Първият етап при търсенето на партньор в живота е очистването на самия теб от всички външни наслоявания: изкуствени ценности, светоглед, получени отвън в течение на живота. Вторият етап е възвръщане обратно към възрастта 12–15 години, когато изведнъж за първи път си се влюбил и си открил в себе си някаква пустота, която може да бъде напълнена само за сметка на някаква насрещна реакция, взаимност.

Въпрос: С какво да започна това свое „очистване”?

Отговор: Трябва да започнем с обсъждане в група на самотни хора, в която се опитваме да изясним какво в нас се явява натрупване, не принадлежащо към нас изначално, а получено в течение на този живот от различни общества, изкуствени връзки, Интернет, шаблони, определящи цялото ни поведение: как трябва да изглеждаме, как да се държим. Девойката смята, че трябва да изглежда уверена и арогантна, като принцеса. А момъкът – че трябва да изглежда като мачо, като победител: висок, силен, успешен, самоуверен.

Но е необходимо да се изчистим от всички тези натрапени ни от обществото стереотипи, заставящи ни да изглеждаме по един, а не по друг начин, и да си изясним, къде е нашата истинска потребност от такава връзка, при която аз мога свободно да се проявя, без да се страхувам от нищо. И ако аз действително се изчистя от всички натрупвания и се отворя, ще се превърна в същия онзи подрастващ младеж, но няма да има от какво да се боя, че някой ще ми навреди с нещо.

Трябва да разбера, че се изправям срещу обществото, точно като срещу природата, която има свои закони. Ако се включа в нея, в тази много по-чиста, проста и открита форма, мога да се чувствам защитен. Точно за сметка на моята откритост, която разбира се съм длъжен да държа под контрол, мога да изясня кой е готов за взаимовръзка с мен.

От тази гледна точка си избирам другари сред обкръжаващите ме мъже и жени, съдейки по това, доколко те ми подхождат, разбират ме и плуват в същата тази вълна. Предаваме все по-малко значение на външното, а след това обръщаме все по-малко внимание даже на пола – за нас става важен преди всичко човекът, намиращ се във всеки един.

Когато достигнем такова усещане благодарение на целенасочени дискусии, семинари, издигащи ни над животинското ниво на човешкото, виждаме кои са ни близки по душа, а не привлекателни телесно или удовлетворяващи нашите изкуствено изградени стандарти, получени от обществото. Следвайки душата си, своя вътрешен глас, трябва да различа тези, които са ми най-близки: и приятели, и любими.

Тоест преди всичко, аз изчиствам от себе си всичко наносно, не принадлежащо към същността ми. Затова ние разговаряме, водим беседи в нашата група, желаейки да достигнем някакво обединение, да си помогнем един на друг. А след това, когато съм изчистил всичко това, оставам истински – моят чист природен потенциал, съществувал до момента, в който съм го покрил с тази външна обвивка. Но това вече няма да е онова малко дете, а моето реално желание, вътрешната пустота.

Първото желание за връзка с другите хора аз съм получил отвън, като естествен стремеж. Но вторият път, желанието излиза вече от мен самия, отвътре, „отдолу нагоре” – аз пробуждам тази сила и затова тя ми принадлежи. Затова мога да я управлявам, да я разбера. Това вече не е някакъв природен инстинкт, спуснат ми отгоре надолу, а идва от мен самия, тоест „отдолу нагоре”.

Първото желание е този младеж, който за първи път в живота си се влюбва. След това той се е сдобил с егоизъм, животът му е навлякъл разни егоистични одежди. Сега трябва да се постарая да изчистя от себе си всички тези покривала, всички наносни слоеве, скриващи истинския мен, и да се върна към природното желание. Но това вече няма да бъде този младеж.

Първата любов за нас  символизира потребността, жаждата за вътрешна, душевна връзка с някакъв идеален образ, в който ни се представя любимата девойка, сливане на душа с душа. И сега аз някак си се връщам към това състояние, но изчистен от всякакви изкуствени слоеве и затова получавам две линии. В едната ръка, имам чисто природно желание, а в другата – цялото очистване, целият ми егоизъм, цялото зло.

Изчистил съм се от всички приети от обществото представи за това, какво да смятам за хубаво и какво за лошо, които не са произлезли от мен самия, от ценностната система, придобита в училище: как да изглеждам и да се държа. Та нали всички играят някакви роли.

Бях гледал откъс от американски филм, където осмиват такова изкуствено поведение на детето в клас. Децата през цялото време играят  някакви роли, подражавайки на известни актьори, познати им от филмите. И е ясно от кой филм и коя роля играе всеки в дадения момент. А в следващия миг той започва да играе вече съвсем различна роля, и така постъпва всеки.

Необходимо е да се изчистим от всички тези натрапени ни образи, заставящи ни да играем през цялото време. Изведнъж се улавяш, че мислиш в каква поза стоиш, как красиво подпираш глава. Аз виждам по своя внук, как той съвсем точно имитира всички движения на своята учителка в детската градина.

Зрелият човек е вързан за ръцете и краката от множество такива стереотипи на поведение, образи, приоритети. Започвайки от тези, които е приел в своето детство, до 6-8 години, съвсем естествено подражавайки на възрастните. След това той започва вече сам да ги натрупва поради своя егоизъм, от желание да изглежда добре, защото обществото му показва, че възприема такова поведение за достойно.

От 198-ма беседа за нов живот, 20.06.2013 г. 

[111864]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Мъжът и жената | Add Comment →