Ако не скъсаш със старото, няма да получиш новото

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек има разум и чувства, които съставят неговото „Аз“, а също и нещо, което лежи над разума и чувствата – духовна степен, духовен Човек.

През цялата си история, човечеството се е развивало егоистично: нараствали са разумът и чувствата и ние свикнахме с това, приемаме това положение и смятаме, че е правилно. За нас това е развитието: в чувствата си и разума си различаваме все повече щрихи на възприятие, все повече детайли от нашия свят и ни се струва, че по този начин прогресираме.

Действително, а какви други варианти може да има? Колкото по-добри са микроскопите, телескопите, толкова по-дълбоко проникваме в наблюдаемото; колкото по-ясни са радарите, толкова повече долавяме… В крайна сметка, разширяваме диапазона на петте си сетива, а разумът предоставя на този процес „интелектуално съпровождане“.

Но има развитие от абсолютно различен вид и за него говори науката кабала – развитие в други органи на чувствата, в други свойства, които днес нямаме и които наричаме „сила на отдаване“. Би ни се сторило, че такава сила има и в нашия свят, но казваме: „Не, тук става дума за намерение“. Защото ако разгледаме внимателно което и да е действие, което човек уж прави „въпреки егоизма си“, ще открием, че чистият алтруизъм е недостигаем и че в крайна сметка всички действат само заради собствената си полза.

Свойството отдаване, лежащо над реалността, не може да бъде придобито с обичайните способи. Вследствие, аз изобщо не разбирам, не знам какво е това духовност. И за да разреша този проблем, ми е нужна особена, точна наука, която ме прекарва през „иглено ухо“ – през малка „вратичка“, водеща в духовния свят. Тя е малка, защото не мога да взема нищо със себе си, освен основното решимо – духовната искра, Божествената част свише. Тя е заложена в мен и именно затова мога да премина през едва забележимата пролука между световете.

И така, пред мен е стена, през чието отвърстие може да се провре само искра, докато всичко останало остава отзад. Действително след това, заради целите на взаимодействието с другите хора, които засега остават от тази страна на стената, ще ми се наложи да се „облека“ в предишната си „кожа“, но самият аз вече съм преминал в новия свят и той по никакъв начин не е свързан със стария – те действат по различни схеми, по различни принципи: тук цари получаване, а там отдаване.

Сега нямаме никаква възможност да разберем, да разпознаем принципа на отдаването, неговите свойства. По никакъв начин не можем да се приближим до него или да си въобразим нещо съответстващо на истинското. Всички наши материални усилия са призвани само да ни объркат, да се успокоим с някакви сурогати, и нищо повече. В действителност, светът на отдаването е „преобърнат свят“ и неговата противоположност се отразява на самата същност на нещата, а не на тяхната форма, както е в нашия свят.

И затова придобиваме духовната действителност не чрез разума, не с разни премъдрости. Напротив, размишленията много могат да попречат на работата ни. И изобщо, безполезни са каквито и да е усилия като тези, които човек егоистично, основано на нашия свят, си измисля, всякакви вярвания, методики, религии, тренинги и пр. През цялата история са прилагани безброй много такива старания и те никому не са помогнали. Напротив, виждаме, че религиите и вярванията от ден на ден все повече поддържат егоистичната природа на нашия свят. И затова човек, който се намира тук, няма никакъв шанс за вярна оценка, правилна оценка за духовния свят. Дори случайно, дори по грешка не е по силите на никого да се добере до истината, защото нашето разбиране и усещане не се докосват до духовното.

А значи, трябва да поставим ясно разграничение.

От една страна, има учени, които изследват природата в петте сетивни органа и налагат на всички резултатите от своята работа. После други учени, не по-малко егоистични, щателно проверяват резултатите им и се опитват да опровергаят колегите си, и в дискусията между тях се проявява истината. Тя се проявява в нашите сетива и за това е казано: „съдията се ръководи само от това, което вижда“. Нямаме съмнения в научните факти, а се основаваме 100% на тях. На „територията“ на петте сетива, отнасящи се към нашия свят, науката е непоколебима. Тя задава ясни правила за правдивост: аксиоми, теории, осреднености, екстраполации, прогнози, допускания и т.н. Тя определя ясно какво е това факт, доказателство, хипотеза, потвърждение и всички тези понятия са интегрирани в различни естествени научни дисциплини, изучаващи природата, в която се намираме.

Но в следствие на своята слабост, не е по силите ни да обхванем целия комплекс от мирозданието, цялата природа и затова я подразделяме на различни сфери: физика, химия, биология, зоология и т.н. За изминалото столетие някои от тези сфери са се преплели, кръстосали са се помежду си, образувайки междудисциплинарна област, която напоследък играе водеща роля, даваща важни плодове. Тъй като целият свят става интегрален и ни задължава да изучаваме именно взаимовръзката между явленията, а не отделни щрихи от общата картина.

Но така или иначе, трябва да разберем, че дори такива изследвания са необективни, защото ги провеждаме ние, в петте си сетивни органа, чрез своите средства и инструменти, чрез разума си. Науката осъзнава и признава тази ограниченост: нашата картина на света зависи от нивото на развитието ни. На следващата степен тя ще се измени. Абсолютното познание на природата в рамките на подобни методи е недостижимо. Колкото и да проникнете във всеки един отделен атом, там се разкрива цяла вселена и пластовете на това познание са безкрайни.

В последно време науката преживява немалко кризи, сблъсква се с множество неясноти и противоречия. Искрено ми е жал за съвременните учени – те се оказват в плачевна ситуация, предизвикана от края на текущия етап. Природата става все „по-кръгла“, интегрална, а те както и по-рано се придържат към естествено-индивидуалистичния подход, свойствен за човека-егоист. В резултат, те са загубили връзката с обкръжаващата природа, изчерпали са възможността за „линейно изследване, съответстващо на техните собствени егоистични „линейности“. Днес даже в нашия свят се проявява ново естество – сферично, глобално, пронизано от всеобщата взаимовръзка и те нямат възможност да „смелят“ това. С други думи, не можем да изследваме новата природа, доколкото нашите сетивни органи са изначално егоистични.

А от друга страна, работата с духовните светове и науката кабала не стои така. Ако кабалистите не бяха ни разказали за сферата на своите изследвания, тя така би останала извън нашите интереси. Човечеството не би се издигнало дори на нивото на религията, не би се издигнало над примитивните обичаи, „одухотворяващи“ дърветата, камъните и т.н. Хората се кланяли на едни или други части от природата, доколкото виждали, че тя е велика, искали да заслужат благоволението ѝ, одобрението ѝ, да избегнат гръмотевиците и мълниите, изригването на вулканите, земетресенията и прочее. Така се отнасяме и към всичко, което може да стане източник на заплаха. Така че човечеството не би достигнало по-далече от това и дори не би се замислило за такива понятия като душа и бъдещ свят, които се отнасят вече към друго ниво на допускане.

А междувременно, в т.ч. и в сферата на нашето мироздание, съществува и това, което се нарича „философия“. Това не е наука, доколкото тя няма опитна основа за изследване, позволяваща провеждането на експеримент и получаване на резултати, които други могат да препроверят с цялата своя добросъвестност, за да може на основата на тези проверки да бъдат установени истински общопризнати факти. Философията е лишена от подобен механизъм. Тя е плод на човешкия разум, разсъждаващ за най-различни неща, било то за науката, за живота и т.н. И ние нямаме възможност да проверим нейните умозаключения, доколкото те се отнасят към това, което не е облечено в материя. Никаква лаборатория не протестира против тези „тезиси“, създадени от човешкото въображение и основаващи се на абстрактни догадки.

Но дълго време философията се е смятала за висша степен на знание за човешкия род. Почитали са я много високо – в такава степен, че и досега с нея са свързани научните звания: на всички е известна абревиатурата PhD, указваща на кандидатска степен и приложима в най-различни дисциплини, означава „доктор по философия“ (Doctor of Philosophy). На хората казвали, че философията обобщава всички научни изследвания, цялата мъдрост на човечеството.

Но през последните триста-четиристотин години, а всъщност от времето на Ари, според степента на научния прогрес, философията загубва своите позиции и слиза от сцената. Тъй като науката ни позволява да проверяваме данни и да придобиваме увереност в успеха, докато философията, в крайна сметка, винаги греши. Тя почти нищо не говори за бъдещето, а ако говори, не трябва да разчитаме на това, което казва. Междувременно, егоизмът на философите расте така, както при всички останали, и те винаги си противоречат един на друг, затънали в голяма лъжа.

Философията винаги е обичала да „изследва“ науката кабала – според това, което е чула от нея. Някои дори са изучавали иврит и арамейски език, за да могат да четат първоизточниците в оригинал. И въпреки това философите така и не разбрали, че в кабала има принцип на постижението. Без да са сме прекрачили в духовното измерение чрез съответните сетивни духовни органи, т.е. с реални инструменти на познанието, изучаването, подобно на учените в нашия свят, сме безсилни да изследваме каквото и да е. Тъй като нас просто ни няма в изследваната сфера.

Но философите гледали на кабала съгласно своя материален разум, намирайки се от тази страна на стената, без да преминават на другата страна през „игленото ухо“. Това никак не им пречело да разсъждават и дискутират за това, което се намира зад стената, съчинявайки всички нови умозрителни трудове. Работата достигнала до там, че философите обсъждат кабала, без да си дадат труд да изучат книгите по кабала. Те просто компилират различни текстове както им е угодно.

Известният философ Гершом Шолем, който преди половин век се смяташе за един от основоположниците на съвременната философия в Израел и голям изследовател на кабала, практически и дума не е казал за Баал а-Сулам, който е живял и работил практически в същия този период.

Разбирам Шолем: тъй като става дума за изследване на море от материали, толкова дълбоки, че философията не може да издържи каквото и да е сравнение с кабала. И затова той чисто и просто ги е игнорирал, сякаш не съществуват.

Как може изследовател да проявява такова отношение към изучавания предмет? Истинският учен е готов публично да зачеркне всички свои предишни достижения, ако види, че са погрешни. Рабаш в своите трудове е зачерквал написаното по-рано и е пишел „Невярно“. След това, следвал новия вариант, който с времето също отхвърлял и така няколко пъти. Това се казва наука, това е научен подход, така е почтено. Тъй като по пътя на развитието няма абсолют. Абсолют е окончателното поправяне и света на Безкрайността, в който всичко се съединява в едно. А дотогава винаги има съмнения.

Казано е: „отпадъкът на висшия е храна за нисшия“. Това означава, че издигайки се, аз изтривам, зачерквам предишната степен и тя става „отпадък“ за мен, тя вече е невярна, тя не трябва да бъде използвана. Който се държи за вчерашното, той не преминава към днешното. Способността ни да напредваме се обуславя от умението да се изключваме от това, което в отминалата секунда е било правилно. Иначе не може, тъй като постоянно преминаваме през всякакви тотални изменения на всичките наши десет сфирот. По този начин нашият разум и чувство се обновяват – на съвременен език – „ъпгрейдват се“, замествайки всичко старо с ново. Ако човек се въздържа от „ъпгрейдване“, не може да се издигне над знанието, то той и не напредва.

И ето днес виждаме, че философията все още е жива, макар мястото и да е на гробищата. Позициите на философите са много силни и се държат в течение на поколения във вечното противостоене на новото. Не стига това, но философията е присвоила за себе си правата на науката кабала и я преподава в своите факултети.

Тук трябва да помним, че в действителност философията краде достоянията на науката кабала, макар че това и е безполезно…

Ние с вас вътрешно сме също философи. И в крайна сметка трябва да погребем този философ в себе си. В действителност, никой няма „морални права“ да разсъждава върху кабала, ако самият той не се намира в духовно постижение. Какво може да каже той за сфера, която му е непозната? Но хората независимо от това изказват своите съждения и дават оценка, без да са се издигнали на стъпалото, за което става дума.

И затова в нашия свят ни е нужно макар и елементарно разбиране за това, че духовната степен лежи над нас и ние никак не се съприкосновяваме с нея, а следователно не можем нищо да кажем за нея. Преди всичко, трябва да се отключим от „животинското“ стъпало и да се издигнем на „човешкото“, т.е. на духовна степен, придобивана само с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, по пътя на работа в група, посредством методиката под название „науката кабала“. Всеки път трябва да се отделяме от предишното състояние и да се издигаме все по-високо и по-високо. А иначе ще си останем философи….

От урока по статията „Кабала и философията“, 01.07.2013

[111302]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: