Стъпаловидно развитие

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Санкт – Петербург. Урок №3

Кабалистите, постигнали вътрешната структура на света, описват цялата вселена като многопланова, състояща се от много светове. Принципно, днес за това вече говорят и физиците, и психолозите.

”Множеството” от светове се състоят от концентрични кръгове, които ние изучаваме от нашия малък свят, намиращ се в централната точка.

Великият кабалист Ари пише, че след като всичко се е съкратило, преминал лъч от светлина и създал всички светове, та чак до нашия свят, намиращ се в центъра на зеещата пустота. И само един тесен канал от светлина преминава от света на Безкрайността (знака ∞) към нашия свят.

                                  2013-07-12_rav_lesson_congress_n3_01

Нашето развитие започва от най-централната му точка, от която, съгласно астрономията, със силата на взрива се е образувала цялата материя. Съгласно науката кабала съкращението се е случило още преди взрива.

Нашият свят е обратен на всичко останало извън него. И затова всичко, което съществува освен него, не се усеща от нас. При това ние усещаме само онова, което се усеща от петте ни сетивна органа и изхождайки от това, си представяме картината на света. Това е всичко каквото имаме.

Цялата вселена е създадена от последователно съкращаване отгоре надолу. Тоест всички окръжности са се съкращавали дотогава, докато не са се разбили на многобройни късове под въздействието на светлината. И затова вътре в материята (желанието за получаване) се появяват свойствата на светлината, само че в обратен вид.

Ако свойството на светлината е да отдава, да напълва, обича, съединява, обогатява, да твори – най-общо, да произвежда всичко онова, което е полезно, добро, вечно, то когато е излязла и разбила материята, тя разделила материята на много части, и сама породила в тях противоположни на нея свойства – свойството за получаване, егоизма, насилието, ненавистта, откъсване, изолиране – всичко, което предизвиква отрицателни емоции в нас, независимо от това, че ние ги използваме, тъй като това ни е станало вече втора природа. Като такива и съществуваме.

Всичко, което ни разделя (така нареченият Фараон), са отрицателни свойства на светлината, обратни на нея. Чрез тях ние можем да я изучим, третирайки всичко наобратно, и да наблюдаваме какво се случва.

Затова нашата работа се осъществява ”с вяра над знанието”, т.е. с отдаване над получаването – с устрем към връзка, обединение, любов, приповдигане над себе си, над своята природа. По такъв начин може да се върви напред.

Но самите ние можем да правим мънички усилия, при това, на това са способни само онези хора, които притежават точка в сърцето – зародиш на свойството отдаване.

Тази искра съществува принципно във всеки един, само че се проявява постепенно – първо, при най-чистите, фините, а след това в по-грубите хора. При това, колкото по-груб е човек, толкова е по-голям духовният му потенциал. Независимо, че му е по-трудно да се поправи, но затова пък, съответно  и мощността на разкриването на духовните висоти е по-голяма. Затова тези, които ще се поправят след нас, ще добавят към нашето постижение огромна светлина.

Всичко на всичко, ние достигаме нивото нефеш, а след това, когато това преминава към тях – излизаме на ниво руах, нешама, хая, йехида. Тъй като всяко поколение достига до някакво определено ниво, а следващото поколение, идващо след него, достига още по-големи висоти. И ние се развиваме точно така.

Нашето развитие е стъпаловидно. Онези, в които се разкрива точката в сърцето, се устремяват да открият смисъла на живота. Те не се поддават на никакви вярвания – тях не ги интересува постижението, т.е. реалното напълване със знания, усещания, възможности за ”завладяване” на света, напълно да го разкрият, да го усетят в себе си, реално, явно, яко да се усетят в него. Към това ги тласка точката в сърцето.

Но за това не стига само точката в сърцето, трябва също и взаимна помощ от останалите разбити късчета на общото желание или поне на някоя част от него. Така се събира групата.

При това, групата не я събираме ние. Тя се образува сякаш случайно. Работата е в това, че около нас съществува Висшата светлина, която запълва създадената пустота (ние я наричаме пустота, защото не усещаме светлината), и тя ни въздейства в зависимост от нашето устремяване към нейните свойства.

От третия урок от конгреса в Санкт–Петербург, 12. 07. 12013

[112702]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed