Изчезващата надежда за мир

каббалист Михаэль ЛайтманАко попитате хора от различни страни дали имат надежда за мир, ще бъде трудно да предположим какъв ще бъде техният честен отговор. Много от тях напълно са се отчаяли от добри очаквания и не знаят какво може да им помогне. Това се отнася по еднакъв начин до „големите и малките в света“. Отчаяние завладява всички и ние като че ли забравихме основни неща: да създаваме семейство, да имаме деца, да гледаме напред към бъдещето… Човечеството е изправено пред сериозен проблем, и очевидно, той трябва да доведе хората до определено решение.

Междувременно, надеждите за добро утре се топят, да не споменаваме мира на Земята. Всъщност думата „мир“ на иврит (шалом) е съвършенство (шлемут).

В началото на миналия век, а също и в средата му, в края на Втората световна война, е имало високи надежди за благополучие и прогрес, дори за достигане до звездите. Но всичко приключи много бързо. Днес много биха предпочели да не мисля за утре. Днес не съществуват повече цели, които да привличат хората. Човек без всякаква цел се превръща отново в животно…

Можем непосредствено да наблюдаваме как човечеството потъва, свлича се в своето самосъзнание и самоуважение, въпреки демагогията си от красиви думи. Духът за живот го напуска и макар и различни „господари на света“ да се страхуват от тази тенденция, оставяща хората безпомощни, те няма какво да им дадат и затова се успокояват и се задоволяват с живота.

Всичко това може да доведе до една голяма експлозия. Ако човек няма какво да губи, той е способен на всичко. Той се чувства зле не толкова поради материална загуба, а защото няма с какво да задоволи своите човешки нужди, да знае причината и целта на съществуване.

От урок по стаията „Мив в света“, 24/07/2013

[112888]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed