Съд и милосърдие неотлъчно ни съпътстват в семейните отношения и те трябва винаги да бъдат уравновесени. От една страна, като всеки егоист, искам да използвам партньора, смятайки, че жена ми трябва да прави това, което искам от нея – и това в мен се нарича съд. А милосърдие означава, че абсолютно изключвам себе си, вземам под внимание това, което иска жена ми, и се опитвам да построя такъв идеален модел: как бих се отнасял към нея, ако не съществуваше егоистичният ми интерес, а целият съм устремен към това да и услужа.

Сега трябва да намеря равновесие между тези две крайности: съд и милосърдие, което се нарича „средна линия“. За това е нужен опит, взаимна работа, процес, в който всеки обучава другия на това. Но ние вече започваме да работим с новото творение – с човека в себе си, който умее да се съобразява с партньора, да усеща ближния, да го обича като самия себе си.

Така ти можеш да се сближиш не само с жена си, но по този начин започваш да чувстваш и другите хора. След такова упражнение с партньора си, където и да се намираш: на улицата, на работа, на което и да е място, ще почувстваш, че навсякъде можеш да се съединиш с хората и да ги управляваш. Те ще започнат да се поддават на въздействието ти, тъй като се отнасяш към тях, намирайки се в средната линия, в правилните пропорции: доколкото другият върви към теб, толкова и ти се доближаваш до него.

Автоматично достигаш до равновесие със света и започваш да чувстваш, че можеш да го управляваш. Тъй като средната линия е основен закон в природата, съгласно който действа цялото мироздание, освен човешкото общество, тъй като човек е създаден егоист. А сега ти поправяш това и уравновесяваш егоизма си. Като се научиш да се съобразяваш с жена си, ти точно така започваш да се съобразяваш с всички останали, строейки обща средна линия в своите отношения с тях.

Първата линия се нарича „съд“ – това, което искам от другия за себе си. Втората линия се нарича „милосърдие“ – което означава, че предоставям на жена си всичко, което тя иска от мен, изключвайки напълно собствените си желания. Сякаш я включвам в себе си.

Ние сме двама егоисти, изправени един срещу друг. Ако обезпечавам егоизма си, това се нарича съд по отношение на съпругата, а ако обезпечавам нейния егоизъм – се нарича милосърдие. Трябва така да съгласувам двете линии, че да възникне трета, средна линия. Точно това означава да достигнеш до сливане, до съюз. Нашата задача е да сближим тези егоисти и да ги доведем до съединение. Първото задължително условие, без което е невъзможно да започнем работа, е готовността на всеки да почувства желанията на партньора.

Равновесието се основава на това, доколко всеки може да отмени себе си. Ние не можем напълно да удовлетворим тези две егоистични желания, намиращи се едно против друго. Само при условие, че едната страна снизи малко своите претенции,  ще можем да напълним втората страна.

Въпрос: Но как да узнаем къде е границата, до която трябва да отстъпваме? Нали казахте, че това не трябва да бъде абсолютна любов без каквито и да е ограничения? Аз трябва да покажа, че реагирам на отношението на партньора и че си правя сметката?

Отговор: Трябва да намерим точката на равновесие, подобно на това, когато караш кола и управляваш, ориентирайки се към целта, до която искаш да достигнеш. Така трябва да проверяваме дали се доближаваме към целта: ставаме ли по-близки един с друг. Виждаме ли, че партньора реагира правилно на нашите усилия за сближаване.

Аз въртя семейния волан надясно, като се опитвам да внеса в отношението си повече милосърдие, и виждам до какъв предел се получава добре и кога навлиза в прекалено голямо отклонение от курса и трябва да изправя волана. И жена ми управлява волана точно така, т.е. започваме да управляваме, сами себе си „да въртим“. Работим вече над своята природа! Ставаме хора, които се издигат над своите естествени инстинкти.

От 46-а беседа за новия живот, 01.08.2012

[110313]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената | Add Comment →