Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №3

Баал а-Сулам пише, че има само една душа – само едно създадено желание. Духовното не се разделя на части, затова тя се намира във всеки един от нас и във всички взети заедно.

”Във всеки от нас” означава, че ако аз мога да се включа във всички, то откривам общата душа, т.е. не само онези милиарди, които живеят сега, но и онези, които все още не са се родили и ще се родят в бъдеще. Това не е онази картина, която можем да си представим. С други думи, това е един обем, една душа, една материя. Тя ни се разкрива само в този обем, в който можем правилно да съществуваме, и на онова ниво на сила, на което можем да взаимодействаме.

В съответствие с това се определят свойствата на всеки човек, т.е. на всяка една частичка, намираща се във всеки един от нас. Има хора от частната душа, за които е характерно разпространението, т.е. връзка с много хора, а има такива, за които, обратното, е характерен тесен кръг, но с високо ниво на съединение с тях. Тоест във всеки от нас има качествено или количествено – и от едното, и от другото, преобладаващо в зависимост от свойствата на душата.

Например, сърцето изпълнява точно своите тесни функции, независимо, че е свързано с много органи. А другите системи, да речем, кръвоносната, лимфната, и нервната, обратно, разпространяват се навсякъде, достигайки до всяко една част на организма. Такъв тип са и нашите връзки.

За това може да се съди по човека – към какво той се устремява. Например, аз виждам по своите ученици в каква насока могат да се развиват (доколкото мога да видя това).

Но най-общо, това няма значение, защото светлината така или иначе ни разполага по места. Нищо ново няма, ние само ускоряваме развитието си, привличайки обкръжаващата ни светлина. В противен случай, тя все едно ще ни води по програмата на Природата. Но тази програма се намира само на нивото на светлината нефеш (от думата нефиша), което означава неживо състояние.

Тоест светлината постоянно ще ни притиска, а ние постоянно ще бягаме от нея, защото това притискане ще се възприема от нас като отрицателно и през цялото време ще се развиваме така. Но това развитие не е добро, защото то води до големи катаклизми, войни и т.н. И ако ние не предприемем нещо, то това ни очаква занапред.

И обратно, ако предприемем ускорението на Висшата светлина, нейното високо състояние, то бързичко ще напреднем.

Баал а-Сулам пише за работата в група: ”Множество искри за отдаване има във всеки от нашите другари и ако бяхте събрали тези искри на едно място, в едно желание, в братско единение, любов и дружба, то разбира се, бихте достигнали до много важно за този момент ниво на отдаване”.

От 3-тия урок на конгреса в Санкт–Петербург, 12.07.2013

[112771]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Мнение: Тотален хаос очаква света, цивилизацията навлиза във фаза на самоунищожение, земните богатства са изтощени, поглъщането на ресурсите достигна критичната си точка, разрушавайки планетарния баланс. В отговор на това, Земята се бунтува, стихиите са възбудени, възбудени са геомагнитните и тектоничните процеси, климатът се колебае, променя се, екологията деградира, обитаваните региони се превръщат в пустини, пространството за живот намалява, а населението расте. В такива условия, нестабилният световен ред няма да издържи дълго, ние доизживяваме последните мирни години.

Наближава поредният прелом в историята. Стихийни бедствия, екологични катастрофи, глад и епидемии ще взривят социалните вълнения до невиждани мащаби. Епицентър на безредиците ще станат големите промишлени мегаполиси. Наближава великото преселение на народите. Десетки, стотици милиони климатически бежанци ще се стекат в центъра на Евразия. Ще настъпи смесване на раси и народи. Това ще е съпроводено от граждански, междуетнически конфликти. Всички ще се бият срещу всички. Това ще бъде котел, в който ще се слеят страни, народи и идентичности.

Реплика: Тази картина или подобна, ще се реализира само в случай, че човечеството не осъзнае причината за случващото се – егоистичната си природа, и не дойде до решението, че трябва да се промени, и да премине от егоизъм към алтруизъм, от противопоставяне на всеки към всички към всеобщо обединение на всички в едно цяло.

Цялата заплаха на природата и обществото ни подбужда само за да усетим необходимостта да се променим. А как да се променим ни обяснява методиката за Интегрално образование и възпитание. В зависимост от нашата промяна, по закона за подобие с Природата, ние веднага започваме да усещаме себе си, обществото, природата, като благожелани – и ще се издигнем на следващото стъпало на нашето развитие.

[112852]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Ако попитате хора от различни страни дали имат надежда за мир, ще бъде трудно да предположим какъв ще бъде техният честен отговор. Много от тях напълно са се отчаяли от добри очаквания и не знаят какво може да им помогне. Това се отнася по еднакъв начин до „големите и малките в света“. Отчаяние завладява всички и ние като че ли забравихме основни неща: да създаваме семейство, да имаме деца, да гледаме напред към бъдещето… Човечеството е изправено пред сериозен проблем, и очевидно, той трябва да доведе хората до определено решение.

Междувременно, надеждите за добро утре се топят, да не споменаваме мира на Земята. Всъщност думата „мир“ на иврит (шалом) е съвършенство (шлемут).

В началото на миналия век, а също и в средата му, в края на Втората световна война, е имало високи надежди за благополучие и прогрес, дори за достигане до звездите. Но всичко приключи много бързо. Днес много биха предпочели да не мисля за утре. Днес не съществуват повече цели, които да привличат хората. Човек без всякаква цел се превръща отново в животно…

Можем непосредствено да наблюдаваме как човечеството потъва, свлича се в своето самосъзнание и самоуважение, въпреки демагогията си от красиви думи. Духът за живот го напуска и макар и различни „господари на света“ да се страхуват от тази тенденция, оставяща хората безпомощни, те няма какво да им дадат и затова се успокояват и се задоволяват с живота.

Всичко това може да доведе до една голяма експлозия. Ако човек няма какво да губи, той е способен на всичко. Той се чувства зле не толкова поради материална загуба, а защото няма с какво да задоволи своите човешки нужди, да знае причината и целта на съществуване.

От урок по стаията “Мив в света”, 24/07/2013

[112888]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Природата не се променя – променя се нашето възприятие на природата, степента на нейното разкриване. Човекът се променя, става по-умен, получава по мощни и по-фини инструменти за изследване и затова все по-дълбоко изучава природата. Самата природа не се променя – мени се човек и разкрива в нея нови явления, нови закони, свойства, връзки.

В реалността нищо не се променя – всички промени се случват само по отношение на нас. Човек въобще не прави нищо сам. Или напълно го управляват свише, без каквото и да е участие от негова страна, или го управляват с негово собствено участие. С това участие, той може само да ускори развитието.

Но като ускорявам собственото си развитие, с това аз влияя на целия свят, тъй като съм интегрална част от голяма интегрална система. Затова всички останали нейни части също се менят заедно с мен.

Да допуснем, че сега за месец съм напреднал така, както би трябвало да напредна за сто години (ние с вас напредваме с такава скорост), но нима останалият свят може да остане на място? Със себе си теглим целия свят и ускоряваме неговото развитие, поправянето му. Променя се също и цялата картина: формата на живота ни, формата на напредване. Напредваме бързо, добре, меко, вместо да се тресем по неравните дупки в каруцата, получавайки подутини и синини, в такива проблеми и страдания, които ни преследват по време на цялото изгнание.

Всичко това зависи само от нас! Това означава, че Исраел (стремящите се направо към Твореца) ускорява, освещава времето. Състоянието край на поправянето (Гмар Тикун) е твърдо установено – това е закон. Но всички останали състояния, макар и да се случват съгласно същия този закон за развитие, човек сам определя тяхната скорост, характер, усещането си за тях. Ние трябва да вярваме, че това е така във всяка точка от пътя и едновременно с това, че всичко се определя от Твореца и че „Няма никой освен Него“.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.07.2013

[112761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→