Entries in the '' Category

Операция ”Вяра над знанието”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако кабала е наука, то тогава как можем да съвместим това с вярата над знанието, тъй като вярата сякаш отрича науката?

Отговор: Ние се намираме на земно ниво, където имаме наука, изкуство и т.н. и с тях можем да се развиваме. За какви науки и изкуства може да става дума? Виждаме, че днес всичко сякаш заглъхва, засича, намира се сякаш в задънена улица, в криза. И това продължава вече няколко десетилетия. Може би обикновените хора не забелязват, но учените знаят за това.

Започвайки от нулата, егоизмът достигна своя максимум и спря да се развива (считано в диапазон от 6000 години). За този период ние сме изминали определен исторически път, издигнали сме се на някакво ниво в изкуствата и науката – във всичко, и егоизмът се е амортизирал.

Дори по себе си усещаме, че вече не ни трябва нищо. Днес на нищо вече не обръщаме внимание: престана да ни вълнува космосът и останалите научни изисквания.

Как да преминем на следващото ниво? Следващото ниво е вече друго стъпало и на него също трябва да израстваме, защото и там е възможно да има определен егоизъм, неизвестен за нас, или някакво желание.

Този период трябва да бъде съвършено друг. Ние дори не разбираме какъв. Това е преход към друго измерение.

2013-07-21_rav_emuna-lemala-mi-ha-daat_lesson_02

То е съвсем друго по своите свойства, там действат други сили, други връзки. Подобно е на нашият свят, но в друг, по-особен вид. В него неживата, растителната, животинската и човешката част на природата са свързани помежду си по съвсем други закони – по законите на новото измерение, по законите на така наречения  ”духовен свят”.

Новото измерение се нарича ”духовен свят”, защото в него цари вярата над знанието, т.е. отдаването е над получаването. Целта на материалното съществувание е получаването. А в духовния сят, тъкмо обратното, целта е отдаването.

Как да преминем към тази нова парадигма, където Кетер на нисшото става Малхут на висшето? Как да преминем от егоистичните десет сфирот към десетте алтруистични? – Само в случай, че осъществим операцията ”Вяра над знанието”.

Знание е онова, което съм имал на материално ниво. А вяра е онова, което ще ме ръководи на духовно ниво. Така се издигам. Затова във всички първоизточници е казано, че основното за нас е вярата над знанието.

На практика това означава, че при нас постепенно затихват досегашните ни знания – на нас ни помагат, защото не можем да продължим с досегашните и да се издигнем над тях. Затова след конгреса се случват всякакви падения, добавяне на егоизъм.

А ние трябва въпреки това, заедно с това да се издигнем, да вървим към още по-добра връзка помежду си. Затова трябва да се занимаваме, да се опитваме да се обединим, да разпространяваме – да правим всичко, в името на голямата връзка помежду ни.

В нас трябва да се проявяват съвършено противоположни тенденции: Ние трябва да се задълбочаваме все по-навътре. Нашето световно общество трябва да се съединява все повече и повече. За това трябва да се учим, да разпространяваме, да се образоваме – да правим всичко необходимо. И всичко, за да се съберем отново вътрешно помежду си с такова усещане, като конгресното, само че вече на следващото, много по-високо ниво.

Но какво все още не ни достига? – Не ни достигат действия. Има Исраел, което означава ”Направо към Твореца”. Тоест Исраел е всеки другар, устремен към духовно постижение. И има блок, наричащ се Тора – на арамит ”орайта”, от думата ор (светлина). В понятието „Тора“ влиза групата, обединението, поръчителството (арвут) и т.н. – като цяло, сумата от всички действия под влиянието на обкръжаващата светлина (ор макиф). Това е средство за поправяне. А Творецът, т.е. сливането на всички в Него – е нашата цел. Тъкмо по този път трябва да вървим.

2013-07-21_rav_emuna-lemala-mi-ha-daat_lesson_03

От урок на тема ”Вяра над знанието”, 21.07.2013 

[112960]

Изключителните егоисти

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, „Мир в света“: Корен на царящото в нас объркване е не нещо друго, а свойството за изключителност, присъщо на всеки човек в една или друга степен. Това свойство идва при нас направо от Твореца, който е корен на цялото творение.

Но заедно с това, когато чувството за изключителност е заседнало в нашия здрав егоизъм, действието му станало разрушително, и в крайна сметка то се превърнало в източник на всичко разрушаващо, което се е случило или предстои да се случи в света.

Докато всеки не осъзнае своята степен на изключителност, която е обособена от неговата собствена природа, ние няма да напреднем. Всеки трябва да види целия си егоизъм в цялата му пълнота. На сегашното материално стъпало, в този свят, такъв, какъвто ми се представя, аз трябва преди всичко да достигна до основата – до каква степен искам да използвам всичко за себе си.

В крайна сметка откривам, че взимам под внимание само себе си и съм готов да се откажа от каквото и да е, готов съм да направя каквото и да е и с когото и да е заради капка удоволствие. Вглеждайки се в сметките си, виждам, че нищо не ме интересува, освен мен самия, и минималната частица удоволствие струва в очите ми страданието на целия свят – нека си пропада, да гори и да се мъчи дори и цяла вечност.

Докато човек не е открил това в себе си, той не се познава. Това всъщност е осъзнаване на свойството за собствена изключителност – осъзнаване на злото.

Разкриването му е много трудно. Дори да признавам злото си, все пак не се съгласявам с това. Злото начало не ми позволява да изляза на чисто, не ми дава да видя с очите си и да почувствам своето естество, своя изключителен егоизъм, който е причина Аз да заемам цялата картина на света, без да оставям място за никой друг. Всички останали просто не съществуват за мен, неспособен съм да ги взема предвид. Те са извън моето възприятие. Такова осъзнаване е необходима крачка към поправянето.

Въпрос: Защо егоизмът скрива от нас истината?

Отговор: Това е неговата естествена защитна реакция. Той не иска аз да страдам. Защото ако видя цялото стъпало на своето зло, то веднага ще поискам да се избавя от него. И затова той тушира истината: приповдига крайчето и отново спуска покривалото. Това е така, за да се задълбочавам все повече, докато не достигна дъното – максималното осъзнаване. И ето, тогава ще бъда готов за помощта на светлината.

А дотогава, все още не съм узрял, не съм готов да се удържа в желанието за поправяне, ще избягам в последния момент. Ако егоизмът не скрива от мен неприятното усещане от запознаването ми с егоистичната ми същност, аз няма да мога да продължа.

Ето защо осъзнаването идва на ”тласъци”: до преди малко съм се възмущавал на злото си, но завесата пада и аз отново се хващам в подлата си мисъл за някого: ”Да беше умрял. За какво ми е? Само ми пречи…”. И отново трепвам от собствената си низост – и отново забравям за нея.

Изобщо, всяко едно свойство действа заедно със своята противоположност. Иначе не бих проникнал в цялата му дълбочина.

И в който и да е случай аз не опознавам своето зло, ако не се стремя към доброто. Такова е универсалното правило за всички състояния. Аз вървя към благото, към отдаване, към другарите, към великата цел – само напред, без да се оглеждам настрани. И точно тогава, вместо благо, откривам разруха, безлюдие, развала  по пътя.

Казано е: ”Направи всичко, което е по силите ти”. Това означава: ”бъди добро момче”, стреми се към целта, макар и твърдоглаво, но неотклонно. По пътя ще трупаш ум и разум, но основното е да вървиш напред и да действаш.

Въпрос: Може ли предварително да се подготвя за разкриване на злото, т.е.”пътьом” да премина към поправяне?

Отговор: Не. Ние не се подготвяме за злото.

Човек, работещ в цирка, ми беше разказал, че в акробатиката действа просто правило: преди да започнеш, провери къде ще паднеш. Аз предварително зная, че ако се откъсна, ще падна еди как си, приемайки такава поза.

Такъв аналог за подготовка има и в духовния свят. Но ние не работим, за да падаме. Ние винаги се стремим напред. Да, трябва да подготвяме ”ариергарда”, но нашите погледи са устремени към целта и ние не се готвим да отстъпваме, не желаем никакъв отдръпване или бягство назад.

От урок по статията ”Мир в света” 28.07.2013

[113201]

Светлината ще постави всичко на място

каббалист Михаэль Лайтман 0-группа Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №3

Баал а-Сулам пише, че има само една душа – само едно създадено желание. Духовното не се разделя на части, затова тя се намира във всеки един от нас и във всички взети заедно.

”Във всеки от нас” означава, че ако аз мога да се включа във всички, то откривам общата душа, т.е. не само онези милиарди, които живеят сега, но и онези, които все още не са се родили и ще се родят в бъдеще. Това не е онази картина, която можем да си представим. С други думи, това е един обем, една душа, една материя. Тя ни се разкрива само в този обем, в който можем правилно да съществуваме, и на онова ниво на сила, на което можем да взаимодействаме.

В съответствие с това се определят свойствата на всеки човек, т.е. на всяка една частичка, намираща се във всеки един от нас. Има хора от частната душа, за които е характерно разпространението, т.е. връзка с много хора, а има такива, за които, обратното, е характерен тесен кръг, но с високо ниво на съединение с тях. Тоест във всеки от нас има качествено или количествено – и от едното, и от другото, преобладаващо в зависимост от свойствата на душата.

Например, сърцето изпълнява точно своите тесни функции, независимо, че е свързано с много органи. А другите системи, да речем, кръвоносната, лимфната, и нервната, обратно, разпространяват се навсякъде, достигайки до всяко една част на организма. Такъв тип са и нашите връзки.

За това може да се съди по човека – към какво той се устремява. Например, аз виждам по своите ученици в каква насока могат да се развиват (доколкото мога да видя това).

Но най-общо, това няма значение, защото светлината така или иначе ни разполага по места. Нищо ново няма, ние само ускоряваме развитието си, привличайки обкръжаващата ни светлина. В противен случай, тя все едно ще ни води по програмата на Природата. Но тази програма се намира само на нивото на светлината нефеш (от думата нефиша), което означава неживо състояние.

Тоест светлината постоянно ще ни притиска, а ние постоянно ще бягаме от нея, защото това притискане ще се възприема от нас като отрицателно и през цялото време ще се развиваме така. Но това развитие не е добро, защото то води до големи катаклизми, войни и т.н. И ако ние не предприемем нещо, то това ни очаква занапред.

И обратно, ако предприемем ускорението на Висшата светлина, нейното високо състояние, то бързичко ще напреднем.

Баал а-Сулам пише за работата в група: ”Множество искри за отдаване има във всеки от нашите другари и ако бяхте събрали тези искри на едно място, в едно желание, в братско единение, любов и дружба, то разбира се, бихте достигнали до много важно за този момент ниво на отдаване”.

От 3-тия урок на конгреса в Санкт–Петербург, 12.07.2013

[112771]

Началото на големите катаклизми е близо…

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Тотален хаос очаква света, цивилизацията навлиза във фаза на самоунищожение, земните богатства са изтощени, поглъщането на ресурсите достигна критичната си точка, разрушавайки планетарния баланс. В отговор на това, Земята се бунтува, стихиите са възбудени, възбудени са геомагнитните и тектоничните процеси, климатът се колебае, променя се, екологията деградира, обитаваните региони се превръщат в пустини, пространството за живот намалява, а населението расте. В такива условия, нестабилният световен ред няма да издържи дълго, ние доизживяваме последните мирни години.

Наближава поредният прелом в историята. Стихийни бедствия, екологични катастрофи, глад и епидемии ще взривят социалните вълнения до невиждани мащаби. Епицентър на безредиците ще станат големите промишлени мегаполиси. Наближава великото преселение на народите. Десетки, стотици милиони климатически бежанци ще се стекат в центъра на Евразия. Ще настъпи смесване на раси и народи. Това ще е съпроводено от граждански, междуетнически конфликти. Всички ще се бият срещу всички. Това ще бъде котел, в който ще се слеят страни, народи и идентичности.

Реплика: Тази картина или подобна, ще се реализира само в случай, че човечеството не осъзнае причината за случващото се – егоистичната си природа, и не дойде до решението, че трябва да се промени, и да премине от егоизъм към алтруизъм, от противопоставяне на всеки към всички към всеобщо обединение на всички в едно цяло.

Цялата заплаха на природата и обществото ни подбужда само за да усетим необходимостта да се променим. А как да се променим ни обяснява методиката за Интегрално образование и възпитание. В зависимост от нашата промяна, по закона за подобие с Природата, ние веднага започваме да усещаме себе си, обществото, природата, като благожелани – и ще се издигнем на следващото стъпало на нашето развитие.

[112852]

Изчезващата надежда за мир

каббалист Михаэль ЛайтманАко попитате хора от различни страни дали имат надежда за мир, ще бъде трудно да предположим какъв ще бъде техният честен отговор. Много от тях напълно са се отчаяли от добри очаквания и не знаят какво може да им помогне. Това се отнася по еднакъв начин до „големите и малките в света“. Отчаяние завладява всички и ние като че ли забравихме основни неща: да създаваме семейство, да имаме деца, да гледаме напред към бъдещето… Човечеството е изправено пред сериозен проблем, и очевидно, той трябва да доведе хората до определено решение.

Междувременно, надеждите за добро утре се топят, да не споменаваме мира на Земята. Всъщност думата „мир“ на иврит (шалом) е съвършенство (шлемут).

В началото на миналия век, а също и в средата му, в края на Втората световна война, е имало високи надежди за благополучие и прогрес, дори за достигане до звездите. Но всичко приключи много бързо. Днес много биха предпочели да не мисля за утре. Днес не съществуват повече цели, които да привличат хората. Човек без всякаква цел се превръща отново в животно…

Можем непосредствено да наблюдаваме как човечеството потъва, свлича се в своето самосъзнание и самоуважение, въпреки демагогията си от красиви думи. Духът за живот го напуска и макар и различни „господари на света“ да се страхуват от тази тенденция, оставяща хората безпомощни, те няма какво да им дадат и затова се успокояват и се задоволяват с живота.

Всичко това може да доведе до една голяма експлозия. Ако човек няма какво да губи, той е способен на всичко. Той се чувства зле не толкова поради материална загуба, а защото няма с какво да задоволи своите човешки нужди, да знае причината и целта на съществуване.

От урок по стаията „Мив в света“, 24/07/2013

[112888]

Меки ресори за прогрес на човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманПриродата не се променя – променя се нашето възприятие на природата, степента на нейното разкриване. Човекът се променя, става по-умен, получава по мощни и по-фини инструменти за изследване и затова все по-дълбоко изучава природата. Самата природа не се променя – мени се човек и разкрива в нея нови явления, нови закони, свойства, връзки.

В реалността нищо не се променя – всички промени се случват само по отношение на нас. Човек въобще не прави нищо сам. Или напълно го управляват свише, без каквото и да е участие от негова страна, или го управляват с негово собствено участие. С това участие, той може само да ускори развитието.

Но като ускорявам собственото си развитие, с това аз влияя на целия свят, тъй като съм интегрална част от голяма интегрална система. Затова всички останали нейни части също се менят заедно с мен.

Да допуснем, че сега за месец съм напреднал така, както би трябвало да напредна за сто години (ние с вас напредваме с такава скорост), но нима останалият свят може да остане на място? Със себе си теглим целия свят и ускоряваме неговото развитие, поправянето му. Променя се също и цялата картина: формата на живота ни, формата на напредване. Напредваме бързо, добре, меко, вместо да се тресем по неравните дупки в каруцата, получавайки подутини и синини, в такива проблеми и страдания, които ни преследват по време на цялото изгнание.

Всичко това зависи само от нас! Това означава, че Исраел (стремящите се направо към Твореца) ускорява, освещава времето. Състоянието край на поправянето (Гмар Тикун) е твърдо установено – това е закон. Но всички останали състояния, макар и да се случват съгласно същия този закон за развитие, човек сам определя тяхната скорост, характер, усещането си за тях. Ние трябва да вярваме, че това е така във всяка точка от пътя и едновременно с това, че всичко се определя от Твореца и че „Няма никой освен Него“.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.07.2013

[112761]

Пази се от философстващите

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Кабала и философията“: Философията обича да разсъждава за същността на Твореца, докато кабала изобщо не се занимава с това. Как е възможно да се определи нещо, което изобщо не се поддава на възприятие и постижение?

Кабалистите говорят за светлината на Твореца в реалността и различават в нея множество детайли. Става дума за всички тези светлини, по отношение на които те са достигнали до реално постижение – не по-малко от материалното възприятие.

Кабалистите постигат абстрактната светлина, когато тя се облича в съсъди и от абстрактна се превръща в осезаема, проявява се като едни или други явления в нас.

Казано е: „можеш да се ръководиш само от това, което виждаш“. Постигаме всичко, изхождайки от анализа в съсъдите за получаване – те са „очите“ ни, „зрението“ ни, виждането за света. Само при условие, че постигаме явленията, ние можем да ги изследваме, според степента на нашето участие – и така напредваме. Тук действа ясен принцип „По действията Твои ще Те познаем“. И затова винаги изхождаме от възприятията в съсъдите-желанията, вътрешния отклик на които е всъщност светлината.

Точно както разпознаваме, например, електричеството, не в същността му, а по резултата. Нещо се разпространява по проводника и поражда различни явления. Точно тях наблюдаваме. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на науката кабала“.

„В материалната действителност, възприемана в нашите усещания, съществуват реални неща, същността на които не ни е дадено да постигнем дори във въображението си – например, електричеството и магнетизма. Но кой би могъл да каже, че те не са реални, същевременно с това, знанието ни за тяхното проявяване ни удовлетворява напълно и за нас изобщо не е важно, че нямаме ни най-малка представа за същността им“.

Ние винаги изучаваме следствието на едни или други същностни категории, а не категориите като такива. Каквото и да погледна, не знам какво е това – аз знам как то действа. Проверявам усещанията си, отклика си на каквото и да е: нещо ми се струва, че е черно, нещо – че е твърдо, друго – че е дълго, някои неща мога да опитам на вкус, други – да помириша и т.н. Картината на реалността се образува от моите вътрешни реакции на определено въздействие, а не от самите факторите. И съответно, явленията, които разпознавам, са ефекти, производни на нещо, което е в мен.

По такъв начин, ние постигаме материала и формата, облечена в него, но никога не знаем какво представлява самата абстрактна необлечена форма, а още по-малко знаем същността ѝ.

Защо философите не искат да признаят това? Защото това ще ги задължи да станат кабалисти и да изучават науката кабала, да изучават духовния свят. Здравият подход веднага ще открие, че те нищо не знаят, нищо не разбират и няма какво да кажат. За какво да говорим, ако ти не живееш в духовното, не го проверяваш в своите съсъди-желания?

Към кабала не трябва да подхождаме, въоръжени с обичайния човешки разум, който не се намира в това измерение, за което тя говори. Може да си представяме, какво се намира на земното кълбо, да си въобразяваме живота на другите планети – тъй като тези сфери, макар и „с крайчеца“, попадат по някакъв начин в усещанията ни. Но духовния свят даже и на нокът не се вмества в тях. Нещо повече, ние нямаме никаква връзка с него: материалната реалност, такава, каквато ми се представя, е абсолютно откъсната от тази картина, която ми се рисува в духовните усещания. Как мога да разсъждавам за това, с което в момента нямам никакъв контакт?

Това е една от причините, поради която науката кабала е била скрита от човечеството в продължение на хилядолетия. Кабалистите са се страхували от многознайковци, желаещи да пофилософстват на кабалистична тема.

Това се отнася и към тези философи, които са ценили кабала – такива като Ройхлин, Гьоте, Пико дела Мирандола и др. Дори и те нищо не разбирали от тази наука и виждали само, че от нея произлизат общи, универсални знания, от които традиционните дисциплини са лишени. Техните разговори за това – по същество са също философия. Едни философи подлагат кабала на критичен анализ, основаващ се на субективни предпоставки, други ѝ придават важност, но и едните, и другите съвършено не разбират нищо от нея и техният подход е напълно лишен от рационалност, която е необходима във всичко.

Но истината, независимо от всичко, ще се разкрие и ние вече сме близо до това…

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.07.2013

[112384]

Една злобна усмивка под добрата маска на Фараона

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да превърнем ненавистта в средство, което да ни отдели от злото?

ОтговорНенавистта сама по себе си ни отделя от това, което мразим. Не се нуждаем от нищо друго освен да ненавиждаме егото. Съществуват два етапа: пречистване и святост. Първият етап на поправяне е пречистване от злото. Това включва целия процес, който преминаваме от началото на нашата работа до разкриване на злото, а после от разкриване на злото до степента Бина, отдаване заради отдаване, не прави на другите това, което е ненавистно на теб.

Тази част на поправяне се нарича осъзнаване на злото и изход от него, докато не избягаме от Египет. После започваме етапа на поправяне на отдаване заради отдаване, което се нарича работа в пустинята. А след това влизаме в земята на Израел, пречиствайки своите желания, устремявайки ги направо към Твореца (Яшар-Ел), т.е. превръщаме ги в Израел, което се нарича завоюване на земята на Израел. Тогава достигаме до етапа на обичай ближния като себе си.

Това става поетапно: аз се отделям от егото, от злото, пречиствам себе си и в момента, в който разбирам, че егото е моят враг, започвам да го мразя и трябва да избягам от него. Готов съм да скоча в Червено море, където и да е, само да избягам и да се спася от преследващия ме егоизъм. Аз получавам от него десет удара, които ме принуждават да направя окончателното решение и не ми оставят никакъв избор да остана вътре в моя егоизъм.

Повече не мога да го понасям, защото виждам, че само ми носи неприятности и болка. Всичко това е в резултат на обкръжаващата светлина, която ми свети и отдава. Относно нея чувствам такова зло, относно свойството отдаване, относно всяко разкритие на Твореца: в облак, в огнен стълб, в горящ храст… Само когато Творецът ме доведе до Фараона, разбирам, че той е злият тиранин. Фараонът се разкрива на фона на Твореца, а когато се намирам по средата, виждам кой е приятел и кой е враг.

Повече не мога да търпя властта на Фараона, защото от другата страна редом с мен стои Творецът. Вече започвам да виждам разликата между отдаване и получаване, и това предизвика в мен ненавист към злото. Невъзможно е да дойда при Фараона без Твореца! В противен случай няма да видя, че Фараонът е злото, тъй като преди той ми е изглеждал толкова добър, докато е отглеждал Мойсей като свой внук. Дори преди това, в самото начало на периода на изгнание, добрият Фараон е управлявал до своята смърт, а след това се възкачил нов цар на Египет, който не е познавал Йосиф. Така постепенно преминаваме през етапите на осъзнаване на злото.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.06.2013
[112377]

Стъпаловидно развитие

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Санкт – Петербург. Урок №3

Кабалистите, постигнали вътрешната структура на света, описват цялата вселена като многопланова, състояща се от много светове. Принципно, днес за това вече говорят и физиците, и психолозите.

”Множеството” от светове се състоят от концентрични кръгове, които ние изучаваме от нашия малък свят, намиращ се в централната точка.

Великият кабалист Ари пише, че след като всичко се е съкратило, преминал лъч от светлина и създал всички светове, та чак до нашия свят, намиращ се в центъра на зеещата пустота. И само един тесен канал от светлина преминава от света на Безкрайността (знака ∞) към нашия свят.

                                  2013-07-12_rav_lesson_congress_n3_01

Нашето развитие започва от най-централната му точка, от която, съгласно астрономията, със силата на взрива се е образувала цялата материя. Съгласно науката кабала съкращението се е случило още преди взрива.

Нашият свят е обратен на всичко останало извън него. И затова всичко, което съществува освен него, не се усеща от нас. При това ние усещаме само онова, което се усеща от петте ни сетивна органа и изхождайки от това, си представяме картината на света. Това е всичко каквото имаме.

Цялата вселена е създадена от последователно съкращаване отгоре надолу. Тоест всички окръжности са се съкращавали дотогава, докато не са се разбили на многобройни късове под въздействието на светлината. И затова вътре в материята (желанието за получаване) се появяват свойствата на светлината, само че в обратен вид.

Ако свойството на светлината е да отдава, да напълва, обича, съединява, обогатява, да твори – най-общо, да произвежда всичко онова, което е полезно, добро, вечно, то когато е излязла и разбила материята, тя разделила материята на много части, и сама породила в тях противоположни на нея свойства – свойството за получаване, егоизма, насилието, ненавистта, откъсване, изолиране – всичко, което предизвиква отрицателни емоции в нас, независимо от това, че ние ги използваме, тъй като това ни е станало вече втора природа. Като такива и съществуваме.

Всичко, което ни разделя (така нареченият Фараон), са отрицателни свойства на светлината, обратни на нея. Чрез тях ние можем да я изучим, третирайки всичко наобратно, и да наблюдаваме какво се случва.

Затова нашата работа се осъществява ”с вяра над знанието”, т.е. с отдаване над получаването – с устрем към връзка, обединение, любов, приповдигане над себе си, над своята природа. По такъв начин може да се върви напред.

Но самите ние можем да правим мънички усилия, при това, на това са способни само онези хора, които притежават точка в сърцето – зародиш на свойството отдаване.

Тази искра съществува принципно във всеки един, само че се проявява постепенно – първо, при най-чистите, фините, а след това в по-грубите хора. При това, колкото по-груб е човек, толкова е по-голям духовният му потенциал. Независимо, че му е по-трудно да се поправи, но затова пък, съответно  и мощността на разкриването на духовните висоти е по-голяма. Затова тези, които ще се поправят след нас, ще добавят към нашето постижение огромна светлина.

Всичко на всичко, ние достигаме нивото нефеш, а след това, когато това преминава към тях – излизаме на ниво руах, нешама, хая, йехида. Тъй като всяко поколение достига до някакво определено ниво, а следващото поколение, идващо след него, достига още по-големи висоти. И ние се развиваме точно така.

Нашето развитие е стъпаловидно. Онези, в които се разкрива точката в сърцето, се устремяват да открият смисъла на живота. Те не се поддават на никакви вярвания – тях не ги интересува постижението, т.е. реалното напълване със знания, усещания, възможности за ”завладяване” на света, напълно да го разкрият, да го усетят в себе си, реално, явно, яко да се усетят в него. Към това ги тласка точката в сърцето.

Но за това не стига само точката в сърцето, трябва също и взаимна помощ от останалите разбити късчета на общото желание или поне на някоя част от него. Така се събира групата.

При това, групата не я събираме ние. Тя се образува сякаш случайно. Работата е в това, че около нас съществува Висшата светлина, която запълва създадената пустота (ние я наричаме пустота, защото не усещаме светлината), и тя ни въздейства в зависимост от нашето устремяване към нейните свойства.

От третия урок от конгреса в Санкт–Петербург, 12. 07. 12013

[112702]

Човек на чувствата и човек на вярата

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата ни работа се състои във вътрешната концентрация, защото външната реалност не се променя, независимо от нашите очаквания. Реалността се определя само от нашето вътрешно възприемане и изцяло зависи от свойствата на човека. Човек се променя и през реалността, която е усещал по-рано със своите пет сетивни органа, вижда други връзки в нашия свят, нова реалност, присъствието на висша сила. Постепенно тази сила става голяма, управляваща всичко, поддържаща цялата реалност.

А сега не забелязваме това, а и не ни трябва. Това е единственото, което се променя. До такава степен, че тази земна реалност съвсем изчезва заедно със смъртта на тялото и остава само духовната реалност. В зависимост от това, как ние от човек ”чувстващ” се превръщаме в човек ”вярващ”.

Разликата между двамата се определя от това, с какви инструменти работим. Ако възприемаме реалността в желанието да се насладим – това се нарича човек на чувствата, а ако сме с желанието да отдаваме, то това се нарича човек на вярата. Но едното и другото подразбират усещане. Вярата също е усещане, само че в отразената светлина, в желанието, насочено към отдаване, а не към получаване.

Усещането за отдалечаване от Твореца означава, че човек е получил доста по-чувствителни инструменти (кли) за измерване на неговото отношение към Твореца. Едва преди няколко дни, на конгреса ние се чувствахме много по-свързани помежду си, до такава степен, че човек изчезваше вътре в усещанията на нашата общност. Общата сила и въодушевлението го държаха, позволявайки му да не усеща себе си.

Но такова нещо може да се случи при всяко радостно въодушевление, когато се събират много хора, обединени от една идея, едно мнение, мисъл, повод, и затова те усещат своето единство. С какво нашето състояние се различава от другите? Именно, за да се различава от тях, сега ни се дава усещането за падение, отделяне от онова светло състояние. И ние усещаме, че в това състояние нещо не достига, за да можем да го задържим.

Самите ние не сме способни да го задържим – за целта ни трябва някаква нова сила, нова реалност, намираща се по-високо от нас. Това усещане за отделяне означава, че трябва да разширим желанията си, инструментите за възприемане, на по-голяма дълбочина и ширина, повишаване на тяхната вътрешна чувствителност, а също така придобиване на много по-голяма външна сила.

И затова виждаме, че не сме способни да придобием това. Сякаш сме потопени в огромното море от усещания, останали ни от конгреса, които постепенно затихват и скоро напълно ще изчезнат. А ние не можем да спрем това. Тенденцията ни е ясна, но не знаем, как да и противостоим.

Преди всичко, трябва да разберем, че това е закономерна тенденция, и да се постараем да се защитим от нея, да я спрем, да воюваме с това охлаждане, доколкото е възможно! Но само дотолкова, колкото да изострим своите усещания от това отделяне, с всички сили да се стараем да запазим предишните усещания за топлота.

И независимо от всички положени усилия, ще видим, че не сме способни на това. Ние ще проверим своето състояние, сравнявайки как то се променя с всеки изминал ден, ще разберем, че въодушевлението ни постепенно загасва. Понякога ни идват някакви мисли за единството, но тутакси изчезват. И днешното ни състояние е още по-отдалечено от вчерашното.

Но усещайки своето отчуждение от великия Цар, човек трябва да разбере, че това не е истинско отделяне, а просто Творецът повишава степента на неговата чувствителност към своето състояние – увеличава желанията му, количествено и качествено. И тогава в това състояние човек усеща, как нещо не му достига.

В действителност, се намираме все в същото състояние, тъй като в духовното нищо не се губи. Но с всяко следващо състояние все повече не ни достига сплотеност и присъствието на Твореца там.

От подготовка към урока, 19.07.2013 

[112637]

Защо ни е даден живота?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казахте, че когато човек се „разпростира“ над петте свята, той се „разтяга“ над тях като кожа. Това е много чувствителен момент и веднага се усеща, че не е просто…

ОтговорТрябва да разберете, че ако се присъединявате към Твореца, то гледате на този, който сте били преди, като на някой стоящ против вас и сте във борба с него. Излиза, че само вашата точка в сърцето се свързва с Твореца, а всичко останало е срещу тази точка. Тогава остава само борбата да се откъснете от себе си. Това се нарича „протягане към Твореца“, към тази система.

Въпрос: Излиза, че падението изчезва от полезрението чрез точката в сърцето?

Отговор: Падение е когато тялото ви все още ви привлича. А подем е когато се върнете обратно и погледнете на всичко през точката в сърцето, отново да се приближите към Твореца и отново да се отдалечите…

Така, постепенно движейки се напред и спирайки, вие се асоциирате, съединявате, доближавате и прилепвате все повече и повече до Твореца. Отнема години, но затова ни е даден живота.

От ТВ програматаТайната на вечната Книга“, 29.04.2013

[111903]

Какво подлежи на поправяне?

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Санкт-Петербург. Урок №2

Проблемът на човечеството се състои в необходимостта от преход от една природа към друга, която е неизвестна за нас. Ние дори не познаваме собствената си природа, защото е невъзможно да постигнеш едно, ако не го измерваш относно друго, което е противоположно на него. Затова, ние също не признаваме егоистичната си природа.

Ако поговорим със случаен човек, той ще каже: ”Нима аз съм егоист? Аз съм такъв като всички останали”. При това той желае не само да се оправдае, а наистина не разбира, че се намира в много егоистична, материална, зла природа – че това е злото.

Човек не може да се съгласи, че неговото подсъзнание, всичките му склонности, всичките му мисли са насочени само към него самия, да се постави по-високо от останалите. Той отвътре е настроен на самооправдание, към скриване на качествата си само и само да не се самоотрече.

Съществува защитна реакция на организма, когато през цялото време се самооправдаваме. Ние помним злото, което ни е причинено от другите, но злото, причинено от нас на другите, винаги го тушираме. Като цяло, не желаем да изпитваме неприятни усещания и затова така работи съзнанието ни.

Всичко, което усещаме в живота, всъщност си е чиста психология – нищо друго няма в това. И дори не трябва да се опитваме да го поправяме – това не подлежи на поправяне. Оставете всичко така, както си е.

Науката кабала ни обяснява, че трябва да се поправя онова, което наистина не е наред, т.е. порочно. А порочна е не нашата животинска, чисто егоистична, дребнава природа, а само връзката между нас, разрушена от разбиването – онова, което възниква в нас, когато започваме изграждането на групата, на десятките, обединението. Само тогава започва да се проявява, онзи истински вид егоизъм, който трябва да поправим. А дотогава – не.

Ние трябва да разбираме другарите, в които изведнъж се заражда стрес, противопоставяне, злоба, та чак до ненавист, до невъзможността да се понасяме един друг – безпричинно, съвършено сляпо противопоставяне. Всичко това се предизвиква от въздействието на светлината. Вътрешно разбитите пластове започват да се надигат в нас, проявявайки се все повече и повече.

От момента, в който започна да се занимавам сериозно с обединение, в мен изникват тъкмо тези желания, онзи егоизъм, който трябва да поправя. А до тогава – не. Ако не участвам в обединението, а само ходя на занятия, на различни мероприятия, без да прилагам сериозни усилия за обединение, и без да усещам съпротивление от това, в такъв случай мога да съществувам в групата хиляди години и ще се чувствам нормално: ”Ето, вижте кой съм! Аз зная много, разбирам всичко, дори усещам нещичко”. Но в този случай човек нищо не поправя в себе.

Първото усещане на главното състояние – това е осъзнаване на злото (акарат а–ра). И това състояние ние трябва да постигнем с голяма сериозност. При това, то е твърде неприятно: човек се самоизяжда… При това трябва да се анализира. Често се самоукоряваме за миналото: защо съм постъпил именно така? Дават ни се такива спомени, такива детайли, такива проблеми! А това всъщност не съм Аз, а Творецът – общото течение на живота. Не съм избирал това, а както се казва, такава е съдбата ми.

Във всекидневието е същото: мога да одобрявам някакви мои постижения и, обратно, да се укорявам за някои постъпки, грешки. Това няма никакво отношение към духовното ми израстване, ако не е обосновано на обединението с другарите. Затова, не си струва да обръщаме внимание на каквото и да е, освен на сближаването и на противопоставянето на това сближаване.

Когато то се появи, трябва да си кажа: ”Колко е хубаво, че усещам отпор, ненавист, неприязън, като реакция на сближаването ми с другарите.“

От 2-ри урок на конгреса в С. Петербург, 12.07.2013

[112448]

Същността на Тора

каббалист Михаэль ЛайтманТора е дадена на човек, за да достигне нивото на Твореца. Целият смисъл е само в това.

В нея се говори само за нашите егоистични желания, съставящи човешката същност, и за това, как постепенно, стъпаловидно, да преобразуваме егоистичното прилагане на всяко от тях в алтруистично. Такова преобразуване на 613-те ни желания се нарича изпълняване на заповедите.

Всички термини и понятия в Тора: ”мъж”, ”жена”, ”земя”, ”дом”, ”магаре”, ”хляб”, и т.н. се отнасят до неживото, растителното, животинското и човешко ниво на нашите желания.

Тора ни разказва за онова, което се случва вътре в човека. Естествено, че съгласно това ние благоустройваме своя дом, своето общество, за да бъде то огледално отражение на тези закони.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната книга”, 11.03.2013

[111701]

Намерението променя действителността

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Санкт-Петербург. Предварителен урок

Ние се събрахме заедно за голяма, съвместна работа, за да проверим всичките си системи: сърце, разум, намерения.

В какво се състои нашата работа? Ние изучаваме нещо много интересно, което поставя пред нас много куриозна задача. От една страна, казваме, че Висшата сила е абсолютно добро и любов, майката природа, която така се отнася към нас, и нейната живителна сила се проявява във всичко. Това е първото условие.

От друга страна, тази живителна положителна сила на Природата – абсолютното добро и любовта – е неизменна и сама по себе си не се променя. Това е второто условие.

Третото условие: развитието на желанието, създадено от тази сила. В неживите материални обекти желанието се изразява в стремежа си да се задържат в онези структури, в които са създадени, а ако се развиват, то е под външен натиск, а не от само-себе си. На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма, на животинско ниво – още повече. А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа. (още…)

Семейството: вечно обновяване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казахте, че с помощта на разума може да се пробуди чувство, а чувството пробужда силата на любовта. Като чух това, изпитах радост, която остана с мен през целия ден. Вечерта изобщо не се чувствах уморена, макар и да работих до късно.

Нещо повече, на занятията, които провеждах, духът на любов и радост се предаде на учениците. За няколко часа те направо се „заразиха“ от моите усещания. Изобщо всички, с които контактувах през този ден, се проникнаха с този дух. И тогава ми се наби на очи явната връзка между любовта и радостта. Що за връзка е това?

Отговор: Радостта е като удостоверение, като свидетелство, че се намираш в правилно, добро състояние. Може, разбира се, да се изпита радост и от злодеяние, но ако тя произлиза от добро дело, то направо сякаш го обобщава, потвърждава, че то е приключило правилно.

Въпрос: Позволява ли разумът да се пробуди силата на любовта, способен ли е да предизвика в нас страст?

Отговор: Всичко зависи именно от разума, от разсъдъка. Всичко е в главата ни. Тъй като ние идваме на бял свят като малки „зверчета“, а след това започваме да приемаме ценностите на обкръжението, или от родителите, от детската градина, училището, телевизията, Интернет и прочее външни източници. Сформираните от тях ценности, които по-нататък ще определят всички мои радости и разочарования.

В крайна сметка, всичко е изкуствено, всичко е обусловено от оценки, получени отвън. По начало те са били мисловни, но след това под въздействие на обкръжението са станали критерии, по които оценявам състоянието си, и като следствие изпитвам радост или печал. Ако съответствам на критериите на обкръжението – ми е приятно, а ако не – унивам.

По такъв начин всичко в мен се строи на основата на разума, който се включва към първичното, идентифицирано, „младенческо“ възприятие и формира от него определена вътрешна картина, позволяваща да оценя себе си: добре ми е или ми е зле. В мен няма нищо основно, базисно, „свое“ – всичко се съотнася с мнението на обкръжението. Ето защо отшелниците, живеещи в гората, които нямат почти нищо, в сравнение с нас, могат да се радват на живота – тъй като по техните критерии, те имат всичко, което им е нужно. За нас това е жалка участ, а те се радват на съдбата си.

Точно тук е заложен ключът към щастието.

Въпрос: Силата на привличане между партньорите, която се е проявила спонтанно, с времето отслабва…

Отговор: Действително, изначалните „кълнове“ стигат за кратко. По данни на биолозите, произвеждането на съответните хормони продължава до три години. Между другото, можем и да ги приемаме и изкуствено, и по този начин „да слагаме дърва в огъня“. Това е възможно. Но естественото „гориво“ стига максимум за три години. Казват, че това е достатъчно, за да може мъжът да поддържа жената до раждането, а също и в следващите две години на кърмене на малкото. С други думи, по-нататък природата не свързва повече бащата с майката и детето.

Разбира се, в наше време, в следствие на всевъзможни външни действия, ситуацията се изменя. Но такива са базовите параметри на човешката биология. (още…)

Прогрес, водещ ни назад

каббалист Михаэль ЛайтманВ наши дни Творецът преднамерено дава на целия свят усещането, че висим във въздуха. Човек не знае, какво да очаква, какво ще се случи по-нататък. Наводнение в Европа, тайфун в Америка, пожар или масово убийство. Тресе се целият свят: арабска пролет, турска пролет, протести и вълнения в Сирия, Либия, Египет. И всичко това, когато със съвременните технологии и възможности, които имаме, бихме могли да решим всякакви материални проблеми и да превърнем земята в райска градина.

На всички е известно това: на политолозите, учените, социолозите. Достигнахме такива нива на развитие, че лесно можем да обезпечим цялото население на земята с всичко необходимо: храна, облекло. Нямаме друг проблем, освен с човека – това е единственото, което трябва да се поправи.

Сега имаме възможността да си осигурим пълно материално изобилие, без да се лишаваме от нищо, да разрешим всички проблеми, и в същото това време, половината от човечеството умират от глад, а другата половина се разболяват от депресии и губят интерес към живота, както в Европа, където няма проблем с прехраната, но затова пък има други проблеми.

Единственото, което може да ни спаси, е промяната на човешката природа. Всички трябва да разберем това и да си го поставим като основна цел. Нямаме избор, в нищо няма да видим успех, ако не се погрижим за промяната на нашата природа. Това трябва да стане ясно на всички, както и на нас, занимаващите се с кабала.

Можем да оставим всички други опити за поправяне на положението, всякакви достижения за осигуряване на прехраната, облеклото, тежката и леката промишленост, технологиите, това ни най-малко не ще подобри положението ни. Технологически можем да правим чудеса, но не можем да се ползваме  от тях за благото на човека.

Можем да създадем лекарства за всякакви заболявания. Вече има лекарства срещу рака, лекарства за лекуване на сърце и бъбреци, и разбира се, ще има много по-добри от тези в момента – но тяхното производство е неизгодно и затова не се изнасят на пазара. Много по-изгодно е да се произвежда скъпа апаратура, да се създава по-голяма суматоха, да бъдат назначавани повече лекари и медицински персонал – около всичко това е създадена цяла промишленост. Системата за здравеопазване е фабрика за здраве.

Затова нищо не можем да подредим, докато не поправим човешката природа. Трябва да вложим всички сили в това направление, и тогава ще реализираме успех. Иначе нищо няма да се получи.

Неотдавна ми се счупи почти новият принтер. Успях да отпечатам не повече от 50 страници и той престана да работи. Всичко преднамерено се произвежда така, че не след дълга употреба да се счупи и ние отново сме принудени да си купим ново. Нашата природа ни кара нарочно да правим всичко наопаки. Като че ли се развиват новите технологии, напредва техническият прогрес, а в крайна сметка, по всички направления произтича реакция назад. И всичко това се случва, за да осъзнаем своето зло.

Затова не трябва да се учудваме, че няма добра, хубава среда и безопасност за нашия живот и живота на нашите деца. В крайна сметка, ще стигнем до там, че няма да можем да предвидим какво ще се случи в следващия момент и ще се превърнем в малко плашливо зайче, скрило се под някое листо. Такъв ще бъде животът: от сутринта ще мислиш, как да оцелееш до вечерта, а през нощта ще чакаш кога ще съмне.

За съжаление не може, не е възможно да се живее без страх. Защото ако аз съм егоист, то може да ми се въздейства само със страх. Съществуват хиляди видове страх: добър страх или лош, страх от този свят и от бъдещия, страх, че няма да достигнеш до Твореца, или страх, че не можеш да Му отдаваш. Но във всеки случай, страхът е най-действащият стимул. Страх, да не достигнеш до желаното, т.е. производната от желанието. Искам да постигна някаква цел и се страхувам, че няма да я постигна, т.е. получава се страх от страха – това е истинският движещ мотив, така наречения ”трепет”.

От урока по статия на Рабаш, 11.06.2013

[109781]

Произвеждаме повече храна, отколкото е нужно на човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване (Университетът в Минесота): Планетата е застрашена от глад. Селскостопанските производители опират на „биологична стена“: природата не позволява на определен участък да се отглежда повече от определено количество зърно. ООН призовава като мярка за борба с глада употребата на насекоми за храна.

Реплика: Всъщност, единственият проблем е в това, че храната се разпределя абсолютно неравномерно между различните страни. А нейното равномерно разпределение зависи само от хората, от тяхната грижа един за друг. И никакви международни организации няма да могат да разрешат този проблем.

В противен случай, при пълно изобилие, ние ще достигнем до това, че половината човечество ще изхвърля излишна храна, която би стигнала за втората половина. А гладната половина ще вдига бунтове и войни. По такъв начин Природата принуждава човек да се измени.

[111867]

Ако не скъсаш със старото, няма да получиш новото

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек има разум и чувства, които съставят неговото „Аз“, а също и нещо, което лежи над разума и чувствата – духовна степен, духовен Човек.

През цялата си история, човечеството се е развивало егоистично: нараствали са разумът и чувствата и ние свикнахме с това, приемаме това положение и смятаме, че е правилно. За нас това е развитието: в чувствата си и разума си различаваме все повече щрихи на възприятие, все повече детайли от нашия свят и ни се струва, че по този начин прогресираме.

Действително, а какви други варианти може да има? Колкото по-добри са микроскопите, телескопите, толкова по-дълбоко проникваме в наблюдаемото; колкото по-ясни са радарите, толкова повече долавяме… В крайна сметка, разширяваме диапазона на петте си сетива, а разумът предоставя на този процес „интелектуално съпровождане“.

Но има развитие от абсолютно различен вид и за него говори науката кабала – развитие в други органи на чувствата, в други свойства, които днес нямаме и които наричаме „сила на отдаване“. Би ни се сторило, че такава сила има и в нашия свят, но казваме: „Не, тук става дума за намерение“. Защото ако разгледаме внимателно което и да е действие, което човек уж прави „въпреки егоизма си“, ще открием, че чистият алтруизъм е недостигаем и че в крайна сметка всички действат само заради собствената си полза.

Свойството отдаване, лежащо над реалността, не може да бъде придобито с обичайните способи. Вследствие, аз изобщо не разбирам, не знам какво е това духовност. И за да разреша този проблем, ми е нужна особена, точна наука, която ме прекарва през „иглено ухо“ – през малка „вратичка“, водеща в духовния свят. Тя е малка, защото не мога да взема нищо със себе си, освен основното решимо – духовната искра, Божествената част свише. Тя е заложена в мен и именно затова мога да премина през едва забележимата пролука между световете.

И така, пред мен е стена, през чието отвърстие може да се провре само искра, докато всичко останало остава отзад. Действително след това, заради целите на взаимодействието с другите хора, които засега остават от тази страна на стената, ще ми се наложи да се „облека“ в предишната си „кожа“, но самият аз вече съм преминал в новия свят и той по никакъв начин не е свързан със стария – те действат по различни схеми, по различни принципи: тук цари получаване, а там отдаване.

Сега нямаме никаква възможност да разберем, да разпознаем принципа на отдаването, неговите свойства. По никакъв начин не можем да се приближим до него или да си въобразим нещо съответстващо на истинското. Всички наши материални усилия са призвани само да ни объркат, да се успокоим с някакви сурогати, и нищо повече. В действителност, светът на отдаването е „преобърнат свят“ и неговата противоположност се отразява на самата същност на нещата, а не на тяхната форма, както е в нашия свят.

(още…)

Отдаване заради получаване

каббалист Михаэль ЛайтманИ онзи, който похити човека и го продаде, а похитеният се намира в ръцете му – ще бъде предаден на смърт [Тора, Изход, Мишпатим, 21:16] 

На духовно ниво ”да похитиш човека” означава, че ти с твоя егоизъм похищаваш човека в себе си, поробваш го, продаваш го на своето следващо егоистично ниво. При това, се опитваш да спечелиш от този човек в теб, т.е. да го включиш към егоизма си така, че той да спечели от предходното стъпало на човека в теб.

Това често срещащо се действие, което наричаме ”отдаване заради получаване”, когато човек е готов да действа с добро, правилно, със сметка, за да спечели егоистично. В такъв случай нищо не може да се направи.

Това всъщност е ”продажба на човека”. Правейки го роб, ти печелиш от него. Затова всички така наречени ”милосърдни действия” на нашето земно ниво се осъществяват само за собствена изгода. Този, който е готов повече от всички да продаде човека в себе си, той се издига най-високо. Особено добре това се вижда в политиката. В нея основното е да изключиш чувствата, всичко трябва да е изградено само на основата на добре пресметнати решения.

От ТВ програма ”Тайните на вечната книга”, 11.03.2013

[111818]

Да престанем да играем чужди роли и да станем самите себе си

каббалист Михаэль ЛайтманПървият етап при търсенето на партньор в живота е очистването на самия теб от всички външни наслоявания: изкуствени ценности, светоглед, получени отвън в течение на живота. Вторият етап е възвръщане обратно към възрастта 12–15 години, когато изведнъж за първи път си се влюбил и си открил в себе си някаква пустота, която може да бъде напълнена само за сметка на някаква насрещна реакция, взаимност.

Въпрос: С какво да започна това свое „очистване”?

Отговор: Трябва да започнем с обсъждане в група на самотни хора, в която се опитваме да изясним какво в нас се явява натрупване, не принадлежащо към нас изначално, а получено в течение на този живот от различни общества, изкуствени връзки, Интернет, шаблони, определящи цялото ни поведение: как трябва да изглеждаме, как да се държим. Девойката смята, че трябва да изглежда уверена и арогантна, като принцеса. А момъкът – че трябва да изглежда като мачо, като победител: висок, силен, успешен, самоуверен.

Но е необходимо да се изчистим от всички тези натрапени ни от обществото стереотипи, заставящи ни да изглеждаме по един, а не по друг начин, и да си изясним, къде е нашата истинска потребност от такава връзка, при която аз мога свободно да се проявя, без да се страхувам от нищо. И ако аз действително се изчистя от всички натрупвания и се отворя, ще се превърна в същия онзи подрастващ младеж, но няма да има от какво да се боя, че някой ще ми навреди с нещо.

Трябва да разбера, че се изправям срещу обществото, точно като срещу природата, която има свои закони. Ако се включа в нея, в тази много по-чиста, проста и открита форма, мога да се чувствам защитен. Точно за сметка на моята откритост, която разбира се съм длъжен да държа под контрол, мога да изясня кой е готов за взаимовръзка с мен.

От тази гледна точка си избирам другари сред обкръжаващите ме мъже и жени, съдейки по това, доколко те ми подхождат, разбират ме и плуват в същата тази вълна. Предаваме все по-малко значение на външното, а след това обръщаме все по-малко внимание даже на пола – за нас става важен преди всичко човекът, намиращ се във всеки един.

Когато достигнем такова усещане благодарение на целенасочени дискусии, семинари, издигащи ни над животинското ниво на човешкото, виждаме кои са ни близки по душа, а не привлекателни телесно или удовлетворяващи нашите изкуствено изградени стандарти, получени от обществото. Следвайки душата си, своя вътрешен глас, трябва да различа тези, които са ми най-близки: и приятели, и любими.

Тоест преди всичко, аз изчиствам от себе си всичко наносно, не принадлежащо към същността ми. Затова ние разговаряме, водим беседи в нашата група, желаейки да достигнем някакво обединение, да си помогнем един на друг. А след това, когато съм изчистил всичко това, оставам истински – моят чист природен потенциал, съществувал до момента, в който съм го покрил с тази външна обвивка. Но това вече няма да е онова малко дете, а моето реално желание, вътрешната пустота.

Първото желание за връзка с другите хора аз съм получил отвън, като естествен стремеж. Но вторият път, желанието излиза вече от мен самия, отвътре, „отдолу нагоре” – аз пробуждам тази сила и затова тя ми принадлежи. Затова мога да я управлявам, да я разбера. Това вече не е някакъв природен инстинкт, спуснат ми отгоре надолу, а идва от мен самия, тоест „отдолу нагоре”.

Първото желание е този младеж, който за първи път в живота си се влюбва. След това той се е сдобил с егоизъм, животът му е навлякъл разни егоистични одежди. Сега трябва да се постарая да изчистя от себе си всички тези покривала, всички наносни слоеве, скриващи истинския мен, и да се върна към природното желание. Но това вече няма да бъде този младеж.

Първата любов за нас  символизира потребността, жаждата за вътрешна, душевна връзка с някакъв идеален образ, в който ни се представя любимата девойка, сливане на душа с душа. И сега аз някак си се връщам към това състояние, но изчистен от всякакви изкуствени слоеве и затова получавам две линии. В едната ръка, имам чисто природно желание, а в другата – цялото очистване, целият ми егоизъм, цялото зло.

Изчистил съм се от всички приети от обществото представи за това, какво да смятам за хубаво и какво за лошо, които не са произлезли от мен самия, от ценностната система, придобита в училище: как да изглеждам и да се държа. Та нали всички играят някакви роли.

Бях гледал откъс от американски филм, където осмиват такова изкуствено поведение на детето в клас. Децата през цялото време играят  някакви роли, подражавайки на известни актьори, познати им от филмите. И е ясно от кой филм и коя роля играе всеки в дадения момент. А в следващия миг той започва да играе вече съвсем различна роля, и така постъпва всеки.

Необходимо е да се изчистим от всички тези натрапени ни образи, заставящи ни да играем през цялото време. Изведнъж се улавяш, че мислиш в каква поза стоиш, как красиво подпираш глава. Аз виждам по своя внук, как той съвсем точно имитира всички движения на своята учителка в детската градина.

Зрелият човек е вързан за ръцете и краката от множество такива стереотипи на поведение, образи, приоритети. Започвайки от тези, които е приел в своето детство, до 6-8 години, съвсем естествено подражавайки на възрастните. След това той започва вече сам да ги натрупва поради своя егоизъм, от желание да изглежда добре, защото обществото му показва, че възприема такова поведение за достойно.

От 198-ма беседа за нов живот, 20.06.2013 г. 

[111864]