Entries in the '' Category

Игра, която е все по-близо до истината

каббалист Михаэль ЛайтманТретият принцип на семейните отношения се състои в следното – когато човек чувства, че някой го обича и се грижи за благото му, това пробужда огромна радост в него и го задължава да отговори със същото. По такъв начин си даваме пример един на друг.

Разбрали сме се да работим над своите отношения, затова действаме осъзнато, с разбиране на случващото се. Нито един не си позволява да замеря другия със своите инстинктивни емоции. Искаме да построим добро семейство и показваме съвършени отношения, които в момента липсват, но се надяваме да ги достигнем. Показваме си един на друг, че това все още е игра, но тя се развива, всеки път става по-лесна и по-близо до истината.

Това ни задължава да играем все едно сме се разбрали помежду си!

Въпрос: А ако аз се опитвам да се насладя на добрите отношения със съпругата ми, но нищо не помага, тя е голяма егоистка и отказва да прави и най-малки стъпки към мен?

Отговор: Това означава, че не съм действал  с разум. Иначе щях да обърна егоизма и на където е угодно. Тя зависи от мен и ако е голяма егоистка, значи има големи желания, които могат да се напълнят за моя сметка. Оказва се, че аз съм стопанин на положението.

Целият проблем е в това, че не знаем как да започнем играта с този егоизъм. Колкото е повече егоизмът в човек, толкова по-голямо дете става той, позволява да си играят с него като с бебе. Няма да коства нищо да получиш нужната реакция от него, ако му се въздейства правилно, защото той не е стопанин на себе си, а напълно се подчинява на егоизма.

Мъж (хавер) се нарича този, който е способен да преодолее себе си (леитхавер), защото на него не може да му се повлияе пряко. С нищо не може да го уязвиш – нападаш го, а той си отстоява своето. Ако твоята съпруга е толкова голяма егоистка, че не e способна да се сдържа, ти може да си играеш с нея като с малко бебенце.

Нужно е нарочно да се показва добро отношение един на друг дори в хиперболичен вид и да се проверява получава ли се същият отговор. Ако няма отговор – трябва да се работи над това. Аз през цялото време правя добро на съпругата си, но ако няма отговор, трябва да се въздържам. Отново правя опит за добро и ако получа добро отношение, ще се отнасям към нея още по-топло. А ако няма – също се отстранявам. Демонстративно разигравам това представление, показвам и, че мога да съм добър, ако получавам взаимност.

Така ние строим семейната двойка – единство, връзка, която се нарича семейство. Точно така както трябва да действам и с децата, по метода „ морков и сопа”. И цялата тази методика е върху отношенията на отстъпките, на повдигане над егоизма, обмислено и контролируемо, работейки отрано по обмислена програма.

Но това не е просто обмислена любов без всякакви условия, която би предизвикала пренебрежително отношение. Трябва да показвам, че обичам, отстъпвам във всичко, отменям себе си, но не така, че да позволявам на другия да прави всичко, което си науми. Дори на родителите, които обичат безкрайно децата си, е забранено да го показват. Длъжен съм да покажа съд в милосърдието или милосърдие в съда, като управлявам състоянието в зависимост от получената реакция.

Поставил съм си за цел нашето съединение и открито го казвам на жена си. Но нека да знае, че по пътя има две линии: съд и милосърдие, любов и ненавист, и едната не работи без другата. Както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления!”. Ако сме съгласни – да разкрием престъпленията, и да ги покрием с любов! Да или не! Ако е да – да пробваме.

Това прилича на волана на колата, искаме да отидем някъде – наляво, надясно, държим средната линия. Държим нужното направление. Проблемът е, че нямаме вътрешно усещане за партньора, усещането за ближен. И затова се обръщам към жена си с думите: „Искам да те почувствам!”. Коя жена ще се откаже от това? Това е вечната женска претенция към мъжа: „Ти не ме разбираш, не гледаш към мен, не искаш да споделиш моите преживявания!”.

А аз, обратно, искам да я разкрия пред мен и искам да се слея с нея. Трябва да зная как тя ме възприема, как ме чувства, как реагира. Ако узная всичко, тогава ще мога да управлявам семейните отношения така, че двата руля да станат един, който ще управляваме заедно.

Това е чувствен процес, като че ли тя и аз сме на двете страни на една везна и през цялото време търсим равновесие. Работата е в това, че егоизмът на всеки расте, а той се уравновесява от този на партньора. Така играя – през цялото време уравновесяваме, балансираме и обновяваме отношенията си. Това ни обединява дълбоко и безкрайно, като разкрива цялата симфония на любовта.

От беседа 46, „Нов живот“, 01.08.2012

[110205]

Не слушай риданията на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Отдавна не чувствам никаква радост от това, че се намирам на този път. Какво не правя както трябва?

Отговор: Твоят егоизъм трови радостта ти. Видимо е, че около теб няма силно обкръжение, което би могло да работи над теб. Нужно е правилно обкръжение, което да позволи да работиш въпреки сълзите си.

Ние постоянно ще чуваме ридания вътре в егоизма си. Там живеят нашите зли, черни сили, които постоянно се опитват да изсмучат от нас енергия в своя полза. Това е истински вътрешен ад. Трябва да му противостоим, като построим над него своя Рай – свойството съединение, отдаване, пълна и съвършена любов, усещане, че се намирам като новородено на ръцете на групата. Аз им предавам всичко, което имам, а в отговор получавам пълна поддръжка.

И тогава ми е радостно, тъй като разкривам, че всички се грижат за мен. Аз самият няма за какво да се безпокоя, тъй като се намирам в света на абсолютното добро. Всичко е прекрасно и не би могло да бъде друго при такива отношения с обкръжението ми.

Макар всичко това да е построено над силите на тъмнината, които си остават в мен и искат да ни разделят. Усещам тези зли сили направо в корема си и е ясно, че те постоянно, добросъвестно изпълняват своята работа, тъй като са посланици на Твореца. След като съм предал себе си в ръцете на цялото обкръжение се намирам в пълна увереност, че мога да се задържам над тези зли сили. Искам само да се разтворя сред другарите – само в това ми е надеждата, безопасността ми и радостта.

Нямам никаква друга възможност, друг път няма. Оставям се на тях, като в басейн, и се намирам между тях, готов да отдам всичко, само за да получа от тях светлината на увереността. И тази светлина, обезпечава истинската безопасност, защото вътре в нея се намира висшата светлина. Ето така трябва да направим!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 20.06.2013

[110670]

Дух, който се извисява над тялото

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Следващият етап от развитието на човечеството е по-чувствен. Съществуват няколко тенденции, потвърждаващи това. Първо, съвременните деца са много по-чувствителни към приема на информация. Второ, виждаме, че по телевизията се появяват десетки шоута, свързани с екстрасенси и поява на множество хора с много тънка, явно не информационна чувствителност.

Създава се усещане, че човечеството се променя вътрешно, ако не на нивото на  вида, то на равнището на организацията на биологичното тяло или на метода за обработка на информацията. Дали има някаква закономерност?

Отговор: Всички тези проблеми започнаха да се появяват още преди стотици хиляди години при прехода от маймуната към човек. Слязохме от дърветата, постепенно престанахме да ловуваме, започнахме да се занимаваме със земеделие, преминахме към робовладелски строй, започнахме да издигаме градове, цивилизации, да печатаме пари, изобретихме писмеността и т.н. Всичко това е способствало за развитието на човека.

Затова в наше време в човечеството се появява потребност за усещане на управляваща сила, която би ни дала възможност да узнаем за какво живеем, възможност да усетим тази цел и да я достигнем през живота си в този свят, а не в света на бъдещето, както ни обещава религията. Трябва да достигнем следващото, висше състояние извън зависимостта от живота и смъртта на тялото, когато съществувайки във физическото тяло, всъщност се намираме сякаш извън него, близо до него, само асоциирайки себе си с тялото.

С помощта на особени занятия по интегрално обучение, помагащи на човек да отработи навиците как ”да излезе от себе си”, да усети другия, да живее в него, да го обича, да се включи в него, човек отработва технологията на психологическия изход от себе си.

И когато започне да я реализира, вижда, че той не е тяло, а дух, желание, разум, които не съществуват в тялото. Тялото се явява само негов временен носител, но този носител може да се премества, където е удобно, както всяка информация от един носител на друг, от един комютър на друг.

