Духовното има своя математика
Въпрос: Знаем, че „почти“ в духовното не се зачита. Но в същото време, духовният път се дели на стъпала, всяко от които ни приближава към съвършенството. Как абсолютът се съчетава с поетапния напредък?
Отговор: На всеки етап, на всяка духовна степен, във всеки от нас има своя мяра – съобразно порядъка на реализация на решимот. Общият голям съсъд се е разбил на части и на всяка от тях е присъща своя граница, своя степен на свързване с другите, своя степен на поправяне, своя „чаша усилие“ – както по абсолютно значение, така и в частност.
А „почти“ в духовното наистина не се счита: ако на даден етап си поправил девет свои части от общо десет, то още не си постигнал успех. Само поправянето на последната част ще завърши работата.
Точно така и електронът не може да съществува отделно от атома. Изобщо, атомът се състои от множество частици и всички те трябва да бъдат на мястото си. А по-нататък възникват все по-големи образования: молекули, клетки, тела. И на всяко от тях е нужна своя мяра, макар и най-малката, но пълна, до последния най-малък фрагмент.
Въпрос: От една страна, всички трябва да бъдат като един човек с едно сърце, а от друга страна, е казано, че всеки човек може да наклони целия свят към оправдание или осъждане. Как може да се обясни това?
Отговор: На нашето ниво – никак. Това не се поддава на разбиране. Тук не действат законите на обичайната математика, в която едно плюс едно е равно на две. В духовното математиката е друга…
Въпрос: Какво е това „в пълна степен“? Какъв е критерият за съвършенство?
Отговор: В пълна степен означава преминаване към промяна на всеки етап според принципа: „постарал се – и намерил“. Аз прилагам усилие, още и още – и внезапно „прескачам“ в новото състояние. Само по тази реакция ми е ясно, че вложеното усилие е достатъчно. Преди това, не може да се види, няма никакъв „датчик“, никакъв предварителен признак, по който бих могъл да съдя за успеха.
Тъй като по духовния път вървим „над знанието“ – в отдаване. А няма как да измериш отдаването. Измерването винаги става в желанието за получаване, което съди при разкриването в края на всички старания: „постарал си се – и си намерил“. Тази „находка“ е крайната проверка.
От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 18.04.2013
[105446]
Дискусия | Share Feedback | Ask a question
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Laitman.com Коментари RSS Feed