Баал а-Сулам, “Мир в света”: Всяко нещо се оценява не по това, как изглежда в определен момент, а по степента на своето развитие. Всичко, което съществува в реалността, и добро, и лошо, дори най-лошото и пагубно, има право на съществуване. Не трябва да изтребваме и унищожаваме напълно която и да е част – трябва само да я поправим и възвърнем към Източника.

От тук могат да бъдат направени далеко отвеждащи изводи. Всичко, което се случва ежесекундно в света, произлиза от единствения Източник – от Твореца. И поправям само собственото си възприятие, собственото си виждане. При това, поправям само едно направление – за да достигна изцяло и пълно отдаване. С това разкривам света все по-малко изкривен от моята природа, все по-съвършен – и виждам, че това е неговата истинска, неизменна форма.

Въпрос: Ако поправяме само нашето световъзприятие, то защо трябва да разпространяваме сред другите хора?

Отговор: Посредством разпространението искам да ги доближа до целта. Тъй като по същество, това са части на моята душа. Целият свят са части на душата ми и аз провеждам двояка работа с тях: от една страна, им нося светлина, а от друга страна, създавам условия те да се сближат с мен. Главното е, че благодарение на тези две действия – пряко и „задкулисно“, „алтернативно“ – ние се обединяваме и в крайна сметка си връщам всички части на своята душа.

Ето как трябва да гледам на света, включвайки неживата, растителната и животинската природа. Цялата действителност е същност на душата ми, единно желание. То и сега ми се разкрива, тъй като по определение аз не мога да усетя нищо, освен него. Желанието е моят „чувствителен материал“ и трябва само правилно да проявя неговата реалност. Точно над това работя – над поправянето на собственото си възприятие.

Как? Според принципа „Възлюби ближния като себе си“. Защо? Защото сега частите от моя егоизъм, изкривяващ картината на света ми, ми се струват далечни, често отвратителни, противоположни и аз трябва да поправя своето възприятие.

И така, в крайна сметка, поправям само себе си. Затова Баал а-Сулам пише, че дори глупавите неща не трябва да се унищожават, а поправят. Сега те са глупави, ненавистни в очите ми, а когато поправя своя поглед, отношението си, те ще станат добри и полезни за мен.

Невъзможно е да се поправи каквото и да е в света, освен себе си. Вече виждаме, че това носи само вреда. И от тук трябва да разберем, че всички поправяния, всички положителни изменения се осъществяват именно в нашето отношение.

Дори ако виждам пред себе си най-зловредния сред хората, аз трябва да поправя себе си, за да престане той да нанася вреда. Можем да унищожим някого само ако той иска да прекрати моето действие по самопоправяне, т.е. да ме убие. Тъй като той не ми оставя друг изход и в такъв случай това също е поправяне. Но засега имам друг изход, трябва да действам, да работя над поправянето, за да бъде изтребено злото в света.

Въпрос: И все пак, защо разказваме на хората за интегралната методика, така сякаш искаме да ги убедим в нещо?

Отговор: Защото по такъв начин убеждаваме, поправяме себе си. На кого обяснявам методиката? На части от своята душа. При това, аз не поправям себе си, а само им давам средство, за да могат те да поправят себе си. А за мен това е самопоправяне.

Трябва да си представяме система, в която мои части се намират в мен и затова именно така мога да ги поправя. Не ги унищожавам, не ги потискам, а с меки обяснения им предавам методиката на поправянето. Грижа се за тях според това, доколко те са способни да я използват, а там, където не са способни, създавам условия те да се сближат с мен. Но не ги привличам насила, не налагам послушание. Тъй като нас ни разделя само злото начало – точно него трябва да поправя. С други думи, правя така, че те да се доближат до мен все повече и повече, независимо от взаимното отблъскване. И по такъв начин ги възвръщам към Източника.

Ние трябва да обмислим тази картина. Лошото подбуждение се е внедрило в единното желание, разбило го е на късчета и ги е разпръснало на различни страни. И сега, когато вместо принадлежност към общата цел, ние изпитваме противоположното, ненавист, трябва да разберем как обръщаме това разбиване в единение, в нова мощ на нашето единство. Трябва да разберем защо именно така пристъпваме към поправяне – съхранявайки уникалността на всеки. Тъй като трябва да браня егоистичното желание. То е като „ангел на смъртта“, който ще се превърне в „чист ангел“. Без него цялото творение нищо не струва.

От урока по статията “Мир в света”, 09.06.2013

[109564]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →