Човек е по средата между два огъня

каббалист Михаэль ЛайтманОт статия на Рабаш: Най-трудното в работата е, че тя включва в себе си две полярни състояния, противоречащи едно на друго. И трябва да се вярва, че Творецът приема нашата работа, колкото и противоречива да ни се струва тя.

И няма значение дали имаш някакво понятие или знание в тази работа, основното е да е насочена към Твореца, т.е. да се работи над намерението за отдаване. И дори да си изгубил духовното усещане и да си в най-ниското състояние, все пак си способен да благодариш на Твореца за това, че Той ти е дал някаква връзка с духовното, че това ти доставя радост.

Така от ”ло лишма” идва ”лишма”. Благодарността, усещана по отношение на Твореца, позволява на човек да се почувства съвършен и според силата на радостта си той може да се издигне на следващото стъпало.

Самото състояние не се променя, то е постоянно. Променя се само отношението, възприятието на човек към него дотолкова, доколкото си изяснява и тълкува това състояние правилно, своята реакция към постоянното състояние, в което се намира през цялото време.

В него се разкриват все нови решимот и той съди висшата светлина, степента на отдаване, която се разкрива пред него. И затова през цялото време преживява вътрешни промени, т.е. променя се неговата оценка за качества като отдаване, съединение, любов – всички свойства, отнасящи се към духовния свят и към Твореца.

Това се разкрива в разбитите или във вече слабо поправените желания на човека, и затова всички промени се извършват само в него. Затова всичко зависи от това, как ще поправи своите желания и ще ги приближи към светлината. Всичко се определя от подобието на формата – от това, доколко съответства на светлината, на проявяващите се всеки миг решимот. А да ги доведем до подобие със светлината можем само за сметка на обкръжението, което служи като адаптер между разкриващите се решимот и светлината.

Ако човек използва обкръжението и своите решимот правилно, то във всяко състояние може много бързо да се слее със светлината и тогава ще усети състоянието си като добро. Естествено, той прави това не заради приятното усещане, а с цел да се уподоби на светлината и да се отдели от собствения егоистичен разчет, да стане наистина отдаващ. Тук вече става подем по стъпалата на осъзнаването, разбирането, оценката на светлината.

Трябва да съберем заедно тези две усещания, двата полюса, отричащи се един от друг, разкритото от нас противоречие, а това е възможно само за сметка на това, че се издигаш над себе си. От една страна, всичко е ”против” отдаването, а от друга страна, всичко е ”за”, и човек не знае какво да направи. Такъв е светът, такъв е и той самият отвътре, и как да свържем тези противоположности? Това е невъзможно, докато не дойде третият участник и не ги свърже помежду им. А това изисква учение, голям опит, за да разбере човек, че напредъкът е възможен само в такава форма.

От една страна, той усеща безпомощност, напрежение и не разбиране, как може да излезе от това състояние, да се спаси от преследването на Фараона. А от друга страна, разбира, че в любовта и при отдаването няма място за такива състояния, там всичко трябва да бъде прекрасно, светло съвършено!

Светът се разцепва на два лагера: силите на злото, раздора, ненавистта, разделянето стоят срещу добрите положителни сили на обединението и любовта, а по средата няма нищо.

И всичко това се случва, за да дойде третият Участник и да разреши този спор. Само Творецът може да примири тези враждуващи страни, ако ние Го привличаме и разкриваме, задължаваме Го да се разкрие, което се нарича: ”Победиха ме синовете мои”. Както е казано: ”Творящият мир на небесата, ще установи мир и между нас”. Това е вече работа в трите линии.

От подготовка към урока, 19.04.2013

[105552]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: