реализация, която ще бъде осъществена от удара на Висшата светлина. Но докато не направим всичко, зависещо от нас, за да се окажем в токова състояние, няма да постигнем това. Щом направим всичко това, да създадем в нашето ”тъмно царство” този друг свят, той веднага ще се появи, и ние ще се озовем в него.

Ние разбираме, че друг изход няма, като реално, ясно, обединение и създаване на такива условия, връзки за взаимно отношение между хората, които да се уподобят на системата от Висши светове – пълно отдаване и любов, взаимно включване, разбиране, поддръжка и поръчителство. А връзката трябва да бъде такава, че човекът като отделна единица изчезва – него го няма и не може да го има.

От 6-ти урок на конгреса в С. Петербург, 14.07.2013

[114616]

Егоизмът – коренът на нашите проблеми

каббалист Михаэль ЛайтманСъообщение (гл. педиатър на Русия, А. Баранов): 40%  от руските юноши и девойки имат отклонения в репродуктивната система, които могат да доведат до пълно безплодие, а 40% от причините за безплодие се коренят в детска възраст. При това положение е трудно да си представим как може да се реши острият демографски проблем в страната. Министерството на труда и социалната политика призна: надеждите за промяна в катастрофалната демографска ситуация в страната не се сбъднаха. Лекарите смятат, че е необходимо да се отделя по-голямо внимание на опазването на здравето на подрастващите.

Реплика: Никой от настоящите проблеми не може да се реши веднага, защото те възникват само за да осъзнаем колко е порочна нашата егоистична природа. И само чрез преодоляването на егоизма, всички наши проблеми могат да бъдат решени

[114500]

Гей-революция отгоре

каббалист Михаэль ЛайтманСтановище (B. Линдерман): Tематиката относно сексуалните предпочитания оглавява световната политика. И въпреки че не виждаме половата дискриминация на малцинствата, това движение е вдъхновено упорито „отгоре“ – призовават правителствата да признаят съвкуплението на мъжете с мъже и на жените с жени за норма, а не за отклонение.

Не се оказва никаква съпротива, защото самото гей движение е шоу-бизнес, а не борба за права, това е по-скоро като агресия.

Парламентите на европейските страни гласуват за легализирането на еднополовите бракове. Ясно е, че тук е задействан един огромен административен и финансов ресурс.

Но тези парламенти са избрани демократично от по-голямата част от населението, което има традиционни възгледи. Защо това болшинство не се съпротивлява?

Това е един хитро разработен рекламен трик, че зад гейовете стоят млади, прогресивни, модно обличащи се хора, които работят като програмисти и мениджъри – накратко, те са бъдещето на света. А тези, които са срещу тях, те просто доживяват живота си, и така човек не иска да бъде в челните редици на отживяващите.

Гей-революцията не декларира своята цел, но е ясно, че целта и е не да спаси гейовете, а да наложи нова тотална идеология, която чрез манипулиране иска да превърне човека в безполово същество, и на практика да ни кастрира.

Реплика: Другата нейна задача е, под прикритието на ограниченията за пушенето на цигари, да се легализират  наркотиците. Третата и цел е посредством вътрешни войни да подкопае режимите във всички страни на света. А след това ще проявяват другите си, предварително предначертани мероприятия, като всички те са насочени към придобиване на още по-голяма власт.

[114891]

Духовна ваксина

каббалист Михаэль ЛайтманДуховната ни работа според методиката, която получаваме от изучаването на кабала, прилича на медицинска ваксина, когато в здрав човек „впръскват“ малко от болестта, организмът изработва антитела и тогава вече може да устои на болестта.

Така и ние даваме на желанието си ваксина против егоизма – разкриваме неговото зло предварително, преди то да се прояви напълно. Това става чрез работа в група с помощта на това, че призоваваме висшата поправяща светлина, в която постепенно разкриваме егоистичните си свойства като зло. И човек вече не върви по пътя ня страданията „Исурим“ – от егоизъм към здраве, към свойството отдаване и любов към ближния, а предварително ограничавайки егоизма си, работейки срещу него в група и чрез учене, под въздействие на О“М върви към целта, към подобие с Твореца, т.е. към разкриване на Твореца в себе си по краткия път на поправяне – „Ахишена“, преболедувайки болестта в малката й проява вътре в себе си, доброволно.

Човечеството трябва да осъзнае природния си егоизъм като болест. Природата ни демонстрира порочността му върху самите нас. Необходими са продължителни страдания, за да опознаем заболяването и методите за неговото излекуване.

Кабала предлага вместо този дълъг и лош път кратък и добър път на поправяне. Но в този случай ще ни е нужно предварително, още на ранните стадии на развитие на егоизма да го осъзнаем като зло, от което трябва да се освободим. Да осъзнаем готовността да си направим ваксина, т.е. в малка доза да се разболеем от него, и повече никога да не боледуваме, да станем здрави, да изграждаме нов живот.

Същината на разпространението се свежда до постепенното обясняване на хората в какво се състои причината на техните нещастия – в нашата егоистична природа. И че има методиката на нейното излекуване чрез метода на обикновена „ваксинация“.

[115072]

Всеки си има своя Вселена

каббалист Михаэль ЛайтманНе оставяй жива магьосницата! [Тора, Изход, Мишпатим, 22:17]

Човек представлява целият свят, който сякаш се прожектира в него. И ако разглеждаме вътрешния свят на човека, тогава „магьосницата“ не е нищо друго, освен негово свойство. Всеки от нас желае да вярва в нещо. Той влачи след себе си от детството и дори от дълбочините на вековете някакви древни стереотипи, представи, вярвания.

В действителност за всичко това няма място в света. Кабала смята, че светът е абсолютно материален и духовността на света е също толкова материалистична, колкото и светът. Трябва да се отнасяме към нея абсолютно реално. Само с това, което постигаме, можем да работим. Затова трябва да вземаме под внимание само законите, свойствата, които разкриваме.

Кабалистите разкриват по-дълбоки свойства от учените. Те работят с тези свойства, провеждат изпитания, проверка, повторение, анализ, синтез. Всички тези знания се събират заедно през поколенията. Всяко поколение ги проверява и върви по-нататък, разкривайки природата все по-дълбоко и по-дълбоко.

Затова тук нямат място никакви вярвяния и заблуди. И отношението към света съответства на най-главния закон на изследване: „Изследователят няма друго, освен това, което виждат очите му“, т.е. няма никакви други инструменти за постигане. Затова е забранено да се говори за различни вярвания и вяра.

В кабала под вяра се разбира свойството отдаване, когато човек прави усилие, приповдигайки се над егоистичното си свойство получаване, и достига свойството да отдава.

Така че, „магьосницата“ – това е човек, който вярва в противоествените, абсолютно нереалните явления. А ние говорим за реалността, която се повтаря и може да бъде наблюдавана от различни хора в различни епохи, което в такъв случай е чисто научно доказуемо явление, тоест факт. Освен фактите, не се осланяме на нищо друго!

Реплика: А ако някой ви предложи: „Докажете! Покажете!“?

Отговор: Не е възможно нищо нито да се докаже, нито да се покаже. Ако виждам лошо и нямам очила, а ти ми казваш: „Там има шкаф“ – нима мога да ти повярвам? За мен това ще е недоказуемо.

Тоест налага ми се да се сдобия с някакви свойства, с помощта на които ще мога да докажа или да отрека думите ти. В такъв случай това, което чувам, за мен са абсолютно несъществуващи неща. Затова за всеки човек Вселената съществува в този или онзи вид единствено според обема на постигнатото от него.

Въпрос: Значи когато обяснявате нещо на човек, Вие му казвате, че той трябва сам да провери това и не е длъжен да ви вярва?

Отговор: Не, в никакъв случай не му налагам тази картина! Не казвам на човека какво ще постигне, защото сега той все едно няма да види това. Защото той не знае какво представлява шкафът, ако никога не го е виждал. Казвам му по какъв начин може да постигне, да разшири рамките на своето постижение.

Само с това се занимава науката кабала, името на която произхожда от думата „да получа“, „да разширя“, т.е. да получа все по-голяма информация. Тя говори само за създаване на нови средства за постигане вътре в човек, с помощта на които нататък той постига всичко сам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 27.05.2013

[114693]

В базовата точка на всички светове

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е да се постигне правилно желание към духовното, без проблеми в материалния свят?

Отговор: Няма чисто ”материални проблеми”. Материалният свят не съществува отделно от духовния. Всичко принадлежи на духовното. А материалната форма, която усещаме сега, само ни се струва такава, тъй като я възприемаме без правилно намерение, което трябва да бъде създадено с наши усилия. Ние просто сме се родили такива, с разбити желания.

Усещанията в разбития съсъд без всякакво собствено намерение, а само съгласно действащата в него програма – се нарича материален свят. Тоест материалното е това, което усещам, без да прилагам някакви усилия. А за духовно усещане ми е нужна определена настройка и само тогава ще мога до го усетя. Тези мои действия се наричат поправяне.

Но всъщност, нашият свят е базова точка, върху която е изградена цялата система на духовния свят. Системата на висшите светове се разкрива във вид на допълнителни връзки между всички елементи на този свят. Тази форма, тази картина от светове се запазва, и в допълнение на нея се разкрива свързващата мрежа между частиците на Вселената. Тази мрежа се нарича висши светове.

От урока по статията ”Тайните на сътворението”, 12.08.2013

[114963]

Количество, прерастващо в качество

каббалист Михаэль ЛайтманЖеланието за наслаждаване може да се промени по своята величина (авиют): от нулево ниво до четвърто. А всяко от тях се подразделя на поднива и така в крайна сметка се получават 125-те стъпала. В нашия свят всичко се измерва със съответната величина, по количество, а количеството влияе на качеството.

Ако вземем някакъв материал, то всъщност, неговите свойства, се определят от броя на електроните, протоните, неутроните в атома. От тяхното количество зависи качеството на материала. Ако добавяме електрони, то ще се получи нов материал.

Това се случва в неживата материя, но същото се отнася и за растенията, животните и човека. Трудно ни е да забележим това относно нашите усещания, но това е така. Всичко зависи от количеството приложени усилия, от количеството детайли, които имаме. За това е казано: ”няма по-умен от опитния”, защото той постоянно добавя тези детайли, докато не достигне до ново качество на възприемане, на усещания.

Всичко зависи от най-простите действия. В цялата реалност няма нищо, освен получаване и отдаване. И дори отдаването не съществува като такова, а има само получаване в такава форма, която се превръща в отдаване, благодарение на намерението. Всичко е изградено от ”плюс” и ”минус”.

Затова, работата се състои в това, през цялото време да прибавяме количество. А образувалото се количество започва да изисква ново качество, разбиране, защо и за какво правя всичко това. Започват да се обособяват въпроси, които ни довеждат до по- качествени действия, на ново ниво. Но и тогава ще трябва да добавяме количество, докато не постигнем нови качества.

Със своите действия ние привличаме светлината, възвръщаща към Източника, която постоянно действа и всеки път добавя още една капка промяна. В крайна сметка ”грош по грош се събират и стават капитал”, и ние постигаме способността да извършваме осъзнати действия с намерение, които се измерват не по самото действие, а по намерението.

От подготовка към урока, 13.08.2013

[114873]

Да се държим не за джоба, а един за друг

каббалист Михаэль ЛайтманАко организираме живота си така, че да живеем и да си помагаме един на друг, както в едно голямо семейство, то бихме увеличили стандарта си на живот двойно при същите ресурси. Ще се появи такава разлика, сякаш съм получил двойна заплата – и всичко това зависи само от връзката между нас.

Хората ще се убедят от двойната изгода, от двойното напълване в АХА” П. Но ние знаем, че това не е най-важното. Творецът ни пробужда не за това, да получим двойно напълване, а за да поправим връзката между нас и тъкмо в нея да разкрием висшата сила. Творецът се разкрива не във всеки от нас, а помежду ни.

Засега, това се нарича ”ло лишма”. Ние привличаме човек с помощта на материалната изгода, и не го лъжем! Той наистина ще се почувства по-добре: ще заживее без недостатъци, ще стане по-уверен и спокоен.

В това ние влагаме своето намерение, т.е. намираме връзка с тази обща кристална решетка, а останалите хора са в самите и възли, в елементите, за сега всеки е в желанието си. Но това е временно, а след това те ще започнат да ценят връзката между всички, разбирайки, че тъкмо в тази връзка е спасението. Човек започва да пази тази връзка, да я възвишава. Той разбира, че тя сама по себе си вече има висока цена, и си струва да се държи за нея, отколкото за своя джоб.

Тъй като тази връзка дава душевно, вътрешно удовлетворение, повдига настроението, дава усещането за голяма свобода и по-малко грижи. За сега това са егоистични мотиви, позволяващи на човек да се издигне над своите проблеми. Но след това той ще види, че дори и без натиска на проблемите иска да принадлежи към това високо усещане за единство. А след това той дотолкова се пропива от това, че е съгласен на всякакви проблеми, само и само да запази това възвишено чувство.

Тоест той вече започва да разкрива голямото зло на егоизма, отделяйки го от доброто и правейки между тях разрез, бариера (махсом), екран (масах), правейки съкращаване и организирайки се по принципите на духовното.

Главното за нас е да се намираме във връзките на решетката, а не да се струпваме във възлите, в проблемите. Ние говорим с хората за техните проблеми, но мислим как да разкрием добрата, вярната връзка в системата и постоянно да я укрепваме.

От подготовка към урока, 14.08.2013

[114730]

Гърция, България, Испания – по-късно навсякъде!

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (М. Хазин,икономист): Проблемите на Гърция, България, Испания, са станали нещо обичайно. Безработицата е 60% сред младите хора – това е социална катастрофа. Ако човек до 30 години нищо не е работил, то едва ли ще започне работа после. А това означава да остане без нормално семейство (впрочем либералното западно общество, все едно, се бори с това), защото без социална адаптация, без възпроизводство вариантите не са много: кражби, тероризъм, революция или превръщане в животно по пътя на наркотиците.

Всичко това не дава на западното общество шанс за възпроизводство на повече от едно поколение. Количеството на богатите ще  намалява, ще се обират последните остатъци от средната класа, ще се разпалят социални и политически напрежения. Съкращаването на средната класа ще доведе до създаване на нови бедни.

Икономическата теория казва, че не се предвижда никакво подобряване на световната и западната икономики.

Реплика: Вярно е, че в плановете на елита намаляването на населението до 1-2 милиарда гарантира спокойствие. И главната задача в този период е спокойствието на масите. Затова се пускат наркотиците, а се въвежда борба с цигарите като истинско зло за здравето.

Но резултат от тези промени ще стане осъзнаване на необходимостта от пълното преустройство на обществото, на човечеството, на отношението към себе си и света -всичко зависи от разпространението на методиката на интегралното възпитание.

[114270]

ТВ програма “Нов живот”. Предаване №38

17 юли 2012 г.

Оживяващата картина на съвършенството

Хармоничните семейни отношения се изграждат на два обикновени принципа:

  • Връзката между партньорите се формира по пътя на взаимните отстъпки.
  • „Любовта ще покрие всички престъпления“.

Това е достатъчно, за да се върви към щастлив семеен живот, само ако у съпрузите има такова желание, дори не силно, но искренно. Те вече са се настрадали, вече са разбрали, че поединично няма да се справят и затова са готови да се вслушат в посланието на интегралната методика. А повече не е и необходимо, защото методиката е изградена по такъв начин, че човек да влезе в правилно обкръжение, в атмосфера, която постепенно сама ще го промени, дори без усилие от негова страна.

Тук е важно постоянно да проверявате себе си: не се ли отклоняваме от средствата за напредване? Средството – това е група от няколко брачни двойки, дошли на курс, а у дома е партньорът, който също така играе ролята на обкръжение. В резултат, познавайки и чувствайки се един-друг, партньорите ще са достатъчно подготвени, за да проявят взаимни старания, да си оказват взаимна поддръжка, да вървят към взаимни отстъпки и тогава между тях възниква истинска връзка.

Каква е тази връзка? Какво е това единство на върха на този триъгълник, основата на който преминава между съпрузите?

Тук е важно да се помни, че съпрузите не се игнорират и не “се поглъщат”, а именно допълват, поддържат се един-друг до такава степен, че престават да различават в своите взаимоотношения някого поотделно. Като че ли те се разтварят един в друг. Всичко, което е важно, добро и скъпо за жената, е важно, добро и скъпо и за мен, именно защото това е важно, добро и скъпо за нея. И обратно.

Всъщност, за това има два метода:

* Първият се състои в това заедно “да уловят” върха на триъгълника и да живеят, изхождайки от тази точка на единството, без да се отпускат в своя “ъгъл”. Не обръщайте внимание на нищо – само се дръжте заедно в точката на вашата сплотеност. Защото където човек иска да попадне, там в крайна сметка и попада. В себе си и в обкръжението пробуждам такива сили на природата, които действат по съответстващия начин и ме довеждат в точката на предназначение. Ако искам да се задържа на това ниво, то ще се удържа при условие, че постоянно ще си го представям и ще постъпвам съобразно с него. Моето отношение към жената, към себе си, към света, към каквото и да е ще произтича от тази висша точка, която ни обединява.

* А вторият метод е спускане към първоосновите, “детските” упражнения, на които се учим да си отстъпваме един на друг, да изясняваме защо и за какво са необходими тези постъпки и по малко да се сближаваме помежду си. Този път е по-труден, тъй като действайки от личния “ъгъл”, съм подложен на смените на настроението, както на своето, така и на обкръжаващите, и изобщо се сблъсквам с многобройни проблеми. Затова да използваме този метод може при условие, че се намираме в силно обкръжение. Първият метод също изисква обкръжение, поддръжка, но не в такава степен.

Да разгледаме по-подробно първия начин. Ние си рисуваме някаква “розова мечта”, картина на пълна хармония, точка, в която се допълваме един-друг, изпълняваме изискванията един на друг и чувстваме, че без това, нас просто ни няма. Постоянно си представяме съпружеското обединение, в което мъжът и жената стават едно цяло и живеят щастлив живот. Добавяме към нашата фантазия все нови детайли и ги поставяме в списък, за да е всичко реално, “осезаемо”, за да знаем точно върху какво стоим.

В точката на единството всичките ни изисквания един към друг трябва да намерят правилното приложение. Това не е лесно и може би ни се налага да задействаме втория начин. Например, жената ми казва: “Не мога да си представя твоето присъствие в картината на моя идеал, на моята цел”. А аз й обещавам да се променя диаметрално, отказвайки се от всичко, и моля, все пак, да ме въведе в нейната идилия. Същото става между нас и в противоположната посока. Както в математиката, търсим общия знаменател, който да ни помири, макар и не веднага, но все пак, стъпка по стъпка.

А по-нататък, обрисувайки тази единна за нас картина, виждаме доколко трябва да си отстъпваме един на друг, за да се впишем в нея.

По такъв начин, на върха на триъгълника намираме нещо общо, което се нарича „поправени“. Във фантазиите си се повдигаме към тази точка и тогава се спираме. С други думи, фиксираме състояние, не си позволяваме да слезем от върха и продължаваме да се отнасяме един към друг така, сякаш се намираме там. Аз правя всичко за жена си, а тя всичко за мен, всичките ни действия и желания са обърнати един към друг.

Необходимо е в нашите фантазии да има само един позитив. Като че ли седя на розов облак и гледам отгоре Земята, наслаждавайки се на идеалния съпружески живот. Ето в това усещане, разбира се, без да лъжем себе си и помежду си, ние и живеем.

А освен това, тогава ще разбера защо Природата ни е създала такива: оказва се, че ми е необходимо да отстъпвам именно там, където съм натоварен в своя егоизъм.

Въпрос: Няма ли да ни попречи театралността, изкуствеността на случващото се?

Отговор: За да се издигнеш на следващото стъпало, ти трябва да му се уподобиш. Така децата играят, искайки да бъдат възрастни. Ние някак се отстраняваме от текущите проблеми и искаме да живеем в това желано, съвършено състояние. И тогава мнимото съвършенство става истинско.

Новият живот, в който истината е сладка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако от „сладко – горчиво“ трябва да преминем към изясняване на ”истина – лъжа”, то в крайна сметка се получава, че всичко горчиво е истина?

Отговор: На неживото, растителното и животинското ниво сладкото е истина, а горчивото е лъжа. В такова изясняване хората се намират във всеки един момент от живота си. Това е много забележимо при малките деца, а с израстването им става по-скрито. Лъжата маскира изясненията, правейки ги не толкова очевидни.

Излиза, че аз мога да се трудя и да изглеждам безкористен борец за правда, предан на някаква абстрактна идея, но всичко това да е лъжа. Просто тази абсурдна идея, тази висока цел ми се струва сладка, и затова съм готов да вложа силите си в нея. Всичките ни изяснения са насочени само към това да получим сладкото. А за правдата не сме готови дори пръста си да помръднем – докато, висшата светлина не ни даде такава способност, която се нарича вяра над знанието, сила за отдаване.

Дотогава нямаме никаква възможност да извършим дори и най-незначителното действие, което да не е изгодно за нашето желание за наслаждение, което се нарича сладко. Мога да сменя една изгода с друга, благодарение на своето разбиране, на осъзнаване, завист, стремеж за власт, слава, под влияние на обкръжението, общоприетото мнение, страха как ще погледнат на мен, ще ме одобрят ли другарите?

Всичко това променя поведението ми, но само защото са се променили приоритетите ми и онова, което преди ми се е струвало горчиво, вече не ми се струва такова. Тъй като знам, че ако се възползвам от тази горчивина, то ще заслужа одобрението на обкръжаващите ме. И затова, тя вече не ми се струва горчива, а става сладка.

Към такъв горчив вкус, който съм усещал в себе си, се прибавя сладостта на обкръжението, което ми казва какъв велик герой съм аз, с каква сила, и как всички искат да са ми другари. Излиза, че ми става сладко на съвсем друго ниво на вкуса. Но това все пак е сладко, за което си струва да се трудя – и затова се променям.

Струва ми се, че преминавам през някои поправяния, изменения, изкачвам стъпала, но всичко това се случва в същото това желание за наслаждение и по същество нищо не се променя. Качествена промяна може да се осъществи само за сметка на светлината, възвръщаща към Източника. Получавайки я, човек започва да усеща какво всъщност се нарича промяна.

Затова е казано: ”Вкусете и се убедете колко е добър Творецът”. Докато не опиташ – нищо няма да видиш. Ще си мислиш, че се променяш, но всъщност промени ще се случват само на нивото на този свят. Вероятно ще станеш по-човечен и по-малко загрижен за животното си състояние, но всичко това благодарение на все същото онова желание за наслаждение, само че по-сложно, задълбочено, егоистично, замаскирано, с по-зрял егоизъм.

В учебника всичко е просто: искам сладкото, а горчивото не искам. Но възрастният човек може да вземе горчивото, и ако го ценят и одобряват в обществото, то тази горчилка се превръща в сладост. А той вече се брои за велик, изключителен, мислейки, че е поправил своя вкус. Но всъщност, той си е все това егоистично дете, но много по-хитро и порочно.

Така преминава целият ни живот, докато накрая на този процес не достигаме до осъзнаване на злото. Всички тези промени, благодарение на които сме променяли горчивия вкус на детето в сладък при възрастния човек, нищо не са ни дали. По този път не ще постигнем правилното напълване на своето желание.

Тъкмо обратното, достигаме до там, че желанието се оказва напълно празно и не ни остават средства, за да се променим, за да усетим някакво напълване. Повече такива възможности не ни остават. И затова, в крайна сметка, човечеството се приближава до бариерата, до критичното състояние, когато е принудено да реши, че тук е необходима някаква висша сила, която да измени нашата реалност, да ни промени.

С други думи, нуждаем се от светлината, възвръщаща към Източника. Но хората не знаят за нейното съществуване и затова ние трябва да отидем при тях и да им обясним, че това е възможно, да променим реалността и да издигнем всички, благодарение на новото съзнание, позволяващо ни вместо горчивина, да постигнем сладостта вътре в обединението на хората. Там, вътре, в това обединение ние ще усетим новия живот.

От урока по статията ”Тайната на зачеването”, 13.08.2013

[114583]

Да превърнем всяко действие в ”жертвоприношение”

каббалист Михаэль ЛайтманОсновното, което не ни достига за успех в работата, е да пренесем вниманието си от външните, материални успехи непосредствено на мястото за работа – на вътрешния, духовен успех, т.е. разкриването на Твореца. Неговото разкритие трябва да стане наша единствена цел, а цялата ни работа по разпространение, обучение, усилията във всяка една секунда – да са средство за нейното осъществяване.

Но не и обратното! Не затова се молим на Твореца да ни даде успех в разпространението, в живота. Така действат всички религии, обръщайки се към Твореца, само за да им помогне в материалната работа, да уреди живота им. Ние, тъкмо обратното, имаме нужда от целия този живот, за да постигнем успех в едно: да разкрием Твореца, да се свържем с Него и да усетим, че с това Му доставяме наслаждение.

За сега не ни достига такова чисто намерение във всичките ни действия. Нека то да бъде изкуствено и да не съответства на нашето настроение, на нашите чувства, но все пак от ”ло лишма се стига към лишма”. И затова проявяваме това желание за сега външно и търсим правилните думи за изразяване на намеренията си.

Независимо от това, че за сега тези намерения не са истински и не излизат отвътре, ние искаме те да излизат отвътре, от самото ни сърце. Действаме като малки деца, повтарящи всички движения на възрастните, без каквото и да е разбиране. Постепенно, това все повече се наслоява в нас, навикът става втора натура, и ние започваме да усещаме смисъла на думите.

Да привлечем светлината, възвръщаща към Източника, за да стане тя от обкръжаваща вътрешна, за сега може и в неистинско желание. Такава възможност ни дава построяването на духовната стълба, отношението между духовните парцуфим. Всичко е подготвено специално така, че преди още да се намираме в духовния свят, все пак да можем да привлечем неиното въздействие върху нас.

Тогава давайте, когато влагате много усилия във външни действия, преди всичко, да приложим и правилното намерение към тях. Казано е, че ”заповед без намерение е като тяло без душа”. И ако искаме да изпълним ”заповедта”, т.е. заповедта на Твореца да се приближим и да се прилепим към Него, то от всяко наше действие трябва да направим ”жертвоприношение” (курбан), т.е. ”доближаване” (керув).

Между двата „крувим“ (ангелите върху Скинията на Завета) – двете наши сили заедно: лява и дясна, получаване и отдаване, ще ни се разкрие гласът на Твореца. Ще чуем как Той звучи между двата ”крувим” (както е чул това Мойсей). Това е възможно да се направи, ако работим правилно със своите сили: преди всяко действие да се постараем да се концентрираме върху своето намерение за разкриване на Твореца – за да Му доставим радост, като на любим човек.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114473]  

Формулата на висшия свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво се променя в човек и в света при разкриването на Твореца?

Отговор: В степента на приближаване до разкритие на Твореца, започва разбиране за това, че всичко, което се случва, е негова постановка, и затова дори най-неприятните събития, които по-рано сме оценяли като ужасни, губят своето предишно отрицателно значение и се преоценят като необходими за натрупване на желанието да разкриеш Твореца.

И разбираш, че в света около теб нищо не трябва да се промени, а само твоето разкритие на управлението прави този низш свят – висшия свят. Само добавянето към този свят на явното управление на Твореца се явява разкриването на висшия свят. Тоест висшият свят е добавяне на висшето управление към нашия свят. Така е казано: ”Няма отличия на този свят от висшия, а само изменение на царстването” (Ейн бейн олам азе ле олам аба еле шиабуд малхует).

[113950]

Да облечеш думите в чувства

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Санкт-Петербург. Урок №5

Въпрос: Вие казахте, че в нас още не се е сформирало окончателното желание, не ни достига още някакъв елемент или крачка. Как да направим атаката? В какво именно направление?

Отговор: В какво направление трябва да се движим, да превлечем повече светлина? В направление към обединение, за да донесе то радост на Твореца.

Извадете всичките тези думички от калъфчетата, в които са опаковани, говорете с чувствен човешки език, и тогава ще усетите какво не ви достига. Това ще бъде вашата атака.

А каква трябва да бъде атаката? С кого да се сражаваме? Само със себе си, системно вътрешно разбиване, омекотяване.

Не искам да ви успокоявам, но вие преминахте много състояния на този конгрес. Днес е третият ден от конгреса, когато ние обичайно завършваме всичко – всичко някак си отминава, хората започват да си мислят за отпътуването си. Тук това състояние липсва и не ни трябва, никой за това и не мисли. Всичко е насочено само към това, да се нанесе последният удар, последното усилие, за да се разкрие то като място, където ще се разкрие Творецът.

Мястото, където се разкрива Творецът е изход на човека към общото сливане. Тъй като във всеки от нас съществува завистта, че всички другари се намират в по-голямо обединение помежду си, отколкото съм аз с тях. Чувам един, друг, трети и усещам доколко те са обединени: „Боже мой! Какво е това?” – А аз не се чувствам такъв, аз всъщност още не съм такъв.

Страстното желание да вляза и да се загубя в другарите си трябва да е най-важното, основното, а след това – за какво правя това?

Понякога, разбира се, намерението може да се направи по-рано от действието, но сега, преди това трябва да е действието.

От 5-тия урок на конгреса в Санкт-Петербург, 14.07.2013

[114299]

Животът е даден за постигане на неговия Създател

каббалист Михаэль ЛайтманВсяка секунда от моето съществувание трябва да се разглежда като възможност за реализиране на целта на живота ми, на съществуването ми, заради което е създадена тази реалност и този живот, в който се намираме ние. Светът е устроен така, за да можем ние, творенията, да постигнем своя Създател. А за да бъде пълно това знание и постижение – такова, каквото Той иска, ние трябва да започнем своето запознаване с Него от съвършено противоположно във всичките му детайли състояние.

Ако Творецът е пожелал да го постигнем в някаква определена мярка, включваща в себе си много частни разкривания, то ние трябва да усещаме скритието във всеки един нюанс. А доколкото скритието може да бъде почувствано само на контраста на неговата противоположност, разкриването, изгнанието, отделянето от Твореца става постепенно. Колкото по-надолу се спускаме по стъпалата на скритието, толкова повече в съответствие с него можем да постигнем разкриването; стъпало след стъпало.

Ако правилно си представяме вселената, то там няма какво повече да се прави, освен да разкрием Твореца! Затова във всяко едно действие, състояние, мисъл: в цялата ни работа, в учението, в обсъжданията, връзките, акциите за външно разпространение – не ни достига само това намерение. Във всяко такова действие не ни достига само крайното решение: да разкрием Твореца, тоест силата на отдаване и любов и да се удостоим с нея.

Ние доказваме своята готовност със своите старания, упражненията, които извършваме помежду си. И единственото, което не ни достига, е правилното намерение преди всяко действие, във всеки миг от живота ни. Преди всичко, трябва да се насочим към Твореца, за Неговото разкриване. И ако сме се прицелили, ако сме се устремили към Него, то вече можем да разберем как да изградим връзката между тези два източника: между нас и Твореца.

Трябва да започнем да изграждаме тази връзка с Него, а не със себе си – със силата на отдаването и любовта. Трябва да се изясни как да изградим системите, пригодни за разкриването на тази сила на отдаване, какъв трябва да бъде моят вътрешен съсъд, за да мога да разкрия това свойство. За да мога да го настроя, аз започвам да се свързвам с останалите, да съединявам себе си с цялата световна душа: неживото, растителното, животинското ниво, хората, които се обединяват за сметка на мен. По такъв начин създавам място, където Творецът и аз можем да бъдем заедно, получавайки възможността да се разкрием един друг.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114385]

Защо сме самотни…

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: На всеки 100 човека, страдащи от самота, само 15 страдат от тежка загуба, а останалите – от неразбиране. Към 85% от човешката самота е тиха равносметка за множество различни неразбирания, разделени в три основни: не разбираш себе си, не разбираш другите, другите не те разбират.

Защо не ни разбират? – Защото самите ние не сме искрени, не търсим разбиране, не умеем да говорим за това, искаме да изглеждаме по-силни, отколкото сме.

Срещайки този, който е изключително важен за нас, с който няма да сме самотни, ние се срамуваме от собствената си уязвимост (слабости, незнание, неумение да танцуваме, да пеем, да варим супа, да забиваме пирони, да плуваме повече от останалите, да сме вещи в актуалната политическа ситуация). Ние се срамуваме и мълчим.

Мълчанията също могат да бъдат различни. Най-дразнещото е да мълчим с празни разговори или да демонстрираме сила там, където в действителност сме слаби. Тази измама ни струва близостта. Имайте мъжество да си признаете уязвимостта в очите на близък за вас човек. Неприятно е, но това е единственият начин да не оставаме самотни. Това, което ни прави уязвими, ни прави прекрасни, друг път към разбиране и близост няма.

Да бъдеш уязвим означава първи да кажеш „обичам те“, „слаб съм, не мога да го направя“, „ще съм самотен, ако си тръгнеш“, „сгреших, грешах, ще греша“. Да си уязвим значи да си признаеш собствената недостатъчност, слабост, същата тази, за която е нужен друг човек, за да не си толкова сам.

Реплика: Разкриването на човек пред друг човек е възможно само според степента на разкриването между него и Твореца – създателят на нашата природа, конструктора на всички връзки между нас. Когато разкриваме Неговия замисъл и Неговите действия в нашите свойства и постъпки, ние се избавяме от срама, отнасяме всичко към Него и се оказваме в прекрасния свят на съвършения Творец. А дотогава ще има много хора толкова самотни…

[114401]

Скриване заради разкриването

каббалист Михаэль ЛайтманСкриването започва с това, че аз възприемам важността на групата и важността на Твореца като забулени. Но постепенно започвам да чувствам, че скриването ме поддържа. Тоест, усещам в него някаква скрита сладост. Чувствам, че това изгнание, което ме отделя от висшата светлина, лишава ме от връзка с Твореца, усещане за Него – това е за моя полза!

И тогава това изгнание става сладко за мен, тъй като благодарение на него, работейки с него, аз все повече строя своите желания, формите на отношение, на разбиране на Твореца. По такъв начин обръщам святата сянка в разкритие. Скриващият екран се превръща в разкриващ.

Има още една сянка, която се нарича сянка на егоистичните сили (клипот). Намирайки се в тази сянка, аз се чувствам в скритие и не мога да се свържа с Твореца. Не мога да започна да правя каквото и да е там, тъй като не усещам целенасоченост на своето състояние. Затова такава сянка се нарича клипот (ситра ахра). Ситра ахра е всяко едно състояние, в което не чувствам връзката с Твореца, а се отдръпвам в противоположната посока – към желанието ми да се насладя.

Именно в това се състои разликата между сенките на светостта и клипот, между всички наши състояния. Трябва постоянно да сме уверени, изцяло, на 100%, че се намираме в Безкрайността и Творецът иска да се разкрие в нас в цялата своя пълнота. Но проблемът е само в усещането за скриване, което трябва да развиваме все повече, за да може накрая да се превърне в разкриване. И тогава „сенките ще се разбягат“ (Песен на песните), ще се преобразят, т.е. ще си отидат и ще се превърнат в екран, с помощта на който ще мога да се отнасям към Твореца така, както Той се отнася към мен.

Всичко, което практически се иска от нас, е всеки един момент да се насочваме към Твореца. Преди всичко моята действителност зависи от Него на 100%. Всичко, което получавам – получавам от Него. От една страна, получавам усещане от Него и независимо от това, че това усещане е неприятно, съм длъжен да свържа себе си с Твореца като с добър и носещ благо. Мога да го направя само ако придобия правилно отношение към Него, което се нарича намерение за отдаване.

Макар и в много аспекти да се чувствам неприятно, но веднага след като пожелая да оправдая Твореца и да се отнеса към Него с любов, с това достигам намерението за отдаване. И това намерение за отдаване ми позволява да превърна усещането си за страдание в сладко чувство, в усещане за добро.

Намерението, благодарение на което се свързвам с Твореца, подслажда всички мои лоши усещания вътре в желанието да се насладя. Започвам да възприемам празнотата или страданията в егоистичното си желание като необходимост. Тъй като именно за сметка на тази опустошеност строя себе си в новия свят с намерение за отдаване.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.08.2013

[114040]