Изключителните егоисти

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, „Мир в света“: Корен на царящото в нас объркване е не нещо друго, а свойството за изключителност, присъщо на всеки човек в една или друга степен. Това свойство идва при нас направо от Твореца, който е корен на цялото творение.

Но заедно с това, когато чувството за изключителност е заседнало в нашия здрав егоизъм, действието му станало разрушително, и в крайна сметка то се превърнало в източник на всичко разрушаващо, което се е случило или предстои да се случи в света.

Докато всеки не осъзнае своята степен на изключителност, която е обособена от неговата собствена природа, ние няма да напреднем. Всеки трябва да види целия си егоизъм в цялата му пълнота. На сегашното материално стъпало, в този свят, такъв, какъвто ми се представя, аз трябва преди всичко да достигна до основата – до каква степен искам да използвам всичко за себе си.

В крайна сметка откривам, че взимам под внимание само себе си и съм готов да се откажа от каквото и да е, готов съм да направя каквото и да е и с когото и да е заради капка удоволствие. Вглеждайки се в сметките си, виждам, че нищо не ме интересува, освен мен самия, и минималната частица удоволствие струва в очите ми страданието на целия свят – нека си пропада, да гори и да се мъчи дори и цяла вечност.

Докато човек не е открил това в себе си, той не се познава. Това всъщност е осъзнаване на свойството за собствена изключителност – осъзнаване на злото.

Разкриването му е много трудно. Дори да признавам злото си, все пак не се съгласявам с това. Злото начало не ми позволява да изляза на чисто, не ми дава да видя с очите си и да почувствам своето естество, своя изключителен егоизъм, който е причина Аз да заемам цялата картина на света, без да оставям място за никой друг. Всички останали просто не съществуват за мен, неспособен съм да ги взема предвид. Те са извън моето възприятие. Такова осъзнаване е необходима крачка към поправянето.

Въпрос: Защо егоизмът скрива от нас истината?

Отговор: Това е неговата естествена защитна реакция. Той не иска аз да страдам. Защото ако видя цялото стъпало на своето зло, то веднага ще поискам да се избавя от него. И затова той тушира истината: приповдига крайчето и отново спуска покривалото. Това е така, за да се задълбочавам все повече, докато не достигна дъното – максималното осъзнаване. И ето, тогава ще бъда готов за помощта на светлината.

А дотогава, все още не съм узрял, не съм готов да се удържа в желанието за поправяне, ще избягам в последния момент. Ако егоизмът не скрива от мен неприятното усещане от запознаването ми с егоистичната ми същност, аз няма да мога да продължа.

Ето защо осъзнаването идва на ”тласъци”: до преди малко съм се възмущавал на злото си, но завесата пада и аз отново се хващам в подлата си мисъл за някого: ”Да беше умрял. За какво ми е? Само ми пречи…”. И отново трепвам от собствената си низост – и отново забравям за нея.

Изобщо, всяко едно свойство действа заедно със своята противоположност. Иначе не бих проникнал в цялата му дълбочина.

И в който и да е случай аз не опознавам своето зло, ако не се стремя към доброто. Такова е универсалното правило за всички състояния. Аз вървя към благото, към отдаване, към другарите, към великата цел – само напред, без да се оглеждам настрани. И точно тогава, вместо благо, откривам разруха, безлюдие, развала  по пътя.

Казано е: ”Направи всичко, което е по силите ти”. Това означава: ”бъди добро момче”, стреми се към целта, макар и твърдоглаво, но неотклонно. По пътя ще трупаш ум и разум, но основното е да вървиш напред и да действаш.

Въпрос: Може ли предварително да се подготвя за разкриване на злото, т.е.”пътьом” да премина към поправяне?

Отговор: Не. Ние не се подготвяме за злото.

Човек, работещ в цирка, ми беше разказал, че в акробатиката действа просто правило: преди да започнеш, провери къде ще паднеш. Аз предварително зная, че ако се откъсна, ще падна еди как си, приемайки такава поза.

Такъв аналог за подготовка има и в духовния свят. Но ние не работим, за да падаме. Ние винаги се стремим напред. Да, трябва да подготвяме ”ариергарда”, но нашите погледи са устремени към целта и ние не се готвим да отстъпваме, не желаем никакъв отдръпване или бягство назад.

От урок по статията ”Мир в света” 28.07.2013

[113201]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: