Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Ако единици от народа на Исраел извършат предателство и без да се съобразяват с ближния, се върнат в мръсотията на себелюбието, това ще накара всеки от народа да се грижи сам за себе си. Тъй като тези единици няма изобщо да го пожалят. Тогава, от самосебе си, ще стане невъзможно изпълнението на заповедта за любов към ближния за целия народ на Исраел.

Тук става дума за ненарушимото взаимно поръчителства, буквално за кръгово поръчителство, което свързва всички в едно цяло толкова здраво и неразривно, че от това зависи животът и смъртта на всеки. Достатъчно е само един да го наруши – и всички са обречени. Това вече е нещо повече от обичайната взаимозависимост. И затова всеки в групата трябва да разбира: такова е неоспоримото условие. Работата тук не е в лицата на другарите, не в техния характер и навици – всичко това не ме интересува. Главното е образувам ли с тях такава система на взаимно поръчителство или не?

При това никой от нас не знае какво се случва с другия. Сякаш всеки отговаря за своята тапа, запушваща дъното на общата лодка, но това никой не го забелязва, никой дори не усеща какво прави сам. Изваждайки своята запушалка, аз не забелязвам, че нашата лодка потъва. Ние работим в условия на пълно скритие и трябва да проявяваме отговорност, да се устремяваме към сливане и единство, трябва да не забравяме, че зависим от висшия – само Той ще ни опази и обедини.

Усилията по пътя ще ни помогнат да разберем какво още не ни достига.

Заради онези, които свалят товара от плещите си, останалите също остават в блатото на себелюбието. Тъй като без тяхната помощ народът не ще може да изпълни заповедта за любов към ближния, като към самия себе си.

Трябва да достигна такова състояние, когато се нуждая от Тора, от методиката, за да се обединя с другарите. Това е моята цел и само за това се грижа. Единството с другарите в моите очи придобива най-висша ценност, и за да не им навредя, за да не ги предам, ми е нужна помощта на Твореца, на Тора.

Напълно съм предан на групата и се страхувам само от едно – как да не навредя на другарите. И тогава моля Твореца: ”Помогни ми да се въздържа да не навредя. Само това ми трябва от Теб, нищо повече.”

Засега не мисля как да Му доставя удоволствие. Това стъпало все още е далече от мен и тревожейки се за него сега, е все едно, че не се тревожа за нищо. На ред сега при мен е не любов към Твореца, а към творението, към другарите.

Но сам не съм способен на това, аз само ги ненавиждам, завиждам им, отхвърлям ги, безучастен съм към тях, забравям за тях всяка секунда. И затова моля свише за сили, за да бъда предан на другарите си, да мога да отговарям за тях и да правя всичко, което зависи от мен, само и само да се включа с цялото си сърце към групата. Нека не остане нищо от мен, освен тази велика, неуморима грижа, преизпълваща всичките ми помисли и чувства. Само за това моля свише, знаейки, че сам не ще се удържа в такова самоотдаване. Само това очаквам, надявайки се на помощ, която ще дойде и няма да ме остави – да мога да пазя другарите си.

Такава е първата основа, първото стъпало, което трябва да достигнем. И ако наистина желая това, то се удостоявам с получаването на Тора. Защото в този случай наистина се нуждая от светлината, възвръщаща към Източника, която ще съедини моите разбити съсъди – желания, ще поправи душата ми, за да стане тя ”лодка” за всички. В нея аз ще държа и ще опазвам другарите си, уверен в това, че няма да им се случи нищо лошо.

От урок по сттията ”Поръчителство”, 05.05.2013

[106731]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Отстрани може да ни се стори, че сме въвлечени в луда надпревара за обединение, любов и отдаване. На какво всъщност разчитаме? Как да си представим възнаграждението?

Отговор: За тези усилия аз ще получа душа.

Или живея и умирам подобно на животно, само че без да ме изяждат другите животни, а се разлагам в прахта; или придобивам душа и живея вечно. При това, не след смъртта и не след избавяне от животинското тяло, а сега, в този живот, в този свят.

Например, растенията не чувстват това, което чувстват животните. Животинското съществуване е многократно по-богато от растителното. И точно така ”висшето двуного” не разбира, че в крайна сметка живее телесен живот, а би могло да придобие вечността.

Как да обясним, че вечният живот е безкраен: че не съм ограничен нито от тялото си, нито от своите желания, нито от времето и движението – от нищо. Издигам се над всички тези ограничения, излизам от собствените си предели.

Как така? Много просто. За мен вече всичко са приготвили: разбили са цялото на части. Всяка от тези части усеща своите граници и ограничения. Но ако тя иска да излезе извън тях – то моля. И този излаз извън ограниченията е същността на обединението с останалите.

Вървя срещу своето животинско желание, над него придобивам Човешко желание, висше желание – с други думи, нов съсъд. И в него виждам и усещам живот без ограничения. В него няма предели, поставени от времето и пространството, няма го днешното ми “аз“. Тъй като духовният свят съвсем не е моето “аз“. Там се води съревнование за повече единство, за по-голямо отдаване, водещо към безкрайността, към безкрайното измерение.

Това трябва да достигнем всички. Не можем да се ограничим с нещо по-малко. На това ни задължава целта на творението, неговата програма, съвременната криза, целият ни живот. И проблемът е само в това, как да организираме това дело. Всички необходими сили са приготвени, в очакване са – тогава какво чакаш, използвай ги. Но ние не искаме да ги привлечем и реализираме…

И все пак, каквото не е направил разумът, ще го направи времето. Така че все още нищо не е загубено и от всяко “животно“ все още може да излезе Човек.

От урок по статията “Поръчителство“, 05.05.2013

[106809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Поръчителство“: Даряването на Тора по необходимост е било отложено до изхода от Египет, когато синовете на Израел станали народ. Тогава всички техни потребности се оказали в ръцете им и те престанали да зависят един от друг. По този начин те се оказали способни да вземат участие в поръчителството и им била дадена Тора.

Нужно ми е голямо егоистично желание под названието „Египет“ и ми е нужно вътрешно решение. Сила за реализирането му нямам, но затова пък имам сили за анализ и извод: искам да изляза от този Египет, трябва да се издигна над него.

И в известна степен вече чувствам, че това е възможно – ако получа помощ свише. По време на своя анализ разбирам, че духовният напредък е не нещо друго, а взаимовключване между всички в един съсъд и неговото поправяне от светлината.

Тази светлина ми е нужна. Съгласен съм да направя всичко, което зависи от мен, разбирам необходимостта и целесъобразността на случващото се – и тогава се нуждая само от светлината.

В такъв случай съм готов за получаване на Тора, т.е. методиката за поправяне. Тъй като имам всичко, което е нужно за това: съсъд -желание от нужната величина, потребност, осъзнаване на необходимостта от поправяне, обединение, а също така и вътрешна борба със самия себе си за единство и против него.

Вече разбирам и усещам всичко това, съгласявам се с духовния път и го желая. Не достига само светлината, възвръщаща към Източника. И съм готов да работя с всички елементи, които имам на разположение, за да задължа светлината да ми въздейства.

Тогава достигам до решаващата точка: от моя страна съм вложил всички усилия за първи контакт – и най-накрая се доксовам до висшата светлина.

Тук е важно да помним: не Творецът взема решение дали да ми даде светлината, възвръщаща към Източника – а аз сам определям това. И затова няма какво да чакам милост свише. „Глупецът седи със скръстени ръце и се самоизяжда“. Свише нищо няма да дойде просто така – именно аз откривам всички врати. И макар и да говорим за взаимоотношенията на човека с висшия, на практика аз сам го формирам. Висшата светлина пребивава в абсолютен покой и всичко зависи само от моя съсъд-желание. Ако отворя „вентила“, „клапана“, „крана“, тогава идва висшата светлина и прави необходимото действие.

Всичко зависи от човека, от неговите усилия, от връзката му с първоизточниците, с учителя, с групата, с разпространението. Всичко се инициира отдолу. Ако долу, в мен, има достатъчно силно, правилно желание, то разтваря всички врати и задейства духовните сили отгоре. Основата на всичко е подготовка от страна на низшия.

От урока по статията „Поръчителство“, 05.05.2013

[106734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→