Рабаш, Шлавей Сулам, 1987/88, статия 13, “Предводителят – лице на народа”: Цялата трудност се заключава единствено в недостиг на вяра. И затова човек трябва да прилага цялото си старание и да извършва действия, за да придобие вяра в Твореца – защото само това ще му даде всичко.

Става дума за особена сила, която наред с всички беди и проблеми, с нажежаване и вътрешни търкания, удържа човек в състояние хафец хесед. С други думи, не облекчава живота му, а държи тежест над него.

Тази сила не отстранява материалните проблеми, не го освобождава от тях. Напротив, всяка духовна степен се строи именно над неразрешимите материални противоречия от текущата степен. Иначе човек не би бил принуден да се извиси над нея. От безизходност, под напора на егоизма му е необходимо състоянието хафец хесед – иначе просто не може да живее. А от друга страна, това е нужно, защото иначе няма да може никога да достави удоволствие на Твореца.

Такъв е изборът между тези два момента, две причини, от които човек се нуждае за да напредва в духовния живот.

Въпрос: В какво именно се заключава този избор?

Отговор:  Възможно е, да избереш хафец хесед, просто за да се разхождаш из гората, с дъхави незабравки в ръка и да не ти трябва нищо друго? Или не си в състояние да понесеш болката, която ти причинява животът, и бягаш там, където всичко се приема за благо, всичко е за добро, защото няма никой освен Него? Наистина, нима не си заслужил такъв „благодат?“

Или се стремиш към състоянието хафец хесед, защото това е по-висша степен, даваща ти възможност, независимо от всички неприятни усещания в желанието за получаване, да останеш над тях, в отдаване и да го цениш повече, отколкото получаването. Доста трудно ни е да си представим това, но то е вече начало на истинското състояние хафец хесед.

От урока по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104195]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Привързани сме към егоистичните си желания и само в тях можем да почувстваме света. За всичко съдим само по отношение на доброто и злото, които усещаме в желанието си за наслаждение, наречено „магаре“ (хамор), нашият „материал“ (хомер). И човекът в нас е привързан към същото това магаре.

Но благодарение на усилията си можем да отделим от себе си човека, намиращ се в нас и потънал в собствения си егоизъм. И тогава този човек ще започне да мисли по друг начин.

Какво би могъл човек да отреже от себе си, от магарето? Само светлината, връщаща към източника, която дава на човек свойството отдаване, милосърдие (Хесед), светлината Хасадим, светлината, напълваща тази част, която се нарича „човек“, Адам, и и придава нови свойства, за сметка на които човек се отделя от магарето, от материала – желанието да се наслади. Това отделяне от егоизма се нарича изход от Египет.

От урока по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→