Баал a-Сулам, “Мир в света”: Даже един поглед върху творението е достатъчен, за да се убедим в съвършенството на неговия Създател. А затова трябва да проявяваме разбиране и да се предпазваме от пренебрегване на която и да е част на творението като излишно и ненужно. Та нали това опорочава неговия Създател.

Човечество вече започва да разбира това, след като се е настрадало от ”умни” теории, изискващи изкореняването на ”излишното” в името на всеобщото благоденствие. Някога битуваше мнението, че в нашето тяло има ”ненужни” части. И досега практикуваме асоциалното регулиране по изкуствени, измислени критерии. Образование, култура, търговия – във всички сфери прибягваме до противоестествени мерки и форми на управление. В следствие на това се получават изкривявания, които повишават нивото на нашите страдания, достигайки до световна криза.

Всъщност, от Природата трябва да се учим на правилно развитие. Тя цялата изначално е съвършена и ние самите се явяваме нейни следствия. Нашите мисли и усещания също произтичат от онова, което тя ни е дала. И затова трябва единствено да и подражаваме, да вземаме пример от нея.

И наистина, много от съвременните технологии се базират на знанията на природните системи и механизми, на опитите за тяхното възпроизвеждане по изкуствен начин.

Трябва да прилагаме същото в обществото, в нашите социални, икономически, търговски и други връзки. Ако копирахме природата, то бихме се избавили от всички проблеми.

Творецът не е завършил творението в момента на неговото създаване. Във всяко кътче на представената ни действителност виждаме, че тя, както в общото, така и в частното, се намира под властта на законите за поетапно развитие. И затова, усещайки горчивия вкус на плода по време на неговото узряване, ние не го смятаме за порок или недостатък. Тъй като причината е известна на всички: Плодът не е завършил процеса на своето развитие.

Това засяга и другите елементи от действителността: Ако някой от тях ни се струва лош или вреден, това означава, че той сам свидетелства, че се намираме в преходен етап от своето развитие. Затова не трябва да смятаме, че е лош и не е мъдро да го подлагаме на съмнение.

Може да се каже, че светът се развива и ние откриваме в него все по-сложни неща. Или може да се каже, че ние самите се развиваме и затова виждаме света все по-развит и сложен.

Или говорим за света отвън, или за света в нас – няма значение. Обобщението може да бъде много просто: ”Не пипай Природата. Не бъркай в нея с мръсните си ръце, с твоя бездарен разум, който е способен да види само онова, което е на милиметър от носа ти. По-добре е да се пазиш. Имаш земното кълбо – постарай се да живееш в мир с него. А ако не, то това няма да ти е от полза.”

Със своя порочен разум, с ”мръсните”, т.е. егоистични ръце ние се бъркаме в работата на Земята, богатствата и ресурсите, на която са ограничени. Те са ни дадени само за да напредваме балансирано, съобразно с Природата, без да въздействаме негативно, въпреки тази универсална, всеобхващаща система.

Ако все пак реализираме своето отрицателно отношение, Природата веднага автоматично започва да се защищава и в нейния отклик ние се сблъскваме с последствията на своете нарастващи грешки. Това предизвиква големи страдания, криза, заплахи за нашето съществува – опасност от унищожение.

И всичко това, заради нашето неразбиране: Природата е съвършена и ние трябва само да се учим как пълноценно и балансирано да се присъединим към тази система.

Въпрос: Означава ли това, че трябва да преминем към вегетараинство, към натурализъм и прочие такива методики?

Отговор: Ако те произтичаха от дълбокото, основно изследване на природата, аз бих се съгласил с тях, дори без да се запознавам изчерпателно. Тук въпросът е в рационалното, в изследователския подход.

Принципът е много прост: на човек не му е забранено всичко онова, което не нарушава природното равновесие. Разбира се, че можем да ядем месо и риба, да сечем дървета, да садим растения, да се наслаждаваме на живота – но винаги трябва да знаем: докъде се простират границите на нашите действия, след които нарушаваме равновесието, доколко вярно се вписваме в системата на Природата.

Как да проверим това? Само по своя егоизъм: там, където го задействам, оттам започва вредителството. Тъй като природата е аналогова система, която е изцяло алтруистична и е основана на взаимно отдаване. Всичките и части са подобни на органите на тялото, грижейки се единствено за благополучието на цялото. Такава трябва да виждаме Природата, за да се проверяваме относно нея: действаме ли аналогово или не? Устремени ли сме към съвършенство или не?

Ето какво означава да се действа не изкуствено, а естествено – постоянно пребивавайки в любов и отдаване, която се явява като Природен закон, а не в егоизма, стремящ се към собствена изгода. Така на нашето ниво можем да изпълним закона на Природата ”възлюби ближния като себе си” – закон, по който съществува всяка една нейна част.

Хищникът, изяждащ жертвата си, никога не прави това, за да се наслаждава от чуждото страдание. Той само си осигурява прехраната, и нищо повече. Колкото по-дълбоко разбираме Природата, толкова повече се убеждаваме в това.

Съответно и ние трябва да разберем, колко и какво можем да получим от нея. Няма никакъв проблем, ако я използваме, за да живеем в равновесие с нея, с други думи, ако всичките ни действия са за благото на ближния, в полза на неживата, растителната и животинската природа.

Как да постигнем това? Първо, трябва да поправим собствената си природа. Тъй като това, което изпълняват низшите нива инстинктивно, ние трябва да осъществяваме, както се казва, ”над знанието” – над егоизма. И затова ние изучаваме методиката за интегрално възпитание.

Въпрос: В природата силните се хранят със слабите и не нарушават хармонията. Обаче сред хората това предизвиква разрушаващ ефект…

Отговор: В нас действа непоправеното его, а този закон трябва да се прилага и изпълнява сред хората по друг начин: силният помага на слабия да се поправи. Тъй като вълкът, изяждайки овцата, извършва поправяне – да допуснем, избавя популацията от слабите особи. Ето и ние трябва да си помагаме един на друг съгласно същия принцип за хармония и равновесие. Само че това означава вече не изяждане, а еднаква към всички любов на човешко ниво, само отдаване заради ближния.

Въпрос: С какво се измерва нашата сила или слабост в този контекст?

Отговор: Със служенето на ближния. Или му служа, или го използвам.

От урок по статията ”Мир в света”, 09.06.2013

[109666]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →