Баал а-Сулам, “Мир в света”: Ценността на всеки човек в обществото не се определя от това колко е добър, а от това доколко служи на обществото като цяло. И обратно, оценяваме злото във всеки човек в зависимост от вредата, която нанася на обществото, а не по личните му качества. В цялото се съдържа и това, което е и в частното, в общото благо е благото на всеки. Който вреди на общността, той вреди и на себе си. А който носи благо на общността, носи благо и на себе си.
Егоизмът не ни позволява да разберем това и да го приемем, защото изкривява картината. Но ако погледнем безпристрастно на нещата, обективно, ще ни се наложи да се съгласим, че всичко е точно така. Ако се ръководим от обикновената логика – разбира се, че точно така трябва и да бъде. Тъй като природата по същество е единен интегрален механизъм и сама по себе си, всяка част в него зависи от всички, а системата като цяло зависи от всичките си части заедно. В такъв случай, разбира се, че общото и частното са едно и също.
Въпрос: Но в този механизъм отделното зъбно колелце няма свобода на избор. Тогава, какъв е смисълът да се говори дали е добро или лошо?
Отговор: Наистина, самото зъбно колело няма свободна воля. То не може да решава, да се върти ли или не за благото на обществото. Всички изпълняват това, което им е предопределено отгоре.
Но в тази система има механизъм, аналогичен на сцеплението: Цялата работа е в това, доколко аз вътрешно се сцеплявам с ”двигателя”, за да се въртя заедно с него, без никакви въпроси.
Въпрос: Значи, свободна воля все пак има?
Отговор: Тя е в това, да желая да се въртя, или да не се въртя. Моята свобода е в съгласието. А при всички случаи ще работя – или по ”принуда”, под натиск ”на въртене”, или по желание, с радост.
Като цяло, системата е съвършена и действа със 100% КПД, но аз я усещам, възприемам според своето съгласие с нейната работа. Освен това, така я виждат и останалите, и затова в крайна сметка всички ние усещаме личния и обществен недъг на несъгласието – индивидуалния и системния.
Но това ни възприятие по никакъв начин не се отразява на системата като такава.
Въпрос: Как да ускорим поправянето?
Отговор: Да пожелаете да се съгласите със системата, с движението на нейните части. В моето усещане това ще промени всичко. Аз нищо не добавям и не премахвам в истинската реалност – разликата е само в това, доколко картината и е изкривена от ”кривото огледало” на моя егоизъм.
Целият ми живот се разстила на това платно, в зависимост от това, как ”рисувам” себе си относно вечната система, без да се съгласявам с нея в този или в онзи случай. И тази картина наричам ”моя свят”. Всъщност тя – снимката – е отпечатък на моето несъгласие с изначалната Природа, с абсолютната любов. Цялото ми битие е проекция на някакъв екран, отразяващ това ”несъвпадане на мненията”. Не виждам истинската система, не виждам нищо, освен собствените си вътрешни пороци.
Въпрос: Нима съществува такова обособено от цялото възприятие мое, собствено ”кътче”?
Отговор: Да. Аз усещам своите желания според противоположността им на системата. По такъв начин, моят свят, както и духовната реалност, също се състои от 613 части, но всяка от тях ми се струва противоположна на цялото.
Тази противоположност се подразделя на 125 стъпала, или стъпала на съответствие/ несъответствие. Сега сякаш се намирам зад последното 125 стъпало – напълно откъснат, в пълно неразбиране. А след това, в зависимост от изкачването, на всяко следващо стъпало ще разкривам своето несъответствие на системата и поправяйки тези недъзи, ще се приближавам към ”съвършена вяра”, към пълно сливане.
И така, за сега виждам и усещам само себе си – относно онова състояние, което искат да ми покажат. Разбира се, като сравнение веднага ми предлагат света на Безкрайността, идеалната система на Природата, на Твореца. Това е невъзможно, за сега мога да уловя само частица от това разминаване, подобно на дете, което го стимулират да се учи добре в своя клас, и в случай на успех, го честват като отличник.
И заедно с това, трябва да помним: сега аз виждам само себе си и нищо по вече.
От урок по статия ”Мир в света”, 24.06.2013
[110682]
Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята -
No Comments→
Изследване: Съвсем не е лесно да изменим навиците си. Но има начин. По време на експеримента студентите поставяли призиви за изключване на климатиците, когато не са нужни. Имало три вида призиви:
Всичко в света се състои от две свойства: получаване и отдаване – да допуснем, вода и огън, плюс и минус, Северен и Южен полюс. Двете полюсни състояния се явяват като две свойства на природата и те въздействат на материята. Освен тях няма нищо друго.
В нашата работа подготовката е много важна. От нея зависи резултата. Не е важна същността на това, което изучаваш и колко знаеш. Главното е да се подготвиш, т.е. да промениш своя съсъд – желание до такава степен, че вместо този свят да усетиш висшия свят. Нищо не се променя, освен ти самия – и тогава откриваш, че висшият свят е тук, че той винаги си е бил тук. Желаеш в рая – заповядай. Желаеш ада – получи го. Вземи, което искаш – всичко зависи от твоя съсъд.
Абониране чрез RSS