Когато човек започне да разбира, че той може да ”премести себе си”, тогава в него се появява усещането за свобода. И вече, изхождайки от нея, може да решава съвсем други задачи.

От програмата ”През времето”, 20.03.2013

[109251]

Изпит по управление на семейния автомобил

каббалист Михаэль ЛайтманСъд и милосърдие неотлъчно ни съпътстват в семейните отношения и те трябва винаги да бъдат уравновесени. От една страна, като всеки егоист, искам да използвам партньора, смятайки, че жена ми трябва да прави това, което искам от нея – и това в мен се нарича съд. А милосърдие означава, че абсолютно изключвам себе си, вземам под внимание това, което иска жена ми, и се опитвам да построя такъв идеален модел: как бих се отнасял към нея, ако не съществуваше егоистичният ми интерес, а целият съм устремен към това да и услужа.

Сега трябва да намеря равновесие между тези две крайности: съд и милосърдие, което се нарича „средна линия“. За това е нужен опит, взаимна работа, процес, в който всеки обучава другия на това. Но ние вече започваме да работим с новото творение – с човека в себе си, който умее да се съобразява с партньора, да усеща ближния, да го обича като самия себе си.

Така ти можеш да се сближиш не само с жена си, но по този начин започваш да чувстваш и другите хора. След такова упражнение с партньора си, където и да се намираш: на улицата, на работа, на което и да е място, ще почувстваш, че навсякъде можеш да се съединиш с хората и да ги управляваш. Те ще започнат да се поддават на въздействието ти, тъй като се отнасяш към тях, намирайки се в средната линия, в правилните пропорции: доколкото другият върви към теб, толкова и ти се доближаваш до него.

Автоматично достигаш до равновесие със света и започваш да чувстваш, че можеш да го управляваш. Тъй като средната линия е основен закон в природата, съгласно който действа цялото мироздание, освен човешкото общество, тъй като човек е създаден егоист. А сега ти поправяш това и уравновесяваш егоизма си. Като се научиш да се съобразяваш с жена си, ти точно така започваш да се съобразяваш с всички останали, строейки обща средна линия в своите отношения с тях.

Първата линия се нарича „съд“ – това, което искам от другия за себе си. Втората линия се нарича „милосърдие“ – което означава, че предоставям на жена си всичко, което тя иска от мен, изключвайки напълно собствените си желания. Сякаш я включвам в себе си.

Ние сме двама егоисти, изправени един срещу друг. Ако обезпечавам егоизма си, това се нарича съд по отношение на съпругата, а ако обезпечавам нейния егоизъм – се нарича милосърдие. Трябва така да съгласувам двете линии, че да възникне трета, средна линия. Точно това означава да достигнеш до сливане, до съюз. Нашата задача е да сближим тези егоисти и да ги доведем до съединение. Първото задължително условие, без което е невъзможно да започнем работа, е готовността на всеки да почувства желанията на партньора.

Равновесието се основава на това, доколко всеки може да отмени себе си. Ние не можем напълно да удовлетворим тези две егоистични желания, намиращи се едно против друго. Само при условие, че едната страна снизи малко своите претенции,  ще можем да напълним втората страна.

Въпрос: Но как да узнаем къде е границата, до която трябва да отстъпваме? Нали казахте, че това не трябва да бъде абсолютна любов без каквито и да е ограничения? Аз трябва да покажа, че реагирам на отношението на партньора и че си правя сметката?

Отговор: Трябва да намерим точката на равновесие, подобно на това, когато караш кола и управляваш, ориентирайки се към целта, до която искаш да достигнеш. Така трябва да проверяваме дали се доближаваме към целта: ставаме ли по-близки един с друг. Виждаме ли, че партньора реагира правилно на нашите усилия за сближаване.

Аз въртя семейния волан надясно, като се опитвам да внеса в отношението си повече милосърдие, и виждам до какъв предел се получава добре и кога навлиза в прекалено голямо отклонение от курса и трябва да изправя волана. И жена ми управлява волана точно така, т.е. започваме да управляваме, сами себе си „да въртим“. Работим вече над своята природа! Ставаме хора, които се издигат над своите естествени инстинкти.

От 46-а беседа за новия живот, 01.08.2012

[110313]