Конгрес в Санкт-Петербург. Предварителен урок

Ние се събрахме заедно за голяма, съвместна работа, за да проверим всичките си системи: сърце, разум, намерения.

В какво се състои нашата работа? Ние изучаваме нещо много интересно, което поставя пред нас много куриозна задача. От една страна, казваме, че Висшата сила е абсолютно добро и любов, майката природа, която така се отнася към нас, и нейната живителна сила се проявява във всичко. Това е първото условие.

От друга страна, тази живителна положителна сила на Природата – абсолютното добро и любовта – е неизменна и сама по себе си не се променя. Това е второто условие.

Третото условие: развитието на желанието, създадено от тази сила. В неживите материални обекти желанието се изразява в стремежа си да се задържат в онези структури, в които са създадени, а ако се развиват, то е под външен натиск, а не от само-себе си. На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма, на животинско ниво – още повече. А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа.

Към всички материални обекти, в това число и към човека, като към висш стадий на развитие в животинския свят, Висшата сила се отнася към намерението за отдаване, с постоянна, неизменна любов, тъй като сама по себе си не се променя. В това число не се променя и създаденото от нея желание.

Това огромно желание, като цяло не се променя. То се раздробява, по някакъв начин се преобразува, но само по себе си, по своята природа, то е непроменливо. Това е желанието за наслаждение, да получаваш, да се усещаш в пълен комфорт, в максимално, оптимално състояние.

Ако сама по себе си Висшата сила, намираща се над Природата/ вътре в Природата и развиваща я, е неизменна и с непроменливо желание, то тогава какво се променя? От какво зависим ние, нашата съдба, нашето развитие?

Излиза, че всичко съставящо творението, цялата действителност – както Висшата сила, така и създаденото от нея желание – са неизменни, намират се помежду си в постоянен контакт и взаимно се допълват едно с друго, а се променя само намерението.

Силата на отдаване (Природата/ Творецът) и силата на получаване, желанието (материята, творението) са най-общо казано постоянни. Така ни се рисува това, като зададено състояние: светът на Безкрайността, в който силата на светлината напълва желанието, творението и с това всичко приключва – повече нищо не се променя.

А след това се случва много интересна промяна: поставя се условие, силата на желанието да се отдели от светлината, да престане да я усеща в себе си и да започне да я усеща само дотолкова, доколкото се уподобява на светлината, което означава – на своето намерение. Желанието не може само да се промени, а намерението –  може.

Излиза, че има една половинка – това е силата на светлината, любовта, отдаването, и втора половинка – създадената от нея материя, желанието за получаване.

Те са се отделили една от друга и се е появило следното условие: само дотолкова, доколкото материята е способна да се уподоби на светлината, тя може да я усети. Това всъщност се нарича ”намерение”.

И затова няма защо да мислим за светлината, тя постоянно излъчва любов и отдаване. Това е постоянното и свойство, в това е нейната неизменност.

Материята, желанието за получаване, е създадено от светлината, то е равно на светлината, и също е неизменно. Само дотолкова, доколкото в материята се появява такова желание, намерение за отдаване, подобно на светлината, тя може да се приближава към нея, иначе тя получава от светлината само минимална доза, минимална животворяща сила, която прониква в материята, за да я поддържа.

След това достигаме до състояние, когато материята се раздробява на парченца, на малки късчета, и постепенно тези късчета започват да се проявяват все повече и повече. Струва ни се, че сякаш материята се променя, но всъщност – не. Пропадат минали форми, такива като динозаврите, видове маймуни, на мястото на които сме се появили ние.

В крайна сметка, от една страна, материята се усеща като прогресивно развиваща се, доколкото променя своя обем, дебелина, т.е. тя се проявява все повече и повече, а от друга страна, се усеща като доста оскъдна, защото е противоположна на светлината, т.е. усеща се все повече противоположна на светлината. Ние наричаме това развитие на егоизма в материята.

И затова, поколение след поколение хората се усещат все по-страдащи. От една страна, постоянно нарастват техните потребности, разум, желания, те стават все по-развити. Но от друга страна, заедно с това развитие те усещат все по-голяма празнина. Тъй като тяхното развитие протича в онзи обем, в който те получават разкриване на ”парченцата” желания. Да допуснем, че се е разкрило едно от ”парченцата” под въздействие на подхранващата ги светлина, след това второ, трето – и така все повече и повече във всяко следващо поколение.

По този начин, независимо, че светлината и материята са зададени изначално, но животворната сила на материята се проявява все повече и повече и материята сякаш расте. Всъщност, няма нищо ново, но в нас то се проявява като нещо ново. Развивайки се през целия исторически период, сме достигнали до състояние, когато материята се проявява в нас в много отрицателен аспект.

Принципно, ставаме все по-развити, но заедно с това, ставаме все по-нещастни и не намираме отговор на онези въпроси, на които би трябвало да си отговорим.

Възниква въпросът: как да поправим своето състояние? А то се поправя много лесно: от една страна, има светлина, отдаване, любов, но ние не усещаме това от майката Природа, защото сме противоположни на нея – тя насочва всичко към отдаване, а ние – към получаване. Тази противоположност между силата на Природата и нашата материя се усеща от нас, особено напоследък.

Това е започнало преди хиляди години, когато сме започнали да усещаме обществените, личните, семейните проблеми, а напоследък в човешкото общество започнаха да се проявяват и глобалните проблеми. Тревожното е в това, че те се проявяват във вид на екологични и климатични проблеми, които започнаха сериозно да ни досаждат, тъй като ние изкарваме природата от нейното равновесие.

Работата е в това, че светлината се проявява във всички слоеве на природата. А да я балансираме можем само ние, хората. Ако не го правим, то в крайна сметка цялата Природа: неживата, растителната, животинската, и ние в това число – ще усещаме това. Затова, ако някъде се извършва унищожаване на някои видове от флората и фауната, то това зависи само от човека, тъй като само ние хората можем да съпоставим и приближим свойствата на светлината и свойствата на материята, намерението.

Затова сега, в наши дни възниква тази методика, която да ни обясни, по какъв начин с помощта на нашите намерения можем да променим себе си и обкръжаващия ни свят към по-добро. Тъй като сближавайки се със светлината, с отдаването, с любовта, ние навлизаме в най-благоприятния обем. Всичко зависи само от нашето намерение.

Намерението променя действителността, то определя действителността, при това дотолкова, че не можем да си го представим. При това усещанията ни, мирогледа, светоусещането се променят така, че като цяло се променя и обкръжаващият ни свят. В силата на подобие на Висшата сила, управляваща материята, ние започваме да я усещаме и това се нарича ”разкриване” или, както ние казваме, ”преминаване през махсом”. Тоест човек започва да усеща светлината, нейното въздействие, така нареченото разкриване на Висшата сила.

Излиза, че в сегашното ни състояние не можем да променим нищо. Независимо, че хората се опитват да променят много неща в живота си, виждаме как това изтича, като вода в пясък, и всичките ни усилия всъщност са напразни.

Разбира се, че ние нещо строим, променяме, нещо правим, но понеже това е в нашия сегашен свят, на практика ние го правим механически и не получаваме такъв резултат, какъвто бихме искали да видим. И всичко е така, защото не работим в онази плоскост, не работим в областта на намерението.

В крайна сметка излиза, че цялата ни работа се свежда до това: да не обръщаме внимание на желанието, на обстоятелствата, да не се опитваме механически да ги променяме, както това се прави в нашия свят, а като номер едно, да се грижим за намерението, съблюдаване на правилата за подобие на основната сила Природата, и тогава всичко ще се получи.

Естествено, не става дума за това, да зарежем всичко, да не правим нищо и да медитираме – не. Говорим за това, че всичко, което определя резултата от нашата работа, е само нашето намерение.

От Природата това ни е дадено като разбито, счупено, егоистично, когато не само човек, но и всяка част от природата мисли за самата себе си. Като пример, камъкът желае да запази своята структура, т.е. той изцяло е сам със себе си. Същото е и с растенията, при които поглъщането и отделянето са изградени на основите на егоизма: да се усещат максимално комфортно във всеки момент от времето. Същото, разбира се, е и при животните, и при човека. Но на човек освен това, му е дадена и възможността да започне да се променя.

Човек с помощта на обкръжението, с помощта на осъзнаване на това, че неговите постъпки могат да бъдат напълно други, с друг характер, може да промени своите намерения и с тези правилни намерения да се уподоби на Висшата сила – силата на отдаване, силата на любовта и по такъв начин да започне да Я усеща, да живее в нейния обем. Тоест да не усеща своята егоистична природа и да живее в нея, а да усеща природата на светлината и да живее в нея.

Нужно е време, за да започнем да усещаме, че всичко зависи единствено от намеренията. Тъй като сме програмирани за действия, и ни се струва, че те променят нещо. Но историята се движи по своя път и всичките ни действия, дори и да променят нещо, то това е толкова незначително, т.е. в разрез с историческото време и нищо не се променя. Има някаква задача, определена програма и човек автоматически я изпълнява.

Но ако се заемем със своите намерения, т.е. преминаваме от егоистично намерение към алтруистично, тогава веднага бихме усетили, сериозните промени, защото само уподобявайки се на светлината можем да разрешим всички въпроси.

А доколкото се явяваме  връхната част на природата: неживата, растителната, животинската и човешката – то естествено ние със своите намерения бихме влияли положително на въздействието на светлината, което тя оказва на всички низши слоеве. Затова цялата останала природа би се уравновесила и би дошла до постепенно сливане със светлината.

В това се състои мисията на човечеството, която може да бъде осъзната от нас и по пътя на големи страдания. За голямо съжаление ние вече започваме да ги усещаме. Природата и занапред ще действа така, защото светлината и материята са неизменни, и те все повече се доближават помежду си. Затова от нас зависи, кога и на кой етап от тяхното доближаване ние накрая ще осъзнаем, че друг изход за нас няма и ще започнем да работим над своето намерение, за да можем с негова помощ да уравновесим материята и светлината.

Това може да се случи след много големи страдания, дори войни, които не е изключено да предстоят. И обратното, всичко може да се осъществи с помощта на осъзнаване на злото на нашата природа, което се състои в това, че всеки от нас мисли само за себе си, не може да се съобразява с нищо и с никого, освен своето собствено благополучие и това съзнателно и подсъзнателно ни ръководи постоянно и ни предвижва.

Има такава възможност да започнем да осъзнаваме необходимостта от намерение, да направим нещо със себе си, да влезем по такъв начин в светлината и да се движим заедно с нея, ако преминем някакъв определен етап от нашето развитие. Какъв? – Когато започнем да се мъчим да изпреварим малко историята, т.е. да не чакаме, докато тези две половини на чертежа все повече се доближават, а сами да се опитаме да се доближим до светлината, но не по програмата, заложена изначално в материята, и да предвидим бавното, постепенно доближаване, предначертано за хилядолетията. Ние сами трябва да започнем да се уподобяваме на светлината, сякаш вече сме осъзнали, сякаш вече се намираме в такова състояние.

От предконгресния урок в Санкт-Петербург, 11.07.2013

[112159]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма | Add Comment →