Европа – център на света и съвременен Вавилон

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейски конгрес. Урок №1

Науката кабала говори за това, че цялата природа е желание за наслаждение, желание да получи напълване. Това желание се е развивало в продължение на много милиарди години – от неживата природа към растителната, към животинската и до човека. При това, човек в течение на своя стадий на развитие, в хода на еволюцията, преминава през същите етапи на развитие – нежив, растителен, животински и човешки етап.

През всички тези етапи човечеството е преминавало от един стадий на друг, от една площ на друга. Животът се е зародил някъде в Африка, след това е завършил някъде на изток, след това се е разпространил в Европа…

И днес ние с вас достигнахме до определен, особен етап. Сега Европа се намира в центъра на света и по своето смесване, по своята интеграция представлява съвременен Вавилон. Тя дава тон на света: културен, научен, технически, технологичен. Независимо от това, че Америка е сякаш отделена от Европа, в действителност това е една и съща цивилизация. Така че сме длъжни да говорим за Европа като за център на света. Това, което става в Европа, най-общо оказва въздействие върху целия свят.

Някога човечеството се е разпръснало от Древен Вавилон по цялата земя. Там то е представлявало общност от огромно количество всевъзможни племена, които са били обединени на една площ, с относително обща култура, ниво на съществуване. И днес същото това се случва и в Европа.

Това е огромна маса от хора, народи, ако може така да се каже, състоящи се от огромно количество племена, народи, правителства, които като цяло са обединени в една определена култура, едно ниво, разбиране за света, менталност. Макар и да се различават помежду си, като цяло, платформата им е една и съща. И тази платформа постепенно се разпространява по целия свят.

Самата Европа е източник на съвременното съществуване, на духа. Но самата тя преживява много болезнени изменения, доколкото се изменя целият наш свят – при това, не само технически, технологично, но и защото желанията, които се намират в нас, в базовата система, в последно време се изменят особено рязко и качествено.

В продължение на хилядолетия човечеството се е развивало по простия път на увеличаване на желанията. Човек е искал повече: повече да печели, повече да получава, повече да се разширява, да се наслаждава. Той просто е искал повече да напълни тези желания. Те се развивали най-общо количествено и практически малко се развили като качество.

Но днес протича много сложен преход към нови желания. Полека лека се отдалечаваме от традиционния вектор на развитие, водещ към богатство, към слава, власт, знания. Човечеството вече не се стреми към всичко това: към това, което по-рано го е напълвало и занимавало. Днес то преминава към пасивно, „аморфно“ съществуване, защото се намира на преходен стадий.

В нашите духовни изменения ние също пребиваваме понякога в голям подем, а след това се оказваме в падение и дори в отчаяние, равнодушие. Тогава не сме в състояние да правим каквото и да е – нищо не ни се иска. А след това, отвътре отново става „взрив“ и отново ни повлича нанякъде, и отново сме пълни с енергия. Така че тези състояния в нас се менят много бързо, а в човечеството, в неговото развитие, те се менят много бавно.

И днес ние преживяваме такъв етап. Това се случва отдавна:  отношението на нихилизъм, на отрицание, на апатията има своето начало от периода след Втората световна война, през петдесетте – шестдесетте години. След това то е приело нова форма: зачестиха разводите, хората престанаха да се интересуват от семейството, не искат да създават семейства, не искат да раждат деца, искат да са сами, изоставят родителите си. Няма я тази общност, която някога е била като едно семейство – общност от хора, свързани с родствени чувства. Това също пропада.

В крайна сметка, човек се оказа в неприятно състояние. И това особено се чувства именно в Европа, като най-развиваща се част от човечеството.

Но по принцип този процес е само преход към степента, към състоянието, когато търсим смисъла. Човекът загуби наслажденията, загуби желанията, загуби интерес към миналите напълвания. Нищо не можеш да направиш. Е, не искам! Трудно е да се заставят хората.

Самите вие и на работа, и в къщи, и на различни мероприятия навярно се сблъсквате с такива хора – малко разочаровани, празни, без интереси. Чрез различните средства за масова информация, по пътя на рекламата се опитват да ги пробудят към нещо: спорт, футбол, покупки и т.н. Всичко това като че ли възбужда, а в действителност – не. Човек го влече към това само защото трябва с нещо, с каквото и да е да запълни себе си.

Към всичко това, този процес в Европа се добавя към останалите процеси. Тъй като по принцип върху всички нас действа единната сила на светлината. Тя в равна степен въздейства върху менталната и морална сфера – на всички нива. И като резултат усещаме такъв общ упадък.

Но кризата е засегнала не само семейството, образованието, възпитанието, културата. Най-главното за нас сега е икономическата, финансовата криза. Тъй като икономиката, финансите винаги са свързвали хората помежду си. Ако хората бяха финансово независими един от друг, от необходимостта да работят, да живеят, да съществуват, то не биха били организирани в градове, в народи, в правителства, във всевъзможни съюзи – те не биха имали стимул за това.

По принцип, какво стимулира връзката между нас? Необходимостта съвместно да спечелим, да се изхраним, насладим, развием. А когато се случи криза, финансов, икономически разрив между нас – това вече е базово, фундаментално разделяне и то символизира сериозния преход към следващото ниво.

И тук ролята на Европа е много важна: намирайки се днес в епицентъра на събитията, тя може да покаже на цял свят правилния подход за решаване на тези проблеми, с които рано или късно всички ще се сблъскат.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103443]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: