Науката кабала разглежда вселената като желание за получаване, подразделящо се на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Принципно, става дума за действащата в тях жизнена сила. На фундаментално, неживо ниво тя осъзнава само необходимостта да запази своята структура. И затова всичко започва от елементарното поляризиране, плюс и минус, от електрон и позитрон, към които се прибавят другите частици, създавайки цяла ”галактика” в атома.

След това атомите изграждат различните форми на неживата материя: течности, газове, твърди вещества, плазма. А на следващото стъпало те се съединяват в молекули и в някакъв момент в материята възниква живот.

Ние не разбираме как се случва това. Тъй като до този момент частиците единствено се съединявали ”механически” една с друга – и изведнъж между тях се проявило нещо ново.

Какво е това живот? Просто ”прескачане” на електроните? Не. С какво живият органичен материал се отличава от мъртвата материя на електронно ниво? Това не е известно на науката. Но ние наблюдаваме жизнената сила, обмяната на веществата, размножаването, всевъзможните взаимни връзки, създаващи паметта, генериращи реакции, зараждащи съединения и предназначението на различните клетки. Източниците на цялата тази еволюция за нас си остават тайна. Никой не се е научил да произвежда от неживата субстанция растителна или животинска.

А всъщност, става дума за жизнената сила, за желанието, действащо в материята. А то произлиза от духовното взаимодействие на светлините и съсъдите – ето защо неговото зараждане е необяснимо в материалните термини. Ние откриваме и изследваме различните явления, но не и силата, която ги предизвиква.

По такъв начин, желанието за получаване е фундаменталната сила на Вселената и ние можем само да констатираме нейното присъствие. Струва си това да се приеме като факт, за да може след това да се разкрие и постигне всичко останало. Тъй като ние сме само творение, възприемащо се в определена реалност, в определен момент от своето развитие. Разбира се, че си задаваме въпроси, но за да намерим отговори на тях, трябва да се доберем до началото на творението или до неговия край.

Човек представлява малка, ограничена част от цялата действителност и ако иска да я изследва, то трябва първо да порасне до нейните мащаби, до необходимата висота. Едва тогава ще може да възприема и изучава нейния път чрез анализ и синтез.

Изобщо животът  е светлина. Но ние я разкриваме в желанието, което поражда в нашето възприятие явленията на неживото, растителното и животинското ниво. Всъщност то е единно, и макар и на ”екрана” на моето съзнание да виждам всевъзможни образи, начертани от светлината, макар и да ме карат да преживявам най-различни усещания – всичко това се случва в мен, а не в реалността. В реалността е само желанието и светлината, която му носи живот в по-голяма или в по-малка степен. Ако е в по-голяма – то се радва, ако е в по-малка – плаче. Така се развиваме…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.04.2013

[104680]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment →