Пази се от философстващите

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Кабала и философията“: Философията обича да разсъждава за същността на Твореца, докато кабала изобщо не се занимава с това. Как е възможно да се определи нещо, което изобщо не се поддава на възприятие и постижение?

Кабалистите говорят за светлината на Твореца в реалността и различават в нея множество детайли. Става дума за всички тези светлини, по отношение на които те са достигнали до реално постижение – не по-малко от материалното възприятие.

Кабалистите постигат абстрактната светлина, когато тя се облича в съсъди и от абстрактна се превръща в осезаема, проявява се като едни или други явления в нас.

Казано е: „можеш да се ръководиш само от това, което виждаш“. Постигаме всичко, изхождайки от анализа в съсъдите за получаване – те са „очите“ ни, „зрението“ ни, виждането за света. Само при условие, че постигаме явленията, ние можем да ги изследваме, според степента на нашето участие – и така напредваме. Тук действа ясен принцип „По действията Твои ще Те познаем“. И затова винаги изхождаме от възприятията в съсъдите-желанията, вътрешния отклик на които е всъщност светлината.

Точно както разпознаваме, например, електричеството, не в същността му, а по резултата. Нещо се разпространява по проводника и поражда различни явления. Точно тях наблюдаваме. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на науката кабала“.

„В материалната действителност, възприемана в нашите усещания, съществуват реални неща, същността на които не ни е дадено да постигнем дори във въображението си – например, електричеството и магнетизма. Но кой би могъл да каже, че те не са реални, същевременно с това, знанието ни за тяхното проявяване ни удовлетворява напълно и за нас изобщо не е важно, че нямаме ни най-малка представа за същността им“.

Ние винаги изучаваме следствието на едни или други същностни категории, а не категориите като такива. Каквото и да погледна, не знам какво е това – аз знам как то действа. Проверявам усещанията си, отклика си на каквото и да е: нещо ми се струва, че е черно, нещо – че е твърдо, друго – че е дълго, някои неща мога да опитам на вкус, други – да помириша и т.н. Картината на реалността се образува от моите вътрешни реакции на определено въздействие, а не от самите факторите. И съответно, явленията, които разпознавам, са ефекти, производни на нещо, което е в мен.

По такъв начин, ние постигаме материала и формата, облечена в него, но никога не знаем какво представлява самата абстрактна необлечена форма, а още по-малко знаем същността ѝ.

Защо философите не искат да признаят това? Защото това ще ги задължи да станат кабалисти и да изучават науката кабала, да изучават духовния свят. Здравият подход веднага ще открие, че те нищо не знаят, нищо не разбират и няма какво да кажат. За какво да говорим, ако ти не живееш в духовното, не го проверяваш в своите съсъди-желания?

Към кабала не трябва да подхождаме, въоръжени с обичайния човешки разум, който не се намира в това измерение, за което тя говори. Може да си представяме, какво се намира на земното кълбо, да си въобразяваме живота на другите планети – тъй като тези сфери, макар и „с крайчеца“, попадат по някакъв начин в усещанията ни. Но духовния свят даже и на нокът не се вмества в тях. Нещо повече, ние нямаме никаква връзка с него: материалната реалност, такава, каквато ми се представя, е абсолютно откъсната от тази картина, която ми се рисува в духовните усещания. Как мога да разсъждавам за това, с което в момента нямам никакъв контакт?

Това е една от причините, поради която науката кабала е била скрита от човечеството в продължение на хилядолетия. Кабалистите са се страхували от многознайковци, желаещи да пофилософстват на кабалистична тема.

Това се отнася и към тези философи, които са ценили кабала – такива като Ройхлин, Гьоте, Пико дела Мирандола и др. Дори и те нищо не разбирали от тази наука и виждали само, че от нея произлизат общи, универсални знания, от които традиционните дисциплини са лишени. Техните разговори за това – по същество са също философия. Едни философи подлагат кабала на критичен анализ, основаващ се на субективни предпоставки, други ѝ придават важност, но и едните, и другите съвършено не разбират нищо от нея и техният подход е напълно лишен от рационалност, която е необходима във всичко.

Но истината, независимо от всичко, ще се разкрие и ние вече сме близо до това…

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.07.2013

[112384]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed