Природата не се променя – променя се нашето възприятие на природата, степента на нейното разкриване. Човекът се променя, става по-умен, получава по мощни и по-фини инструменти за изследване и затова все по-дълбоко изучава природата. Самата природа не се променя – мени се човек и разкрива в нея нови явления, нови закони, свойства, връзки.

В реалността нищо не се променя – всички промени се случват само по отношение на нас. Човек въобще не прави нищо сам. Или напълно го управляват свише, без каквото и да е участие от негова страна, или го управляват с негово собствено участие. С това участие, той може само да ускори развитието.

Но като ускорявам собственото си развитие, с това аз влияя на целия свят, тъй като съм интегрална част от голяма интегрална система. Затова всички останали нейни части също се менят заедно с мен.

Да допуснем, че сега за месец съм напреднал така, както би трябвало да напредна за сто години (ние с вас напредваме с такава скорост), но нима останалият свят може да остане на място? Със себе си теглим целия свят и ускоряваме неговото развитие, поправянето му. Променя се също и цялата картина: формата на живота ни, формата на напредване. Напредваме бързо, добре, меко, вместо да се тресем по неравните дупки в каруцата, получавайки подутини и синини, в такива проблеми и страдания, които ни преследват по време на цялото изгнание.

Всичко това зависи само от нас! Това означава, че Исраел (стремящите се направо към Твореца) ускорява, освещава времето. Състоянието край на поправянето (Гмар Тикун) е твърдо установено – това е закон. Но всички останали състояния, макар и да се случват съгласно същия този закон за развитие, човек сам определя тяхната скорост, характер, усещането си за тях. Ние трябва да вярваме, че това е така във всяка точка от пътя и едновременно с това, че всичко се определя от Твореца и че „Няма никой освен Него“.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.07.2013

[112761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment →