Entries in the '' Category

Успешната кариера на жената разрушава нейния брак

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване (Бизнес-школата към Чикагския Университет): Жените нахлуха в бизнеса, започнаха да завоюват позициите на мъжете в ръководството, заплатите им и статусът им нараснаха. Това стана възможно, поради достъпността на образованието, изобретяването на противозачатъчните средства и други места, където жените могат да бъдат конкуренция на мъжете. Жените вече изпревариха мъжете по постижения в образованието, но за труда си получават 25% по-малко.

Това е така не защото жените са недооценени. В обществото съществува стереотип, че мъжът трябва да печели повече от жената. Затова и жените се отказват от високо заплатената работа и не реализират себе си, за да не причинят страдание на мъжа.

По-рано статусът на жената като домакиня, а на мъжа като на хранещ, са били свързани с ниското ниво на доход на работещите жени. Изследванията показват, че при увеличаване на заплатата на жените, рискът от развод се увеличава. Двойка, в която жената получава повече, е по-малко щастлива. Жените преднамерено снижават своя потенциал, за да не започнат да печелят повече от мъжа. Жена, чийто доход превишава дохода на мъжа, често си остава у дома или работи по-малко часове, за да не създаде проблем за брака си.

Жените винаги предпочитат партньор с по-висока заплата, а мъжът цени дохода на жената, когато той не превишава неговия собствен доход. Веднага щом жената започне да печели повече от мъжа, нейният доход става пречка. Такава е и ситуацията с амбициите и с интелекта.

Дори ако жената работи повече от мъжа, мъжът не започва по-активно да се занимава с домашните дела. Жената се опитва да компенсира удара по неговото самолюбие, нанесен от нейната заплата, и взема върху себе си още повече задължения по дома. След това на жената и омръзва да работи в дома си „втора смяна“ и сама си тръгва от мъжа.

Учените са уверени, че вината за разводите в САЩ е в отстъпването от традиционните роли на половете. Намаляването на нивото на заплатата и кариерата между мъжете и жените в Корея и Япония също е довело до намаляване на броя на браковете и раждаемостта сред образованите жени.

Реплика: Веднага след като установим равновесие с природата, т.е. като работим само толкова, колкото да поддържаме рационален начин на живот, изчезва понятието заплата, кариерата ще стане понятие, носещо благо на обществото, всеки ще може да отдава и да получава без да предизвиква завист, ще изчезне основата на неравенството.

[108141]

На нивото на мислите и желанията

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Работейки над създаването на интегрално общeство, ние трябва да играем на него. При това, цялото взаимодействие между нас ли трябва да се случва на мисловно ниво?

Отговор: Абсолютно! Повече не ни е нужно. Ние влизаме в система, в която работи само една мисъл: началото на действието, самото действие и неговият резултат – всичко това е мисъл.

Реплика: Прилича на мисловен конвейер, където много хора изпълняват прости действия в общ резултат.

Отговор: Не е като мисловен конвейер, а затворена мисловна верига, да допуснем, група от десет човека, в която всички са съединени помежду си интегрално. Тоест всички те организират помежду си такова пространство, в което техните мисли, желания, насочване един от друг стават общо интегрално пространство.

Техните разнородни мисли се обединяват в една, защото положителното въздействие ще изхожда от всеки, а целта се явява тяхно общо състояние на интегрално ниво.

Това общо състояние съвсем не е задължително да е материално. Говорихме вече за такова общо състояние, което рисуваме в себе си, което си представяме. И изведнъж започваме да разбираме, че вече можем да го реализираме и че това състояние в действителност е чисто мисловно. Това е мислообразуваща система, в която можем да съществуваме. При това, нашият физически свят може дори да излезе от нашите усещания и ние можем да го загубим. Просто преминаваме в друго състояние, на следващото ниво на съществуване.

Тъй като във физическия свят ние съществуваме само благодарение на нашите тела и те се отнасят към животинското ниво. А интегралното ниво е действително човешко. Тъй като човек е тази затворена система от мисли и желания, отношения един към друг, която се намира на следващото ниво, над нашите тела.

Затова неживата, растителната и животинската природа, която съществува в нашия свят, е само база, основа, за да развием това следващо ниво, в което съществуваме. Това ниво на взаимовръзката между нас не е на нивото на телата, а на нивото на мислите и желанията.

От ТВ програмата „Мъдростта на тълпата“ – 2, 14.05.2013

[107991]

Молба за любов от небитието

каббалист Михаэль Лайтман

На всички ни е известно, че семейният живот не е просто нещо и не трябва да се оставя на самотек. Ако ние, като двойка, вървим по пътя на съвместното развитие, то нашите взаимоотношения могат да се разделят на три ”територии”:

 – Неразделната ”територия” е там, където между нас цари любов.
– Общата ”територия” е, където пребиваваме в съгласие и водим анализ. Това е мястото на свободен избор, което също искаме да запълним с любов.
– Личната ”територия” на всеки е тази, в която партньорът никога не влиза. Тук човек гледа на нещата със своя поглед, какво предпочита, какво не приема, дори и в противоположност на другия, размишлява за нещо свое. Тъй като всички сме хора – сложни системи.

Тези ”територии”, от своя страна, се подразделят на по-малки части, но се ограничаваме до общото разделение.

Важното тук е, че без първоначалната, базисна любов няма да мине. Това е равносилно да се оженят царски особи, които до този момент не са се познавали и не са имали точка на съприкосновение – точката на любовта. Едновременно, съвременните млади хора, като правило, се женят с определено привличане един към друг, подбудени от най-малката искра, прескочила между тях.

Въпрос: Как партньорите правилно да изградят взаимоотношения, да разпалват тази искра, да разширяват общата „територия“?

Отговор: Преди всичко, ние се обръщаме към разума, а не към чувствата. Топлото чувство, което някога е съществувало, вече е изчезнало, и споменът за него се деформира от слоевете на следващите етапи. Хората дори не разбират, че това е нещо естествено, хормонално, абсолютно материално и затова е подвластно на навици и всевъзможни стандарти, колкото изкуствени, толкова и променливи. Например, ако аз от детството съм привикнал към семейна близост, то изпитвам по-устойчиво чувство, и ако моят партньор съответства на моята физическа природа, то ми оказва още по-силно въздействие на подсъзнателно ниво.

Казано накратко, проблясъкът на родственото чувство е бил спонтанен, безразсъден, а сега искаме да задействаме разума, за да анализираме този изблик. Само разумът може отново да го извика от миналото – това прекрасно минало, когато ходехме ръка за ръка и живеехме душа в душа, не беше по силите ни да се разделим, като двойка безумци с вечна усмивка на уста. Искаме да пресъздадем това усещане отново, за да може то да ни подслади живота и да предаде вкус, смисъл. А освен това, чрез него можем да излъчваме топлина и участие на своите деца и близки. Вече не говоря за това, че съгласно много изследвания, хармонията в семейството укрепва здравето и способства за дълголетие.

Ето защо трябва да се обръщаме към разума.

Преди всичко, се съгласяваме един с друг в това, доколкото моят партньор може да изисква от мен, а аз от него. Всеки се отказва в някаква част от своя комфорт, с други думи, от своя егоизъм, и поддържа, ободрява партньора в обръщението си към него, в порядъка на деня, в работата и обсъжданията. Демонстрираме един на друг този подход в качеството на добър пример.

Второ, всеки от нас се обръща и се отнася към другия като най-добрия, важен, умен, уникален човек на света. Не се притесняваме да преувеличим, не избягваме големите думи и комплименти – напротив, търсим ги. Аз съставям списък, да кажем, двадесет изречения, въпреки че съвсем не е просто – и го използвам колкото може по-често. Защото привичката става втора природа – и действително започвам да виждам в своята ”половинка” това, което й приписвам.

Никой не изисква от мен искрени чувства първоначално. В съзнанието си представям кралица на красотата: красива, във висша степен умна, прекрасна домакиня, идеална майка, привлекателна, сексуална и т.н. И така започвам да се отнасям към жена си, сякаш тя отговаря на всички параметри – докато действително не започна да виждам в нея тези качества.

Всъщност, този принцип прилагаме в групата за работа с другарите, издигайки ги в нашите очи.

Така рисувам във въображението си образ на най-красивата жена – образ, обхващащ всички сфери на живота, всички ситуации. Но работата не се ограничава до фантазията – аз работя над себе си, за да се отнасям към жена си така, сякаш тя самата е този образ. Буквално ”програмирам” себе си и нашите взаимоотношения.

Въпрос: Това означава ли, че трябва да игнорирам действителността?

Отговор: Обективната реалност не. Винаги виждам това, което рисува съзнанието ми. Всъщност, не забелязвам партньора си, дори че живеем заедно. Толкова съм привикнал към него, че само от време на време се фокусирам на нещо по-дълбоко. При това, мъжете по природа са повърхностни, за разлика от жената, която разглежда по-дълбоко нещата и в този смисъл на нея й е по-лесно да преодолява външните препятствия.

Така или иначе, ”обличам” нарисувания идеал върху партньора. И от сега нататък за мен той вече е такъв. При това, нещата тук не са във външността. Вътрешно променям всички негови качества в съвършенство. Дори и егоистично: ”Това е моята жена – а значи най-добрата, която може да бъде”.

Разбира се, тук са нужни усилия: изработвам си такова отношение, сякаш виждам пред себе си нарисуван идеал. Всички добродетели на света са в нея. Мислено я издигам на пиедестал, на кралски престол и не я спускам независимо от нищо. Всичко в нея е съвършено, а ако нещо не ми харесва, то е защото егоизмът ми замъглява очите.

Повтарям: главното в тази картина не са външните щрихи, а уважението, пиетет, който прониква в мен, ценността, която този идеал приема в моите очи. Именно тази ценност, това отношение пренасям върху партньора. Нищо не ми пречи да устремя своето въображение в правилната посока и да се ”програмирам” на определено виждане.

С партньора провеждаме тази вътрешна работа взаимно, осъзнато, осмислено. Обсъждаме, показваме си примери и във всички ситуации се приемаме един друг идеални. Да, в очите си виждаме малко по-различна картина (дори после и това да се измени), едновременно слагаме акцент върху ново отношение, засега нарочено, но сериозно.

Да допуснем, в къщи цари безпорядък, който не мога да търпя, и в същото време се държа с жена си така, сякаш всичко е на място. Приемам реда такъв, какъвто го вижда тя. Дори не й търся оправдания – първоначално искам и се настройвам да виждам всичко съвършено в нея и всичко, което зависи от нея.

Това са съзнателни и взаимни отстъпки, отказване от егоистичното отношение. Работейки по такъв начин, след седмица ще отбележа, че всичко се е променило: оказва се, че наистина я виждам безупречна във всичко, както и тя мен. На нашата обща територия е разцъфтяла любовта…

С една дума, без труд не може да се изкара рибата от водата. Любовта идва тогава, когато показвам на партньора, че го приемам, че той е желан, въпреки целия този негатив в него, който  виждам. Проявявам любов, както към собственото си дете, което винаги е неотразимо в моите очи, каквото и да е.

И в крайна сметка ”приказката” ще се сбъдне, и любовта, израснала и укрепнала между нас, не изисква никакви трикове. Всички проблеми ще ни предоставят нова възможност за компромиси, отстъпки, и още повече любов.

Затова е казано, че любовта ще покрие всички престъпления. Тя може да расте само с тяхната помощ. И ако не бяха те, аз не бих погледнал към жена си. И така, всеки хвърлен поглед непременно ми разкрива нещо лошо – такава е човешката природа.

Тук е мястото, където започва работата, която трябва да научим, за да гледаме на живота обективно, не зависейки от собствените си желания, помисли и страсти. Ние изграждаме света не приемайки желаното за действително, но със своето отношение заедно изваждаме желаното от небитието, докато то не заеме мястото на събуждането.

От 43-та беседа за нов живот, 30.07.2012

[107954]

Грижата един за друг е решението на проблема

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Променяйки себе си, хората навярно биха престанали напразно да изразходват сили и енергия. Днес, само за въоръжаване, годишно се изразходват два трилиона долара. При това, се произвеждат огромно количество отпадъци и боклуци, които трябва да се преработват, изразходвайки много енергия. Хората продължават да живеят на неприспособени за живот места, продължават да изчерпват от Земята ресурси, които не се възобновяват. В човечеството не съществува ясна концепция за живота. Основната маса хора не желаят да говорят на тази тема, защото мислят не за това, а за насъщния…

Отговор: Това се случва, защото ясното решение на всички проблеми е скрито от хората. А то съществува и за да се разкрие, трябва да се променят лидерите, господстващият елит, които могат да вземат в своите ръце организацията на новото човечество.

Въпрос: Вие уверени ли сте, че тези хора няма да поискат да се възползват от своята власт над умовете и не създават нов кръг елит, ново преразпределяне на силите и на богатствата?

Отговор: Не, защото нашите желания се трансформират в други. В човека изчезва предишното отношение към живота – безкрайно да трупа и да купува. В резултат, се появява безкрайно разочарование от всичко.

Трябва да се променя човекът и нищо друго.

Според оценката на Червения кръст, повечето хора в европейските страни като Гърция, Испания, Италия, Португалия и Румъния, гладуват. И то при положение, че се изхвърлят милиони тонове продукти!

Обаче проблемът не е в това, че не достига храна, проблемът е във взаимоотношенията между хората. Ако поправим отношенията между нас, то с това ще уравновесим всичко в света. Но без грижата на всички за всички, това няма да стане.

Интегралното възпитание дава това усещане за броени седмици. Ако преди да се организира общ пазар, в тези Европейски страни бяха въвели интегралното възпитание, всичко щеше да бъде по-различно.

Трябваше да се започне не с единната валута, не с единните икономически правила, а с единното възпитание, осъзнавайки това, че човечеството се явява едно цяло.

Като начало е трябвало да създадем определена взаимност между хората, съвместно да интегрираме характерите си, разбирането, общуването. Както в семейството: всички са различни, но като цяло – това е едно семейство. Ето в това е и проблемът на Европа.

Абсолютно същото е било в съветска Русия, когато без предварително възпитание на населението са започнали насилствено да налагат новия режим. А сега това може да се повтори в Европа, ако започнат да действат със силови методи. За съжаление, засега вървят по този път и ту тук, ту там, се прилагат различни икономически санкции. Сталин е правел това много по-просто – червен терор и толкова.

Виждаме какво се случва в Кипър. Това също е един вид терор против желанието. Но в човечеството има съвършено точна програма за развитие. Ние сме задължени да достигнем следващото ниво на развитие и ще го достигнем. Проблемът е само в това, как да достигнем до това по мек, добър и бърз път. А това зависи от подготовката на човека, от възпитанието.

От ТВ програмата „Глобална криза“, 19.03.2013

[107725]