В нас се плиска море от желания. Откъде е дошло това разделяне на множество части, степени, лица, форми и т.н.? Факт е, че светлината, която цялата е отдаване, влиза в желание, което по своята природа е получаване.

Светлината и желанието се свързват по между си с противоположни свойства по време на разбиването, и в края всички светлини се включват във всички частни желания, съставяйки безброй комбинации. Оттук произлизат различията, степента на разбиране, постижение и анализ, многообразието от цветове и звуци, вкусове и аромати… Всичко идва от различното съчетание, възникващо при спрягането между светлините и желанията.

И именно благодарение на това множество разкриваме Твореца. В противен случай, бихме се усещали на неживото ниво на Малхут на света на Безкрайността.

Многослойността ни позволява да сваляме слой след слой, за да се покаже същността, да се изгладят различията между всички възможни комбинации на световете и съсъдите. Така и започваме да разкриваме Твореца срещу творението – от ”нещо от нищото” преминаваме към ”нещо от съществуващото”, ”различаваме” съсъда и светлината, светлината и тъмнината. Такава е нашата работа. И затова във всеки момент в духовното извършваме милиарди поправяния, достигайки до най-дребните детайли.

Това е като да се раздели материята на нашата Вселена. Струва ни се необятна във времето задача – но не е. Тъй като взаимовключването ни позволява да работим веднага във всички направления, та дори едно малко действие като следствие поражда милиарди в цялата Малхут.

Днес тази картина все още е скрита от нас, но в бъдеще ще я разпознаваме и ще се явяват все по-деликатни, все по-дълбоки елементи. Такава възможност ще се появи, когато започнем да правим разлика между отдаване и получаване във всяка част.

Тъй като мога да възприема само поправеното желание в неговия духовен вид – като едно от 613 желания, на които се дели съсъдът. А до поправянето пред мен е ”егоистичното чудовище”- Фараонът, който не можеш да разделиш на части, в които нищо не можеш да разгледаш. Докато не дойде светлината, не мога да започна нито едно желание, не виждам как да го задействам към отдаване над своя егоизъм, не разглеждам неговите части. Максимумът е какво усещам в Египет – това са десетте наказания…

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 18.04.2013

[105460]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →