Щит за истинския герой

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава в тежко състояние да търсиш връзка с Твореца, а не да се опитваш да се оправиш сам?

Отговор: Мъдростта идва само с опита. Трябва много пъти да почувствам тъмнината, а после светлината и отново: тъмнина, светлина, т.е. да премина през много приятни и неприятни състояния, когато съм добре или зле по различни духовни причини, и с това аз нищо не мога да направя.

През мен задължително трябва да преминат и да се сменят хиляди такива преживявания, докато не започна да осъзнавам, че възприятието ми зависи от моята оценка, от значението, което придавам на духовните свойства, съединенията, любовта, ближния.

Вече започвам да разпознавам какво се крие в тъмнината, да я усещам. Вече не ми е просто добре или зле, а добре или зле в зависимост от отношението ми към групата: от това, дали я смятам за важна, или се отнасям лошо с другарите.

Този път е изграден от много етапи, от много малки стъпала, за сега все още не духовни, а психологически бариери за преодоляване. А след това достигаме до такива разбирания, че пробуждайки се от тъмнината, започвам да мисля за екран – за времето, когато ще мога да бъда над тези усещания.

Ние трябва да преминаваме през добри и лоши усещания, сменяйки деня с нощта до самия край на поправянето. Независимо, че всеки изминава своя път, в крайна сметка започвам да чувствам, че трябва да се издигна над тези усещания. Не искам да завися повече от тях и да бъда техен роб, а искам да се защитя от тях с щит.

Нека в мен да възникват всевъзможни вътрешни впечатления, но те не трябва да влияят на моето отношение към другарите ми, към духовния път, към важността на целта и Твореца. Искам да бъда в това независимо от моето егоистично желание и неговите преживявания. В мен се поражда такова искане: да бъда над страданията на егоизма. Подобно на поведението на истинския мъж в този свят, който мъжествено отстоява своето и нищо не може да го разколебае, никакво външно влияние.

От този момент нататък осъществявам пряката си връзка с Твореца, защото започвам да изисквам от Него. До сега съм молил само за приятни усещания, за добри състояния, за сладко напълване – т.е. изисквал съм за своя егоизъм. А сега искам да ме издигнат над моето егоистично желание и това е правилното искане към Твореца.

Искам винаги еднакво да се отнасям към Стопанина, в едно направление, оставайки над емоциите, над преживяванията на своя егоизъм. Това се нарича ”анти-егоистичен екран” (масах).

Разбира се, тези екрани имат много нива и особености, но с такъв първи екран се започва работата със светлината. Аз искам да съкратя своето желание за наслаждаване. И разбира се, усещам всичко, което се случа в него и го преживявам. Но всички тези емоции, врящи в стомаха ми, не влияят на зрението ми, на сърцето и разума. Между тях се появява преградата (парса), която усещам като диафрагмата в моето тяло. Под тази преграда, ”в стомаха” нещо се смила и се случва, но аз искам да се олицетворявам с това, което е над тази диафрагма: белите дробове, сърцето и мозъка.

От подготовка към урока, 28.03.2013 

[103829]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: