Любовта се проверява по отношение на ненавистта, която възниква в човек към източника на злото – по това, може ли той въпреки своето лошо усещане да обича източника на своето страдание. За сметка на това той трябва да се отдели от злото, от мястото, в което усеща страданието, като от чужда, не принадлежаща му природа.

Това е много специален момент. При обикновената егоистична природа, аз ненавиждам този, който предизвиква страдания в мен, източника на злото. Както често успокояват плачещото дете, което се е ударило в масата: ”А ти също удари тази маса, набий я!” Това е естествената, животинска, инстинктивна реакция.

Но духовната работа е посветена на поправянето в човека, а поправянията са възможни само при условие, че усещам от кого е това зло, но трябва да разбера, че при мен идва само доброто и любовта. И тогава, всичките ми болезнени симптоми трябва да ме обърнат не към източника, от който идва злото, а към източника на зло в самия мен, към мястото, където усещам злото, към моето зло начало.

Тъй като тъкмо в него усещам страданието, лошото отношение и тъкмо него трябва да отделя от себе си, да направя екран, до го съкратя до такава степен, че накрая обръщам злото в неговата противоположност.

Както ако пред мен имаше маса с пет ястия, и навеждайки се над всяка чиния усещам отвратителния вкус, вонята, гнилоча. Това не е пресолена храна или подлютена, а истинска отрова. А аз трябва да поправя своите сетивни органи, за да обикна тези ястия, което по начало е невъзможно. Ето така поправяме своите желания, в които усещаме ненавист – на любов.

 От подготовка към урока, 03.04.2013 

[104123]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →