Entries in the '' Category

Безпристрастен оценител

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли в групата да се получи реакция на моите усилия по самоотмяна пред другарите? Има ли някакъв индикатор, посочващ извършеното в групата?

Отговор: Ти приемаш желанията и мислите на своите другари, но в същото време прекарваш черта – те не властват над теб. Приемаш техния съвкупен ”образ” – мисъл – желание – намерение – и започваш да сортираш получените данни:

”По какъв критерий, с помощта на какви инструменти съдя тях и себе си? Как съединявам, разделям или съпоставям детайлите? Съгласно каква програма? Как да осъзная своето възприятие? Как да се включа правилно към обкръжението? Как да съм уверен, че в резултат на този анализ, това сравняване на себе си с тях по мнения, желания, намерение, аз няма да изпадна в самозаблуда, няма да лъжа сам себе си? Как да стана експерт, истински майстор на оценките и анализа? С какво да осъществя индикацията? Защото главното е да запазя неутралитет в тази работа. Дори пред мен всичко да е фалшиво – трябва да съм максимално обективен в анализа и детайлите.”

И тогава, попаднал в безизходица, ти започваш да се нуждаеш от Твореца. Всичко е изложено пред теб, освен едно – не знаеш от къде да започнеш. Не си уверен във верността на ракурса, не можеш да разбереш какво те движи, какво те кара, подтиква към едни или други съждения…

Този въпрос за самия теб вече е добър признак. Независимо, че изпитваш много неприятно, объркано състояние, но пък от друга страна, вече не поглеждаш навън, не предаваш значение на външните обстоятелства, а обръщаш поглед навътре, опитвайки се да разбереш собственото си естество, което определя твоето виждане, решения и оценки.

А тази работа накрая се ”завършва от Твореца”…

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 21.04.2013 

[105659]

За свободата на мисълта

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои моята свобода на избор по отношение на мислите ми?

Отговор: Всички мисли, които са в мен сега, цялото разбиране и усещанията, всички данни, които сякаш “сканирам” и после обработвам: синтезирам и анализирам – това са параметри, дадени свише. Какво чувствам, как чувствам, какви решения ще взема – всичко това е вече предопределено отгоре, включително до този момент. Сега се питам: какво ще бъде от тук нататък? Ето в това “какво ще е нататък” съществува такъв параметър, който се нарича “моята свобода на избор”.

Свободата на избор по отношение на мислите се състои във външното желание и външния разум, принадлежащ на групата. След разбиването съм се разпаднал на две части. Едната част, с моето усещане се намира извън мен, а втората част възприемам вътрешно, като самия себе си. По такъв начин възникват моите вътрешен разум и сърце – самият аз, и външният разум и сърце, тоест групата. Всичко, което ми е необходимо, е да започна да съединявам тези две части заедно, в един съсъд.

И тогава започва борбата в мен, проблемите, в което се състои целият ред на работа и цялото поправяне. Тъй като се опитвам да се примиря с тази част, която през цялото време ми демонстрира своята съпротива и противоположност, аз чувствам потребност от Твореца – единственият, който може да съедини тези две части заедно. И колкото по-силно се нуждая от това, Той да примири тези две противоположности, в тази степен се съгласявам с Твореца, с Неговата природа, с Неговото съществуване, с Неговата власт, с това да ме управлява това свойство.

Колкото повече се старая да се отменя пред групата, толкова по-очевидно разбирам, че не съм готов да се преклоня пред другите. В резултат, до такава степен насилвам себе си, за да си изясня окончателно, че не съм готов да се склоня при никакви условия. Стигам до такава ненавист, която е като планината Синай (“сина” – ненавист). Но за сметка на това, че толкова много пъти съм се опитвал да се отменя, осъзнавам, че трябва да направя това и чувствам необходимост от помощта на висшата сила.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 19.04.2013

[105639]