Въпрос: С какво се различава интегралната методика от източните медитации, с помощта на които човек се опитва да влезе в хармония с природата?

Отговор: Източните медитации се основават на анулирането на егоизма – да се диша по-малко, да се слуша по-малко, да се яде по-малко. По този начин човек се отрича от всичко, затваря се в себе си, намалява своя егоизъм и става като част от света, възвръщаща се към животинско състояние, тоест влиза в своето тяло.

Докато в нашата методика е обратно, издигаме се над своето тяло, искаме да разширим нашите усещания и съзнание, основно за сметка на интегралността.

Не е ли парадоксално, че източните психологии говорят за издигането на човека, а на практика го принизяват до такова ниво, че той може дори да не диша, да не се храни, да не прави нищо. И най-важното е, че такива хора се откъсват от света, за да се занимават с това самостоятелно, някъде в своя ъгъл. Затова такава практика не е подходяща за нашия свят, тъй като е преди всичко успокояващ, психологически тренинг.

А методиката на интегралното възпитание говори именно за интегралността на природата, за интегралността на всички хора в нея, защото само по този начин ти можеш, заедно с цялото човечество, да се впишеш в общата картина, а сам – не. Трябва да създадеш макар и малка група, а после ще дойде разбирането, че трябва да се разшириш по-нататък, защото само в тази ситуация се преодоляват всички проблеми.

Започваш да виждаш, че природата има програма за нашето развитие. И тази програма специално ни е довела до огромен егоизъм, който се е развил в нас в продължение на хилядолетия, за да разберем, че трябва да се избавим от него, да се издигнем над него. Не да го унищожим, а да се издигнем над него! Ето това е основата на методиката.

[104884]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Въпрос: Как да разберем къде е онова място, където действаш сам и отричаш управлението на Твореца?

Отговор: Това място се определя много лесно: там, където ти се сърдиш и не се съгласяваш с висшето управление, когато се откъсваш от групата и Твореца, и въплъщаваш сам някакви собствени програми. Към това се отнася всичко, където не се намираш слят с Твореца.

Ако забележиш, че в някои ситуации и желания не усещаш властта на Твореца, независимо, че си желал да се прилепиш към висшето управление и да вървиш заедно с него, това означава, че даденото желание е развалено, непригодно и се нуждае от поправяне. Докато не го поправиш, твоето усещане няма да се промени. Предварително не можеш да кажеш, че всичко е наред, тъй като целта е постигане на единство с Твореца, сливане.

Затова нямаш избор, трябва да работиш във всички тези ситуации, желания, намерения, за да можеш чрез тях да достигнеш до сливане, при което се съединяват минало, настояще и бъдеще, ти и Творецът се обединявате в едно цяло във всички времена, във всички действия, мисли, намерения.

Когато възникне някакъв проблем, трябва да се решава така, сякаш Творецът го няма. Независимо от това, че знаеш, че ”Няма никой освен Него”, но се намираш на противоположния полюс. Сърдиш се, а гневът е признак на егоизма. А на какво можем да се сърдим, ако всичко се е случило по волята на висшето управление? Но човек все пак има свобода на волята. Болно е да се гледа, че е имало възможност да се направи поправяне и да се избегнат страданията и неприятните ситуации, доставяйки удоволствие на Твореца, а човек не е направил това.

Тук става сблъсък между принципа ”Няма никой освен Него” и между прякото и косвено управление на Твореца, властта на една сила – и свободния избор на човека, ”с властта на многото сили”.

Това е трудно за разбиране, докато не достигнеш до първото разкриване – средната линия, в която се срещат двата противоположни полюса. Тогава разбираме какво е това вяра над знанието, в която се срещат плюса и минуса, противоположните състояния: ”Няма никой, освен Твореца” и ”Кой ще ми помогне, ако не аз самият?”, приложено към миналото, настоящето и бъдещето, изпълвайки се едно в друго вътре в човека.

Без такъв съсъд за отдаване не можем да свържем тези два крайни полюса и да разберем единството на висшето управление. Затова кабалистите ни съветват как трябва да действаме, без да навлизаме в подробности. Та нали за да разберем някак си това обяснение, трябва да притежаваме вече поправени свойства.

Всичко се определя от инструментите ни за възприемане. Ако човек действа правилно, то те постепенно се разкриват в него, и той е способен в тези разкрити части да почувства и да се съгласи.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 14.042013

[105039]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал a-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п. 41: Следва да се знае, че като цяло действителността се разделя на пет свята: Адам Кадмон (А”К), Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

“Светове” е степен на вътрешното ми сближаване с Твореца, с отдаването. Все едно гледам към Него през техните призми. При това мога да се съгласявам с отдаването в една или друга степен на авиют (дълбочина на желанието) от нула до четири. И като цяло всичко това са етапи на постижения, до пълно сливане.

Въпрос: За какво са ни тези светове – скрития?

Отговор: За да разкрием постепенно Твореца, уподобявайки Му се по свойства. Става дума за закон: всяко случайно явление в реалността можем да постигнем само съгласно подобие по свойствата. Докато аз, по своята егоистична природа, се намирам извън него, не си съвпадаме, не мога да го усетя. Когато в мен се пробужда точката в сърцето, аз започвам да усещам своята противоположност на Твореца и тогава в мен се появява възможността за израстване, за увеличаване на моята точка и сближаването ми с Него. А дотогава съм отделен от Него чрез егоизма: Той е отдаване, а аз целият съм получаване, и нямам никаква връзка с Него. Така действа законът за подобие по свойствата.

Въпрос: Може ли да се каже, че тези степени за подобие отразяват моята чувствителност към ближния?

Отговор: Да. Отношението ми към другите или към Твореца всъщност е едно и също. Основното е насоченост навън от себе си .

Трябва да разберем, че се намираме в единно състояние, което се нарича ”свят на Безкрайността” или Малхут на Безкрайността. Но от него ни отделят пет степени на помътняване на чувствата. Специални екрани ги отслабват, като филтри, насложени върху възприемането на света на Безкрайността, и като резултат, ние усещаме само ”външния свят”, макар че всичко всъщност се случва вътре.

Действителността е неизменна, но ми се представя под формата на този свят. Цялата разлика е в помътняването, в притъпяването на чувствата.

Въпрос: Как да ги подсилим?

Отговор: Това зависи от чувствителността, от усещането за ближния, от това, дали мога да му предам такова значение, като на себе си? Затова е и казано: ”Възлюби ближния като себе си”.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 14.04.2013  

[104944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В духовното Човек (Адам) е онази част, която посредничи между Твореца и творението. Също така тя се нарича ”Исраел” (ישראל), което означава: ”направо към Твореца” (яшар Ел – ישר-אל). Казано е: „Вие се назовавате Човек, а не народите на света”. Тъй като екранът (масах), с който снабдявам цялото човечество, е онова вечно Аз, и Човека в мен. ”Дебелината” на желанието (авиют) взимам от ”народите”, светлината – от Твореца, а екрана трябва сам да изградя за тях. Всъщност, такъв е стремежът на всеки висш парцуф – да бъде единствено ”адаптер”, ”връзка”, преходно звено, който няма нищо свое, освен съответствие на нуждите на другите. В това е моята работа, моята задача, предназначението ми, това трябва да прави всеки, който има точка в сърцето. На това и се учим.

Въпрос: Какво преодоляваме при това?

Отговор: Преодоляваме пречките, препятстващи ни да помагаме на света, с което доставяме удоволствие на Твореца. Съгласно преданията, Той е пожелал да даде Тора, т.е. методиката за поправяне, именно на ”народите на света”, а народът на Израел я е получил, в качеството си на преходно звено за връзка. Съсъдите – желания са заложени в народите, светлината се намира свише, а народът на Израел, хората с точки в сърцата, трябва да ги преведат в съответствие помежду си. И излиза, че се явяваме висш, адаптиращ парцуф, с други думи: екран и отразена светлина.

От нас се иска само усилие и нищо повече. Тъй като нашето желание в сравнение с желанието на народите на света е малко и затова е казано: ”Вие сте малки сред народите”. Малки не количествено, а спрямо желанието за получаване: в нас то изначално се отнася само към стъпалото на Бина, а всички добавки сме придобили едва след разбиването. И цялото ни предназначение се състои в това, да обслужваме Малхут, т.е. желанието на народите, построявайки Третия храм от тях. Ние трябва да напълним всички духовни желания и стремежи, които се разкриват в тях.

Затова е казано: ”Мъдростта (хохма) е при народите – вярвай, Тора е при народите – не вярвай”. Техните съсъди трябва да получат светлината хохма, а ”Тора”, методът за поправяне, се намира само в Израел, призван да привлича светлината, възвръщаща към Източника, да поправя себе се, да прави разчет на екрана и да носи същата тази светлина хохма на народите. Ние поправяме връзките и строим системата, а народите доставят желанията.

Въпрос: На пръв поглед, тази мисия не ни се струва толкова трудна. Трябва само да предадем нещо на народите в качеството си на посланици. В какво е сложността на работата на подобен ”адаптер”?

Отговор: Преди всичко, на стъпалото на прародителите ние сме се отделили от съсъдите на АХАП, излезли сме от Вавилон, поправяйки собствените си съсъди, отнасящи се към Галгалта ве–Ейнаим. След това на стъпалото на синовете ние сме поправили нашия АХАП посредством изгнанието, особено египетското изгнание, и сме придобили цял съсъд. Но и двете му части са наши и се отнасят към Бина, а това не е достатъчно. Затова след изхода от Египет, завоювайки земята на Израел и след въздигането на Храма, целият ни съсъд се е разбил и паднал до стъпалото на народите на света в последното, четвърто изгнание.

И сега трябва да започнем поправянето, но вече не такова, както преди. Ако тогава все още не сме претърпели разбиване, то днес трябва да извличаме своите съсъди от народите. Самото това извличане е вече огромна работа. А освен това, много от представителите на народите се присъединяват към нас.

Преди всичко, трябва да възстановим единността на съсъда, както сме били някога. А по-нататък ще пристъпим към работа с народите: тъй като връзката по време на изгнанието вече е осъществена и затова дори сега, когато пристъпваме към самопоправянето, то се придава и на тях. По такъв начин ние се изграждаме не просто отново, а обхващаме поправянето на всички и се издигаме на много по-високи стъпала.

А след това, когато Израел се възстанови, народите на света веднага ще тръгнат след нас и тогава ще има за кого да се молим – за истинския АХАП, а не за зачатъчния АХАП на Бина.

И така, задачата на народа на Израел се състои в това, да вземат от народите техните желания и с тях да се издигнат към Твореца, подготвяйки за Него съсъда на Шхина. Той се състои от различни желания на народите от света, независимо от това, доколко са готови. Основното е те да усетят напълване и да вървят нагоре с наша помощ. Тогава ще могат да се приобщят към нас и да го получат.

С това ние доставяме удоволствие на Твореца. Тъй като Той е пожелал да даде Тора именно на тях, на истинския съсъд за получаване, а ние сме същността на средството за поправяне на тези съсъди.

От тук става ясно колко е важно да разпространяваме по целия свят. Тъй като ”Тора” е общата неразривна система, проявяваща се навсякъде. Изяснява се, че всички сме взаимно свързани и не можем да скъсаме въжето, не можем да избягаме. Тъй като тази мрежа, връзката между хората е самата Тора. Но тя съществува на всички стъпала, до пълното обединение, когато всички станат като един човек с едно сърце. ”Тора” е общият съсъд, а светлината в него се нарича ”Творец”.

Днес трябва да поправим желанието за получаване, за да се обединим над него в отдаване един на друг и на Твореца.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 11.04.2013

[104827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→