Духовните съсъди се състоят от желания за наслаждаване, а също така и от съкращаване на желанието, от екрана и намиращия се в него срам. Срам, защото не мога да обърна себе си към отдаване, страхувам се от всяко свое състояние да се свържа с Отдаващия.

Когато се издигам от падение, от усещане на злото, тогава виждам, че то не е било толкова лошо. Разбирам, че това падение е вид подготовка за нов подем. Започвам да обичам и ценя това предходно състояние, да благодаря за него, защото без това спускане сега не бих се издигнал.

Това ми помага да оценя своето издигане още по-високо, защото то е дошло, за да поправи бившите пороци. И затова поправям този подем със своето ново отношение към него и от този опит се уча и в бъдеще. Сега знам, че трябва да се подготвям за момента, когато отново ще дойде падението, за да мога по възможност да го контролирам и да се издигна над знанието.

В състояние на подем имаме малко възможности да се издигнем с вяра над знанието, но за това ще ни помогне падението. Тъкмо паденията са най-ефективните състояния за издигане, а не подемите.

Работата на човек е в това, да благодари за миналото и с това да се подготви за бъдещето. Всеки миг трябва да се говори, че всичко случващо се до този момент, какъвто и конфликт да се е случил между другарите, каквото и да се е случило – всичко това е направено от Твореца, освен Когото, никой друг не съществува. Трябва да припишеш всички тези ситуации на разкриването на Твореца спрямо теб от Неговата обратната страна, ако си преживял падението, или от лицевата Му страна, ако си изпитал подем.

А за в бъдеще – трябва да сме готови за всичко, каквото и да се случи. Това се нарича преданост на душата. За този момент се подготвяме в групата, благодарение на своя принос в нея, в поръчителството, в помощта, която се възвръща към самия човек.

Всичко зависи от готовността на човека. Ако седим и нищо не правим, то няма да усещаме никакви падения или подеми, а само лека промяна в настроенията. Ако се подготвяме за връзка с другарите, то ще можем да управляваме скоростта на своя напредък и да виждаме в положителна светлина всичките си хубави състояния: и подемите, и паденията.

Много по-трудно е да се отнесем целенасочено към подема, отколкото към падението. Защото по време на подем се намираме под впечатление от наслаждението, което ни зашеметява, не ни разрешава да го анализираме, да контролираме желанията си.

Докато при падение, самото желание те кара да търсиш изход, дори спасение. Затова е казано, че ”Фараонът е доближил синовете на Израел към Твореца”. Желанията, разкриващи се в падението, в изгнанието, страданието и злото – тъкмо те приближават човек към целта. А по време на подем напредваме не особено много.

От урок по статия на Рабаш, 02.04.2013

[104233]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Изследване: Коткоподобните маймуни решават колективни задачи без бой и спорове. Зоолозите са научили маймуна да отваря кутия с голямо количество храна само в случай, че маймуните от по-висок ранг се намират на определено разстояние, зад забранения кръг.

От всеки член на стадото се изисквало разбиране и издържливост: дори високопоставените индивиди е трябвало да изчакват встрани, докато негов подчинен се приближи и отвори кутията. Обаче на тези  правила е била обучавана само една маймуна, намираща  се  по средата на йерархичната стълбица в стадото. Останалите е трябвало сами да разберат същността на процеса въз основа на поведението на другите, по метода на чуждите и своите проби и грешки. След като изследователите обучили на правилата една маймуна, те не се намесвали в последствие в хода на експеримента.

И у маймунките всичко се получило! На тях им е било напълно достатъчно просто да се наблюдават взаимно, за да схванат принципа на това, което се случва. Нямало е никакво специално общуване или принуждаване, нито ругатни. Зелените морски котки (гриветки) се оказали рядко срещано търпеливи и снизходителни една към друга. При това доминантните индивиди усвоявали правилата на играта по-рано от останалите.

Ето как се случвал опитът: маймуна, стояща ниско в йерархията доближавала куфара с лакомствата и преценявала колко далече се намират доминантните индивиди. Ако те се намирали прекалено близо, маймуната-откривател не предприемала нищо. Ако “началството” било разположено достатъчно далече, тя отваряла куфара. След това към гощавката са могли да пристъпят и останалите. Още един път да отбележим, че социалният статут не е пречил на маймуните да схванат  абсолютно демократичните правила и тяхното усвояване минавало без сбивания и спорове.

Получените резултати свидетелстват за това, че висшите когнитивни способности, като например, способността за  разбиране на чуждите мотиви и чувства, не задължително трябва да са свързани с решаване на сложните задачи, изискващи високоразвита социална структура или речевите навици. В социалното устройство на стадото на зелените мармозетки няма нищо особено, както и в задачата, която им беше предлагана. Въпреки всичко маймуните са съумеели да се организират, без дори да общуват, а само чрез взаимното наблюдение.

Реплика: Как в такава ситуация ще се държат възрастните хора, децата? Егоизмът ни отличава от приматите, той ни  заслепява! Колко страдания трябва да понесем, преди да приемем указанието на Висшата природа…

[104271]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако творението е било създадено да се наслаждава, тогава защо човек трябва да работи, за да достигне отдаването на Твореца, а не може просто да се наслаждава на живота, само с добро?

Отговор: Човек може понякога да се наслаждава на материалния живот, но не през целия живот и не през цялото време. Дори най-богатите хора, имащи всички блага, не са способни всеки момент от своя живот да усещат наслаждение – не това е била целта на творението.

Ако разгледаме от близо, ще видим, че дори кралският живот съвсем не е прост. Творецът дава на всеки своята роля и задължава човек да се развива съгласно целта на творението, по добър или по лош път. Обикновено хората напредват по пътя на страданието, което се нарича в ”своето време”. Но ако в човек има особен корен на душата, той получава възможност да ускори своето развитие, ”да освети времето”, тоест сам да участва в работата на Твореца. За такова участие, той трябва да удържа в себе си две сили, а не да действа съгласно една сила, както е при обикновените хора.

Невъзможно е да напредваш само чрез наслажденията в материалния свят. Виждаме, че светът се потапя във все по-големи страдания, въпреки целия свой технически прогрес, като се предполага, че ни е давал възможност за постигане на пълен просперитет. Но Творецът проваля опитите ни да подобрим материалния си живот и не ни дава да се наслаждаваме. Създаденото от Него егоистично начало постоянно расте и властва над нас, разрушавайки всички наши добри начинания.

Ако нашите опити не противоречаха на целта на творението, то несъмнено все пак бихме се устроили. Бихме живели като животните съгласно природната програма и инстинктите, и всеки би намерил своята ниша в общата симбиоза. Но ние не сме способни на това, защото трябва да достигнем особено състояние.

Това се отнася най-вече към тези, в които се е пробудила точката в сърцето, но всички хора страдат, защото чувстват силите, тласкащи ги към развитие. Това се случва” под знанието”, неосъзнато, без разбиране къде, защо и как е нужно да се развиват, какви сили ги управляват и придвижват напред. Човек просто инстинктивно се опитва да избегне неприятното, лошо въздействие и да се доближи към доброто. Всички негови разчети са основани само на това, къде са по-малко страдания и повече доброта.

Въпреки това, за специалните души Творецът е приготвил специален път на развитие за сметка на доброто. Те сами трябва да притеглят към себе си развиващите ги сили – висшата обкръжаваща светлина, връщаща към източника. Такива хора се радват на всичко лошо като на хубаво, знаейки и разбирайки, че всичко произлиза само от Твореца, освен когото няма никой, и който си играе с нас.

Целият живот е игра. Тъй като развитието на низшия с помощта на висшия става за сметка на игра, и от нас се изисква да приемем правилата на тази игра, въпреки нейната тежест, обърканост и трудност за човека. Необходимо е да положиш много усилия, за да видиш играта на Твореца и винаги да поддържаш връзка с Този, който играе с теб.

В този случай, се оказваме между две сили: Фараонът и Творецът, и се радваме на възможността да напредваме. И действително тогава може да вървим само по пътя на доброто!

Хората, способни да удържат тези две сили и сами да ги управляват, като две юзди, или да бъдат както кон, който сам се движи, познавайки желанието на Конника, се чувстват щастливи. При тях има множество проблеми, на техните плещи лежи целият този свят, за който те са отговорни, но те са щастливи от величието на своята мисия, от връзката с Твореца, поръките на когото изпълняват.

От урока по статия на Рабаш, 02.04.2013

[104239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Европейски конгрес. Урок №1

Науката кабала говори за това, че цялата природа е желание за наслаждение, желание да получи напълване. Това желание се е развивало в продължение на много милиарди години – от неживата природа към растителната, към животинската и до човека. При това, човек в течение на своя стадий на развитие, в хода на еволюцията, преминава през същите етапи на развитие – нежив, растителен, животински и човешки етап.

През всички тези етапи човечеството е преминавало от един стадий на друг, от една площ на друга. Животът се е зародил някъде в Африка, след това е завършил някъде на изток, след това се е разпространил в Европа…

И днес ние с вас достигнахме до определен, особен етап. Сега Европа се намира в центъра на света и по своето смесване, по своята интеграция представлява съвременен Вавилон. Тя дава тон на света: културен, научен, технически, технологичен. Независимо от това, че Америка е сякаш отделена от Европа, в действителност това е една и съща цивилизация. Така че сме длъжни да говорим за Европа като за център на света. Това, което става в Европа, най-общо оказва въздействие върху целия свят.

Някога човечеството се е разпръснало от Древен Вавилон по цялата земя. Там то е представлявало общност от огромно количество всевъзможни племена, които са били обединени на една площ, с относително обща култура, ниво на съществуване. И днес същото това се случва и в Европа.

Това е огромна маса от хора, народи, ако може така да се каже, състоящи се от огромно количество племена, народи, правителства, които като цяло са обединени в една определена култура, едно ниво, разбиране за света, менталност. Макар и да се различават помежду си, като цяло, платформата им е една и съща. И тази платформа постепенно се разпространява по целия свят.

Самата Европа е източник на съвременното съществуване, на духа. Но самата тя преживява много болезнени изменения, доколкото се изменя целият наш свят – при това, не само технически, технологично, но и защото желанията, които се намират в нас, в базовата система, в последно време се изменят особено рязко и качествено.

В продължение на хилядолетия човечеството се е развивало по простия път на увеличаване на желанията. Човек е искал повече: повече да печели, повече да получава, повече да се разширява, да се наслаждава. Той просто е искал повече да напълни тези желания. Те се развивали най-общо количествено и практически малко се развили като качество.

Но днес протича много сложен преход към нови желания. Полека лека се отдалечаваме от традиционния вектор на развитие, водещ към богатство, към слава, власт, знания. Човечеството вече не се стреми към всичко това: към това, което по-рано го е напълвало и занимавало. Днес то преминава към пасивно, „аморфно“ съществуване, защото се намира на преходен стадий.

В нашите духовни изменения ние също пребиваваме понякога в голям подем, а след това се оказваме в падение и дори в отчаяние, равнодушие. Тогава не сме в състояние да правим каквото и да е – нищо не ни се иска. А след това, отвътре отново става „взрив“ и отново ни повлича нанякъде, и отново сме пълни с енергия. Така че тези състояния в нас се менят много бързо, а в човечеството, в неговото развитие, те се менят много бавно.

И днес ние преживяваме такъв етап. Това се случва отдавна:  отношението на нихилизъм, на отрицание, на апатията има своето начало от периода след Втората световна война, през петдесетте – шестдесетте години. След това то е приело нова форма: зачестиха разводите, хората престанаха да се интересуват от семейството, не искат да създават семейства, не искат да раждат деца, искат да са сами, изоставят родителите си. Няма я тази общност, която някога е била като едно семейство – общност от хора, свързани с родствени чувства. Това също пропада.

В крайна сметка, човек се оказа в неприятно състояние. И това особено се чувства именно в Европа, като най-развиваща се част от човечеството.

Но по принцип този процес е само преход към степента, към състоянието, когато търсим смисъла. Човекът загуби наслажденията, загуби желанията, загуби интерес към миналите напълвания. Нищо не можеш да направиш. Е, не искам! Трудно е да се заставят хората.

Самите вие и на работа, и в къщи, и на различни мероприятия навярно се сблъсквате с такива хора – малко разочаровани, празни, без интереси. Чрез различните средства за масова информация, по пътя на рекламата се опитват да ги пробудят към нещо: спорт, футбол, покупки и т.н. Всичко това като че ли възбужда, а в действителност – не. Човек го влече към това само защото трябва с нещо, с каквото и да е да запълни себе си.

Към всичко това, този процес в Европа се добавя към останалите процеси. Тъй като по принцип върху всички нас действа единната сила на светлината. Тя в равна степен въздейства върху менталната и морална сфера – на всички нива. И като резултат усещаме такъв общ упадък.

Но кризата е засегнала не само семейството, образованието, възпитанието, културата. Най-главното за нас сега е икономическата, финансовата криза. Тъй като икономиката, финансите винаги са свързвали хората помежду си. Ако хората бяха финансово независими един от друг, от необходимостта да работят, да живеят, да съществуват, то не биха били организирани в градове, в народи, в правителства, във всевъзможни съюзи – те не биха имали стимул за това.

По принцип, какво стимулира връзката между нас? Необходимостта съвместно да спечелим, да се изхраним, насладим, развием. А когато се случи криза, финансов, икономически разрив между нас – това вече е базово, фундаментално разделяне и то символизира сериозния преход към следващото ниво.

И тук ролята на Европа е много важна: намирайки се днес в епицентъра на събитията, тя може да покаже на цял свят правилния подход за решаване на тези проблеми, с които рано или късно всички ще се сблъскат.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103443]

Filed under: Древен Вавилон, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Баал а-Сулам, “Предисловие към ТЕС”, п.14: Казали мъдреците: ”Този, за когото неговата Тора е негов занаят…” ”Занаят” (омануто – אומנתו) означава ”Вяра” (емунато – אמונתו). Например: човек, доверяващ се на другаря си, му дава пари на заем.

Възможно е да му има вяра само за един грош, а ако той го помоли за два гроша, то ще откаже да му ги даде назаем. А може да му има вяра за сто гроша, но не повече. А е възможно и това, без страх да му повери цялото си състояние. Последният вариант се смята за пълна вяра, докато в предходните случаи се смята, че вярата не е пълна, а частична.

Парите  са само като пример. А всъщност става дума за това, дали си готов в името на другаря си да се откажеш от всичко, което имаш. Това Баал а-Сулам нарича ”съвършена вяра”.

Въпрос: Какво означава ”да се откажеш от всичко, което имаш”?

Отговор: Това е въпрос на усещане. Заради приятеля си готов да се откажеш от най-скъпото – от възможността да влезеш в духовното. А ако не си готов, то не ще можеш да работиш и пред Твореца. В този случай ти липсва вяра и съответно си откъснат от духовния свят.

Въпрос: Защо това се нарича ”вяра”?

Отговор: Под вяра тук се подразбира отдаване, силата на самоотричане, отказване от самия себе си. Но не трябва да се опитваш да изпълниш това условие самостоятелно – силата за отдаване ще дойде с помощта на светлината, връщаща към Източника, ако се стараеш да молиш за нея. А за това трябва да се прилагат усилия, да си част от групата. Тогава, благодарение на завистта, страстта и честолюбието, ще забележиш, че другарите вече са постигнали това и ще пожелаеш и ти да станеш като тях. А ако пък не – към това ще те подтикнат чрез страданията, и независимо от всичко, ще пожелаеш да преминеш от силата на получаване към силата на отдаване.

През целия свят преминават вълните на кризата, завършващата крива на сегашното развитие. Какво всъщност ни дава тази крива? От една страна, животът на много хора се подобри. Това вече не са онези бедняци, от които няма какво да вземеш, освен живота им. Дълго време те вярваха в капитализма – с други думи, в това, че с помощта на егоистичните подбуди може да се постигне успех. Наистина, нека всеки се старае да се извиси от самосебе си, в рамките на закона, а не в условията на своеволията и кръвопролитията. На всеки му е предоставена свобода: ако искаш, занимавай се с промишленост, търговия, банкерство, развивай технологии и т.н. Върви и жъни успехи. Като следствие, хората се впуснаха да гонят успеха и приложиха не малко усилия да направят това.

Но от друга страна, в тях се появиха средства, те получиха образование, обзаведоха се, пътуват по света, свикват с изобилието. И сега за разлика от нисшите, те са чувствителни към ударите.

Ето защо седемте гладни години настъпват след седемте сити години. Някога евреите са живели охолно в Египет, под властта на добрия цар, който им е подсигурявал благоденствие, охолство. Ако тогава Фараонът е бил ”президент”, то Йосиф е бил ”премиер-министър” с безгранични пълномощия, за когото никой не е смеел да каже лоша дума. Така Творецът е възвисил целия народ да забогатеят, а после започнал да отнема това изобилие и евреите много добре усетили това ново явление.

Защото понижаването на дохода и загубата на основен капитал са две различни неща. Едно е да не спечелиш потенциалната хилядарка, а друго да загубиш сто. Тази загуба предизвиква в мен по-голямо съжаление, отколкото недостигът на хиляда, защото стоте са били вече в ръцете ми. Цял месец ще преживявам тази загуба, докато хилядарката няма да остави такава горчива следа  в мен.

И затова в наше време човечеството е било издигнато на по-високо материално ниво, а сега започват да ”затягат колана”, да смъкват слой след слой от натрупаните мазнини, докато не се стигне до ”месото”, а след това и до ”кокала”. Това всъщност са ”седемте гладни години”, завършващи с ”десетте египетски присъди”, когато ”египтяните” ненавиждат ”евреите”, не могат да ги понасят. С други думи, противопоставянето със собствения си егоизъм за човек става нетърпимо и той вече не знае какво да прави, осъзнавайки, че именно егоизмът не му дава да си поеме дъх.

Днес имаме банки, промишленост, здравеопазване, образование – всичко, което е потребно за душата. Но всички тези механизми действат срещу нас. На лекарите и на фармацевтите им е изгодно да сме болни и затова ни тъпчат със съмнителни лекарства. Промишлеността и търговията също се превърнаха в инструмент на лъжа за изсмукване на пари. Накратко казано, всички създадени системи от човека, на които той възлага някакви надежди, се обърнаха срещу него като зло.

И това се случи за последните 60-70 години. Съвсем до неотдавна всички си мислеха, че вървим към ”светлото бъдеще”… Но вместо това, достигайки до определено ниво, егоистичното желание започва да се спуска, погребвайки след себе си благите надежди. В крайна сметка, средната класа изчезва и постепенно всичко ще си дойде по местата: елит по върховете, и милиарди гладуващи долу. Такива са ”седемте гладни години”.

Добре, как така? Къде е логиката? Та нали самият елит трябва да се бои от такова развитие на събитията, изпълнено с безредици и смут? Наистина, бедните ще им потърсят сметка и това няма да бъде възможно да се спре. Освен това и самите върхове няма да могат да го предотвратят – те ще измъкнат от народа всичко, което е възможно, няма да оставят нищо на хората, ще ги докарат до пълно разорение. Егоизмът няма да позволи на върховете да се спрат, защото програмата му е такава…

И така, тъкмо по пътя на подем към богатство и падение в бедност човек измерва своите загуби. Хората, които са се издигнали или паднали, ще им се наложи да се замислят какво се е случило. И размишлявайки за това, какво ще се случва по-нататък, те ще забележат изведнъж: ”Егоизмът ни изяжда. Нашата собствена природа е нашият ненавистник. Тя не ни позволява да организираме своя живот. И ако не поправим природата си, сме загубени.”

Това ще почувстват и елитът, и богатите, които ще останат след схватките за капитала. Да допуснем, че след непоносимата конфронтация на върха ще останат стотина победители, които ще свият всичко под себе си. Няма да има никакви преходни звена, хранещи междинните пластове – механизмите на властта ще преминат във виртуалното. И накрая всеки човек ще си зададе основния въпрос: ”Какво трябва да направя сега?”. И всеки ще усети, как егоизмът помита границите в него, как буйства и си прави каквото иска. Нашата природа няма да ни позволи някак си да балансираме живота си.

Струва ни се, че е много ясно: трябва да се раздаде някаква част на бедните, за да се подкрепи тяхното съществуване. Но помощта безследно изчезва, като в Африка. Колкото и да отделяш за нуждаещите, утре нищо не остава, а нуждата само нараства.

И тогава хората, както се казва, ще ”застенат” от разкриващото се зло, чувствайки, че не могат да се преборят със своя егоизъм. В мен сякаш се е вселила змия, изяждаща ме от вътре, раково образование, с което нищо не може да се направи. Такъв е редът на развитие във външния свят и ние не можем да чакаме, докато това се случи, за да разкажем накрая на хората за методиката за поправяне. Сега е моментът за нейното разпространяване.

Самите ние вървим по този път, но форсирайки времето, се развиваме заедно с Твореца, заедно с групата, заедно с примера, който трябва да достигнем. От сега знаем към какво ще ни доведе това развитие – към единство между всички и по равно, когато хората си помагат помежду си да се обичат, както себе си, към равно разпределение, базиращо се върху възпитанието и изучаването на интегралната взаимовръзка. Поставяме този идеал пред себе си и се устремяваме към него.

По такъв начин, покрай проблемите, подтикващи ни отзад, ще имаме още една сила, влачеща ни отпред. И независимо, че тласъците ще бъдат твърде чувствителни, заедно с това имаме устрем, който ни влече напред, знание, призвание. И тази картина е ясна: изучавайки я, тя просто ще пламне пред нас и ние ще ускорим времето.

Но така или иначе, в крайна сметка, всички осъзнават, че егоизмът е злото, което ни умъртвява. Осъзнават до такава степен, че нищо друго не остава, освен да си изкопаят гроб и да легнат в него. Тъй като с природата не може да се спори, ако не използваме методиката за поправяне, предназначена специално за това…

От урока по статия на Рабаш, 02.04.2013

[104051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Любовта се проверява по отношение на ненавистта, която възниква в човек към източника на злото – по това, може ли той въпреки своето лошо усещане да обича източника на своето страдание. За сметка на това той трябва да се отдели от злото, от мястото, в което усеща страданието, като от чужда, не принадлежаща му природа.

Това е много специален момент. При обикновената егоистична природа, аз ненавиждам този, който предизвиква страдания в мен, източника на злото. Както често успокояват плачещото дете, което се е ударило в масата: ”А ти също удари тази маса, набий я!” Това е естествената, животинска, инстинктивна реакция.

Но духовната работа е посветена на поправянето в човека, а поправянията са възможни само при условие, че усещам от кого е това зло, но трябва да разбера, че при мен идва само доброто и любовта. И тогава, всичките ми болезнени симптоми трябва да ме обърнат не към източника, от който идва злото, а към източника на зло в самия мен, към мястото, където усещам злото, към моето зло начало.

Тъй като тъкмо в него усещам страданието, лошото отношение и тъкмо него трябва да отделя от себе си, да направя екран, до го съкратя до такава степен, че накрая обръщам злото в неговата противоположност.

Както ако пред мен имаше маса с пет ястия, и навеждайки се над всяка чиния усещам отвратителния вкус, вонята, гнилоча. Това не е пресолена храна или подлютена, а истинска отрова. А аз трябва да поправя своите сетивни органи, за да обикна тези ястия, което по начало е невъзможно. Ето така поправяме своите желания, в които усещаме ненавист – на любов.

 От подготовка към урока, 03.04.2013 

[104123]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ако човек се чувства ”в бялата светлина на деня” и му се струва, че всичко в работата му е прекрасно, сякаш всичко разбира, усеща как напредва в сърцето и разума си, сякаш се развива в нашия свят – това не се нарича духовно развитие. Това развитие е в същата плоскост на нашия свят. Той може да изучи всички статии и теории наизуст, но това не означава духовен напредък.

Напредъкът става тъкмо в такива състояния, когато човек се чувства объркан, откъснат, усеща страх от случващото се в този свят, в тази земна плоскост, в която засега съществува. Това всеки път се случва на стъпалото, където се намира в дадения момент. Както е написано в Псалмите на цар Давид: ”Скрил си Ти лицето си и аз се изплаших”. Такова състояние се нарича тъмнина.

Но тъкмо в тъмнината човек може да се самопровери дали е способен в тази тъмнина да запази връзката си с Твореца. Той не моли тъмнината да се разсее и да се разведели, да стане спокойно, уверено, разбираемо. А се радва, че сега в тази тъмнина изпитва остра нужда да се прилепи към Твореца. Радва се и благодари за тази тъмнина и иска да остане в нея.

Тъй като е уверен, че сега, над тази тъмнина, ако успее да помоли за връзка с Твореца, то това ще е форма на отдаване, защото не носи никаква изгода за неговото желание за наслаждение.

Такива състояния ни приготвя Творецът. Често, след 10-20 години изведнъж се разкрива някакво следствие, ставащо преграда на нашия път, приготвено от Твореца от преди десетки години. Тъй като всичко протича съгласно дългата програма на творението. А онези пречки, чиято причина не ни е ясна, произлизат от информационните ни гени (решимот), от предходни кръгообороти.

Истинското преодоляване е в това, да имаш мъжеството да се обърнеш с молитва, съгласието да останеш в тъмнината, за да може вътре в нея да се задържиш в сливане с Твореца. Вътре в черната тъмнина ние заявяваме, че ”няма никой освен Твореца” и не молим да бъде премахнато скриването, а искаме да се издигнем над него, с вяра над знанието, да ни даде сили да продължим така, сякаш се намираме в светлината на деня.

В мига, когато наистина достигаме до това желание, ние излизаме на светло. Това ни желание трябва да бъде окончателно и безвъзвратно, за да бъде нашата молба наистина за тъмнината, а не за светлината: само за сливане, само заради възможността да доставим радост на Твореца в тъмнината, усещайки своя егоизъм, за да стане тази тъмнина светлина за нашето желание да отдаваме. И тогава се съмва… Това трябва добре да се усвои, тъй като такава е методиката за напредване.

От подготовка към урока, 04.04.2013

[104254]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: В психологията нуждите на хората се делят на осмислящи житейски ценности: приятелство, хубава професия и т.н., и инструментални ценности или ценности-средства: прецизност, радост от живота, чувство за хумор, изпълнителност, желязна воля, търпимост към ценностите на другите, широки възгледи и т.н.

Излиза, че сега основните конфликти, например, между децата, се случват заради това, че те не искат да бъдат вежливи или не им се получава. Във всеки случай, основната криза, освен житейските ценности, е очевидна именно в инструменталните.

Отговор: Виждам това като отсъствие на възможност да се създаде връзка между хората. Тоест да се принизиш  относно другия, да го разбереш, да го почувстваш по-голям или по-малък от теб, да се позиционираш относно другите – когато трябва да бъдеш мек спрямо тях, за да ги усетиш, малко да поприбереш своето “аз”, да погледнеш на себе си и на останалите отстрани – това, разбира се, е инструмент.

Но защо да отделяме и да изброяваме десетки, а може би, стотици различни нюанси на свойствата и качествата, когато всички те се базират само на „единия“ егоизъм?

Ако мога да принизя егоизма си, да се наведа и да поставя другиго по-горе от себе си, то тогава всички тези качества: чувствителност, разбиране, внимание, търпимост, вежливост и т.н. – възникват естествено.

Защото относно другия ние имаме само един поглед: когато съм по-горе или по-долу от някого. Когато съм му равен, не мога да кажа относително какво е това равенство, относително какви параметри? А по-горе или по-долу – това го възприемам много остро.

Значи, трябва да тренираме човека, така че той да се научи обективно да се отнася към другите: “Нека да погледнем другия човек отстрани. Ето го пред теб: хубав, не хубав, бял, черен – какъвто и да е. Всеки път относно всяко негово качество пробвай да се поставиш и по-високо, и по-ниско от него – при това максимално, колкото можеш”.

В случая под понятието “по-високо/по-ниско” не се подразбира презрение, а само допълване или обучение. Тоест, ако поставям себе си по-високо от другия, го правя, за да му предам нещо, за да го науча на нещо. Използвам себе си както инструмент, напълващ го с някакви чувства, знания и т.н. Отнасям се към него както към дете, при това съм възрастен, но доброжелателен възрастен, който се отнася към него с добро. И в същото време мога да се направя малък спрямо него, а него – велик във всичко. В този случай ще бъда както дете относно възрастен или ученик относно учителя, и ще мога да получа всичко от него. По този начин мога да се обогатя от всеки човек.

При това, тук е моментът да се обясни, че никога не виждам обективната, действителна картина на света, а само тази, която ми рисува моят егоизъм, и затова тази картина наистина е изкривена. След време, когато поглеждам назад в миналото, виждам до каква степен съм грешал. А как бих могъл да не греша?

Може да не грешиш, т.е. да виждаш света в неговия истински вид, спрямо това, как се изграждаш относно този свят, относно всеки човек, всяко събитие: по-високо, по-ниско и какво на края мога да получа от това. По този начин създавам в себе си огромни възможности за изучаване, обучаване, напълване, комуникация, защото както съм готов да слушам, готов съм и да еманирам, да излъчвам.

Този похват е най-често използван и най-действен. Той ни позволява в следствие на постоянното позициониране, когато всеки вижда другите ту отвисоко, ту от ниско, да ставаме гъвкави, меки, управляващи себе си. И тогава, в резултат на подобно общуване, стигаме до осреднената позиция, когато ставаме равни, намираме обективната  точка на равновесие. Към такъв извод трябва да подкараме хората, като им покажем, че това е възможно, за да  използват този похват при най-различни общувания.

От беседа за интегралното възпитание, 23.05.2012

[81048]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Възможно ли е да се организират кръгли маси на политически и религиозни теми?

Отговор: Не. Това води до разделение между хората, а не към обединяване. Всяка тема, която разделя хората, не е пригодена за кръгли маси.

Въпрос: Какъв трябва да бъде най-важният резултат от обсъждането в кръговете?

Отговор: Резултатът от кръглата маса представлява формиране на нов интегрален мироглед на човека спрямо някои определени въпроси. Например, ние – десетина човека – обсъждаме някакъв проблем и в процеса на обсъждане аз се сдобивам с нов интегрален поглед, не мой личен, а наш общ.

Въпрос: Трябва ли да постигнем топло усещане при обсъжданията в интегралните кръгове?

Отговор: Разбира се, защото ако на хората им е било приятно, те ще дойдат пак. Дори и да не са разбрали нищо, но на тях им е било добре. Постепенно ще започват да виждат, че чрез интегралното взаимодействие е възможно да се гледа на света по друг начин. И това е най-важното – да се смени позицията. Затова отначало са усещанията, а после вече следва осмислянето.

Въпрос: Какви теми, според Вас, са за предпочитане в даден момент за обсъждане с външната публика?

Отговор: Всякакви теми, които интересуват дадения контингент, защото с възрастни жени няма да обсъждате теми, които интересуват мъжете, например, за футбол и т.н. Затова кръговете трябва да се събират според някакви общи интереси.

Въпрос: Кое е по-приоритетно на кръглата маса: острата привлекателна тема или атмосферата на обединяване?

Отговор: Отношенията са по-важни, без това сме за никъде. Интегралната маса предполага такова сътрудничество, когато всички са настроени само към обединение.

[101844]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение - No Comments→

Европейски конгрес. Лекция №5

Въпрос: Казахте, че искането ни към Твореца трябва да бъде такова, че Той да не може да не откликне на него. Колко силно трябва да бъде желанието, искането ми, за да достигна това състояние?

Отговор: Желанието трябва да бъде такова, все едно молите за спасение – добро и силно. То не трябва да ви разкъсва до умопобъркване, но трябва да е правилно.

Под силно желание в кабала се подразбира точно, остро, точково желание: желанията ми напълно да съвпадат по свойства с желанията на Твореца.

В момента, в който твоето и Неговото желание се сливат в едно цяло, се озоваваш в огромен мощен поток – струя, където Висшата светлина прави всичко.

Това може да бъде желание като на малкото дете, но е важно то да бъде точно насочено към свързване с другите хора, към разкриването на Твореца, с цел да се разкрие Неговата радост в това. Това се нарича отдаване.

Нека да го направим сега: вътрешно да се хванем за ръце, а после по-тясно, още по-тясно да се присъединим един към друг чрез сърцата. Опитайте се да усетите, че сърцата ви все едно се докосват взаимно. Няма тела, има само сърца, докосващи се все по-тясно и по-тясно и започващи да бият заедно в унисон. Мислите се превръщат в една мисъл, за да усетим Твореца в единно сърце.

Мисля, че това е възможно. Трябва да се правят такива упражнения, и ще успеете.

[104181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Мнение: К. Мартенсон, световно известен експерт по идентификация на опасно скрити тенденции, предсказал 60% падане на пазара в близките три месеца. Мартенсон не е единственият икономист, предсказващ огромен спад от исторически мащаб. Всъщност неговите цифри са занижени в сравнение с прогнозите на други специалисти в тази сфера: 50% безработица, 90% колапс на фондовия пазар и 100% годишна инфлация, която започва от началото на годината.

Реплика: Работата е там, че да се преустанови тази тенденция е възможно само с незабавен преход към интегрално възпитание на масите и, в съответствие с това, съкращаване по степени на производството до необходимите размери.

Интегралното възпитание ще позволи да се премине към равно, рационално разпределение на необходимите продукти, стоки и услуги и да се предоставят всички ресурси за образование и възпитание, т.е. за поправянето на човека като интегрална част на природата. Само така ще можем да предотвратим ударите, които все едно ще ни доведат към приемане на тези решения.

[104001]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→