Обичай Твореца с цялото си сърце

каббалист Михаэль ЛайтманЦелта на творението е да получи цялото наслаждение, което Творецът иска да му даде. Но за какво наслаждение става въпрос? Творецът не може да даде на творението по-малко стъпало от своето собствено – иначе това не се смята за отдаване, не се нарича любов. Отношението на Твореца към творението се определя от правилото: ”Възлюби ближния, като самия себе си”. Той изисква това от теб, но ти имаш правото да попиташ: а Той самият прави ли така или не? Ако е така, то такъв закон задължително трябва да съществува в природата.

Такъв закон наистина има! Това е отношението на Кетер към Малхут: любов, като към самия себе си. А Малхут трябва да постигне в отразената светлина такава любов към ближния, както към самата себе си. Това се нарича отдаване един към друг, взаимна любов. Всичко е толкова просто и директно.

Творецът е съвършен, Той целият е любов и отдаване, и така праволинейно Той се отнася към творението. Затова Неговото отношение се нарича четири стадия на пряката светлина.

Но Творението не е способно да са завърне обратно по този път към Твореца и да придобие такава форма, тъй като в четирите стадия на пряката светлина то само получава от Него. А за да отговори на Твореца със същото  отношение, творението трябва да премине през целия кръг на развитие, до самия край на поправянето.

Защото става дума за отношение. Работата не е в получаването на наслаждение от Твореца, а в това, как аз го усещам, с каква благодарност отговарям на даващия. С получаването на насладата няма проблем – Малхут на света на Безкрайността го е получила, но това е предизвикало съкращаването. Творецът и е дал такава искра още в първия стадий на пряката светлина, от което тя се чувства задължена да отговори с взаимност. Тя не иска просто така да получава.

Затова от първия стадий (алеф) се получава вторият (бет) – иначе всичко щеше да приключи още в стадий номер едно. Излиза, че проблемът не е в това, да получи от Твореца, а в това, че се чувства задължена да Му върне подаръка, но няма какво да подари! Какво можеш да Му дадеш? Не можеш да Му върнеш получената от Него светлина, сякаш връщаш на Хазяина чинията с угощението, за да я изяде Той самият. Това е невъзможно, та нали пред теб е самият Творец!

Той ти показва своето добро отношение, разкривайки се като наслаждение в твоите желания. Но какво цениш ти в това: Неговото отношение към теб, любовта или само удоволствието, без да зачиташ Твореца? Да допуснем, че ти поднасям твоето любимо ястие, а ти се отказваш от него: заради самото ястие или заради любовта, с която ти го донасям не си готов да го приемеш?

Но ако в ресторанта ти поднесат това ястие, би го приел без каквото и да е колебание и би се наслаждавал на вкуса му. А от мен не искаш да го приемеш, защото не можеш да отговориш на моето отношение, на любовта ми. Тъкмо на любовта ти правиш съкращение, нея ти не можеш да изтърпиш, тъй като тя изисква взаимност.

Ти трябва да се съобразиш с любовта, да направиш разчет – тъкмо тя поражда срама в теб. Относно почерпката ти не изпитваш срам, тъй като си мислиш, че щом Творецът те е създал, то трябва и да те нахрани и да те напои. Това се разбира от самосебе си. Но ти няма с какво да отговориш на Неговата любов! И затова от първото съкращение (Цимцум алеф) и по-нататък ти проверяваш, започваш да търсиш, какво да правиш с тази любов: какво е това любов, как се разкрива, от къде се взема, каква е връзката между нея и наслаждаването вътре в твоето желание, каква част от светлината НАРАНХАЙ представлява тя?

А когато в света Некудим достигнеш състоянието, в което ти се струва, че вече можеш да получаваш заради отдаването, но се разбиваш, то цялото това разбиване е заради любовта: поради това, че не си я взел под внимание. Нейният корен засега не ти е ясен, тъй като тя се отнася към Твореца – любовта идва от Него при теб, това е Негово усещане. Тя събужда в теб някакви неразбираеми реакции.

Ти не разбираш какво е това чувство, недоумяваш защо изведнъж изпитваш срам, неудобство, и нямаш сила да го изтърпиш. Целият този срам възниква срещу любовта: Той те обича, а ти не можеш да го понасяш, до такава степен, че започваш да се караш с Него, само и само да разрушиш неприятното усещане, че усещаш Неговата любов.

Разбиването на съсъдите ни дава възможността да изложим ненавистта си срещу любовта. И затова планината Синай е послужила като начало за образуването на народа. А без подготовката в Египет и египетското изгнание и без странстването из пустинята, ние не бихме започнали тази работа. Затова е казано ”Обичай Твореца с цялото си сърце”, което изразява цялата същност на обединението.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 17.05.2013

[107736]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: