Въпрос: Може ли да стане така, че човек да не получава от групата необходимата поддръжка?

Отговор: Групата дава на човек цялата му необходима поддръжка в тази форма, в която той може да я почувства. Пита се: достатъчно ли е чувствителен той за да усети тази поддръжка? Възможно е той въобще да не се намира във връзка с групата и да не се трогва от това, което става в нея. Той живее свой, собствен живот.

Дошъл е на урока, научил е нещо и си е отишъл. Може след няколко дни пак да дойде, когато няма друга, по-важна работа. Не го вълнува какво става в групата, не развива в себе си чувствителност за възприемане на въздействието и влиянието на групата. Просто понякога идва да научи нещо. В такава форма той нищо не получава от групата.

Групата – това е средството за присъединяване към висшето, място, в което зародишът се прилепя към майката, пъпната връв, с която човек се привързва към Твореца. Докато той е все още зародиш, групата – това е целият му свят, като майчина утроба. Но след това тя приема формата на целия свят.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 29.04.2013

[106345]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Масовото измиране на пчелите може да стане истинска катастрофа за цялото човечество, смятат учените. Нивото на смъртност на пчелите днес достига до 40%. Опрашвайки растенията, прелитайки от растение на растение, пчелите способстват за размножаването до 80% от растенията в света, което обхваща 35% от изхранването на населението на Земята.

Изчезването на пчелите ще повлече след себе си остър недостиг на месни и млечни продукти, плодове и зеленчуци. Главни причини за измирането на насекомите е прилагането на пестициди в селското стопанство и отглеждането на монокултури.

Реплика: Ето как разумният човек се разпорежда със своята планета! А главното, дори ако едва днес сме научили за това, ние все едно не можем да спрем този процес, защото никой не иска да чуе каквито и да е доводи…

[106262]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Проучване:  Депресията може да се предава от човек на човек, както инфекция. Начинът на мислене на човека, характерен за развитието на депресията, се разпространява на обкръжаващите. Изследване е показало, че когнитивната уязвимост на човека зависи от социалната среда. По такъв начин, изменяйки обкръжението, могат да се придобият или лекуват симптомите на депресията.

Реплика: При това, тя се предава, както и всички наши въздействия върху обкръжаващите и обратно, от обкръжаващите към нас, във вид на неусещани от нас ”вирусни” вълни, въздействия. Доколкото всички сме свързани в мрежата на всеобща връзка между нас и също с целия нежив, растителен и животински свят, то се заразяваме от света и обратно, той се заразява от нас, от нашето емоционално състояние

Най-ясно се вижда следствието на връзката между домашните животни и стопаните – животните рискуват да се разболеят от същите заболявания, особено депресия. Проучването още веднъж потвърждава, че само в ”здрав” колектив човек може да почувства щастието, така че това просто зависи от нашата връзка и взаимна настройка за щастие.

[105973]

Filed under: Възпитание, Здраве, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Мир”:  Мирът – това не е открит безпризорен магазин без стопанин. Има хора, които се разбират със стопанина: вземайки нещо от магазина, те не просто вземат, а вземат назаем, обещавайки на стопанина да заплатят определената цена.

Въпрос:  Що за заем е това?

Отговор: Това е комплекс от сили, желания, мисли и действия, които са построени  правилно към отдаване. Такава ”индивидуална поръчка” е именно това, което трябва да правиш в твоето състояние. Предоставят ти всичко необходимо, пълен ”пакет услуги”.

Но тук е проблемът – вече си излязъл от това състояние, вече ти се иска да ”дебитираш”, да вземеш част от този заем. Така е и обикновено: някаква организация изисква финансиране за добри дела, а след това се занимава с ”благотворителност” на страна.

Никого не обвинявам, само трябва да си извлечем урок. Така е устроен човек, такава е нашата природа, и така става навсякъде, във всяка страна по света. Случва се дори, че пламенният оратор искрено е уверен, че се разпорежда със средствата, които се оказват на негово разпореждане, правилно, но след това идва друго желание и заедно с него – друго изпълнение. Това е естествено: човек получава милиони, и неговите желания се разпалват.

Изобщо, кражбата и корупцията са закономерни неща, те винаги са съществували. Само че преди управниците не е трябвало да се отчитат пред никого и са правели каквото искат, а днес все нещо излиза на повърхността. Само дето до този момент не разбираме къде да намерим поправяне.

Проблемът тук е в липса на обкръжаваща среда, която ще те подкрепя и държи в правилно състояние. Ако обкръжението е достатъчно силно, ти би използвал правилно правото на заем, който идва в отговор на одобрената молба. Сам не си виновен – просто си лишен от подходящата среда, а само тя е способна да съхрани в теб верен подход.

И следователно, на първо място трябва да построиш правилно обкръжение. Без него няма шансове. Оставете човек да подаде обосновано, искрена молба и да получи средства по справедливост – минават години и при него се откриват сметки в чуждестранни банки, или скрита недвижима собственост, или още нещо… И виновни сме ние самите. Затова, че не сме проверили всички условия – на даване и получаване на заеми.

От друга страна, в духовното няма такива грешки. Там, ако не си си приготвил обкръжение, твоята молба просто не се приема. Стоиш пред вратата колкото искаш – никой не ти отваря.

Въпрос: Означава ли, че без приятели-поръчители аз не мога да разчитам на никакъв заем?

Отговор: Правилно. Тъй като ти по начало се каниш да го използваш в неизгодни условия.

Въпрос:  Излиза, че моята молба за заем трябва да мине през групата?

Отговор: Да. Аз така искам да помогна на приятелите, да ги обединя, да ги видя в едно цяло, че просто трябва нещо да направя. И издигам тази болка на повърхността – издигам я чрез групата. Става въпрос не за ”транзит”, а за безсилие, което ме разкъсва на части. Аз съм като майка, страдаща заради това, че не може да нахрани децата си. Ето с какво се обръщам за помощ – и тогава получавам заем.

Само че това не е заем в нашето разбиране. Тъй като Творецът сам иска да помогне на приятелите, и затова за ”Тора” се казва: получавам светлината, възвръщаща към Източника, и светлината, напълваща съсъда. Получавам при условие, че в мен действително има желание, зов към отдаване, но нямам възможност. Аз не зная как ще бъде. И тогава ми помагат: дават ми разбиране, инструменти, средства – и всичко необходимо.

Въпрос: Как да искам в действителност? Към кого да се обърна?

Отговор: Това не е моето вътрешно обръщение. Не всички са способни да изразят любовта, горяща вътре. Понякога тя е отвън, или обратно, отхвърлена с пренебрежение.

Любовта не излиза от нас, както лавата от вулкан. Напротив, съгласно висшия корен, тя идва в ограничение, скрита е в обвивка, в скромност. Не чакай от другарите обятие. Любовта полъхва отвътре, а отвън имаме екран (масах) и отразена светлина, т.е. нещо съвършено противоположно. Защото екранът с отразената  светлина се строи над егоистичното желание, мрачно и ужасно до смърт. И затова любовта винаги е покрита от скромност. Самият екран – това вече е скриване.

Връщам се към заема на Твореца: аз получавам от Него сили за отдаване към групата. Помагам на приятелите, обединявам ги, за да се сплотят от цялото си сърце, и чувствам, че в единството между нас се проявява Творецът със смеещ се, щастлив лик.

В това се  състои и цялата реализация. Неговите сили действат и вътре в мен, и отвън. Построявайки съсъд, виждам, когато Той се разкрива. Какво да направя сам? Аз само съм подготвил мястото за това разкриване.

От урока по статия  ”Мир”, 19.04.2013

[105545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Мнение (А. Волкер, икономически наблюдател ВВС): Пет години след началото на икономическата криза, създателите на световната икономическа политика не знаят какво да правят по-нататък. Главният икономист Оливие Бланшар много добре е казал това: „…аз наистина не разбирам къде се намираме.“

Реплика: Това вече е началото на прозрението. Сега вече е възможно да се търси истинската причина за кризата, а после и нейното решение. Все повече хора осъзнават, че проблемът не е в икономическата политика, а в самият човек, по-скоро в нашите отношения, а още по-точно в това, че ние, обществото, намирайки се в пълна взаимовръзка в глобалния свят, не съответстваме на структурата на света, защото оставаме егоисти, протекционисти, които се конкурират помежду си.

А откриващата се единна система в света изисква от нас пълно взаимодействие. Разбира се,  в своето развитие кризата ще ни доведе до осъзнаване на необходимостта от обединението на всички народи и страни, но този път ще бъде дълъг и драматичен. Трябва да се учим от природата и да подражаваме на нейните взаимовръзки. За това съществува методиката на „Интегралното възпитание“. Тя ще ни помогне бързо и лесно да създадем правилните връзки между нас и по този начин да ликвидираме кризата.

[106045]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→