И тогава се разсъмва

каббалист Михаэль ЛайтманАко човек се чувства ”в бялата светлина на деня” и му се струва, че всичко в работата му е прекрасно, сякаш всичко разбира, усеща как напредва в сърцето и разума си, сякаш се развива в нашия свят – това не се нарича духовно развитие. Това развитие е в същата плоскост на нашия свят. Той може да изучи всички статии и теории наизуст, но това не означава духовен напредък.

Напредъкът става тъкмо в такива състояния, когато човек се чувства объркан, откъснат, усеща страх от случващото се в този свят, в тази земна плоскост, в която засега съществува. Това всеки път се случва на стъпалото, където се намира в дадения момент. Както е написано в Псалмите на цар Давид: ”Скрил си Ти лицето си и аз се изплаших”. Такова състояние се нарича тъмнина.

Но тъкмо в тъмнината човек може да се самопровери дали е способен в тази тъмнина да запази връзката си с Твореца. Той не моли тъмнината да се разсее и да се разведели, да стане спокойно, уверено, разбираемо. А се радва, че сега в тази тъмнина изпитва остра нужда да се прилепи към Твореца. Радва се и благодари за тази тъмнина и иска да остане в нея.

Тъй като е уверен, че сега, над тази тъмнина, ако успее да помоли за връзка с Твореца, то това ще е форма на отдаване, защото не носи никаква изгода за неговото желание за наслаждение.

Такива състояния ни приготвя Творецът. Често, след 10-20 години изведнъж се разкрива някакво следствие, ставащо преграда на нашия път, приготвено от Твореца от преди десетки години. Тъй като всичко протича съгласно дългата програма на творението. А онези пречки, чиято причина не ни е ясна, произлизат от информационните ни гени (решимот), от предходни кръгообороти.

Истинското преодоляване е в това, да имаш мъжеството да се обърнеш с молитва, съгласието да останеш в тъмнината, за да може вътре в нея да се задържиш в сливане с Твореца. Вътре в черната тъмнина ние заявяваме, че ”няма никой освен Твореца” и не молим да бъде премахнато скриването, а искаме да се издигнем над него, с вяра над знанието, да ни даде сили да продължим така, сякаш се намираме в светлината на деня.

В мига, когато наистина достигаме до това желание, ние излизаме на светло. Това ни желание трябва да бъде окончателно и безвъзвратно, за да бъде нашата молба наистина за тъмнината, а не за светлината: само за сливане, само заради възможността да доставим радост на Твореца в тъмнината, усещайки своя егоизъм, за да стане тази тъмнина светлина за нашето желание да отдаваме. И тогава се съмва… Това трябва добре да се усвои, тъй като такава е методиката за напредване.

От подготовка към урока, 04.04.2013

[104254]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: