В света има множество хора, които биха искали да разкрият програмата на творението, неговата цел, т.е. целия този път, на къде води и в какво е неговата причина. На мнозина би им се искало да обяснят събитията, случващи се в този живот, и да узнаят защо всичко протича така и как трябва да действаме правилно в този свят.

Сега сме сякаш слепци, затворени в тясна стая, които се въртят в тъмнина и само носят неприятности на себе си и другите, през цялото време блъскайки се един в друг. Това не носи полза на никого, дори на този, който би съумял да победи другите, и в какво се състои неговата победа?

В крайна сметка, трябва да знаем какво се случва и къде се намираме, нали се наричаме хора! Неживата, растителната и животинската природа действат инстинктивно и никога не грешат. Животното не прави грешка, защото природата го заставя да се държи правилно, съобразно инстинктите.

Творецът властва във всяка частица на творението, както и в нашата нежива, растителна и животинска част, но на човешката част в нас е предоставена свобода. Човек се развива съответно хода на естествения процес на еволюцията, което се нарича в ”своето време” (беито), в инстинктивна форма за сметка на своя егоизъм. И по пътя през цялото време греши заради това, че не влага собствени усилия за развитие, което се нарича ”ускоряване на времето” (ахишена). И затова целият ни живот е непрекъснато страдание.

В какво е причината, къде е тази повратна точка, от която мога да променя своята съдба? Трябва да достигнем до осъзнаване, разбиране и обединение, сливане с висшето управление – да опознаем Твореца и да станем такива, какъвто е Той. Трябва да получим от Него юздите на управление на цялото мироздание.

А за да изпълним тази задача, трябва преди всичко да поискаме: да го пожелаем със сърцето и да го усвоим с разума. Със своето сърце и разум всеки път ще постигаме все нови степени на висшето управление, насочено от страна на Твореца към нас, и да го реализираме върху себе си против нашето желание.

Напредвайки по такъв начин, стъпка след стъпка, ставаме подобни на Твореца. Въпреки че не искаме да приличаме на Твореца, тоест да станем отдаващи и любещи, благодарение на обкръжението трябва постепенно, капка по капка, да получим такова желание и способност. Трябва да се съгласим и помолим, Творецът да ни даде възможност да бъдем като Него, тоест противоположни на самите себе си – да поставим Неговата част, главата на духовния парцуф, да управлява нашата част, духовното тяло.

Излиза, че на животинско ниво има такова особено създание, главата на което (неговите мисли и желания, разум и сърце) се развива противоположно на Твореца, а то поправя себе си, за да Му съответства.

От урока по писмо на Баaл а-Сулам, 10.04.2013

[104677]  

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →