Обезопасителен пояс или застрахователна полица

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек трябва да създаде „охранителен пояс“ около себе си, за да не се срине, когато го сполетят тежки беди, за да обостри чувствителността му и да му позволи да види цялото си зло. Степента на напредък се оценява по това, доколко бързо човек се пробужда и се радва, че е получил ожесточение на сърцето си, както пише Баал а-Сулам: „Радвам се на разкриващите се грешници“.

Той започва да работи заедно с тези грешници, с всички тези препятствия: със своето нежелание, с мислите си за това, колко е тежко и безполезно, с критиката на другарите си и учителя, с жалванията си от такъв живот. Светът около него може да лежи в руини, хората да са в депресия и упадък, но той ги гледа и му се струва, че те преуспяват. Показват му такава измамна картина: вървящите по улицата му се струват пълни с жизнени сили и мъдрост.

Всичко това е такъв театър и измама, че на човек му е абсолютно необходим охранителен пояс, който да му даде увереност и сили за да може непрестанно да върви напред. За това има две условия. Първото условие: група, за да направлява човека към Твореца, а второто условие: незабавно обръщане към Твореца, за да получи сила за отдаване, позволяваща му да бъде над силата за получаване, която Творецът ще пробуди следващия път в него. Така човек напредва.

Затова Рабаш пише, че „само на тези, които искат да излязат от властта на егоизма“, т.е. прилагат собствени усилия за това, светлината оказва помощ. Не мога да се надявам на това, че светлината ще поправи всичко сама, а от мен нищо не зависи и няма защо да правя каквито и да е усилия напред, по посока на другарите. Светлината няма да ми въздейства, ако първо не изпълня това, което е по силите ми.

А по силите ми е само най-простото: да се погрижа за другарите, да се съединя с тях, да ги прегърна, да направя нещо за тях, дори и с неправилно намерение. В отговор на тези фалшиви намерения и лъжливи действия Творецът ми дава тежест в сърцето: започвам да усещам страшна тежест и нежелание да направя това, не виждам никакъв смисъл в него. Тоест Творецът ми разкрива злото и ми се струва, че всеки път ставам все по-лош, все повече се отделям от целта.

„А от гледна точка на разума, колкото повече усилия са приложили, толкова повече е трябвало да напредват към целта, а не да вървят назад“ (от статията на Рабаш „Докато не паднал Фараонът“). Така ми се струва сега, тъй като обвинявам и съдя за всичко според собствените си недостатъци.

„Но работата е в това, че не отстъпвам назад, а се приближавам към истината“ – т.е. приближавам се не към лъжливата цел, която ми се представя в егоистичните ми желания, а към истината и „затова виждам до каква степен ме управлява злото“. В тази степен, в същата дълбочина, в която злото се разкрива в човек, той е способен да се върне на правилната позиция, с помощта на групата, за да се обърне към Твореца.

Без група, той няма никакъв шанс да си спомни, че трябва да се обърне към Твореца. Той не може да използва изпратеното му пробуждане, а просто ще падне и ще потъне в злото си. Затова е необходимо обкръжение, което повдига човек до добро състояние и му показва в каква посока трябва да действа, за да излезе от падение.

Групата действа като майка, която поддържа детето, което отива да се учи, а то трябва да направи само крачка напред. Така то прави стъпка след стъпка, докато не осъзнае цялото си зло и тогава Творецът му помага. „И тогава вижда, че Творецът през цялото време е слушал молитвите му“ и точно Той е превел човека и през добрите състояния, и през лошите.

„Затова от нас се иска да се укрепим, за да не избягаме от бойното поле, а да вярваме, че няма друга сила в света, освен Твореца, който слуша всички отправени към Него молби“. Човек във всяко състояние трябва да се старае да се удържа в това направление към Твореца, да си обезпечи необходимата поддръжка. Мъжеството се заключва не в това, да воюва с леността си, с лошите си настроения, умората, отчаянието, безпомощността. Всичките ми усилия трябва да бъдат насочени към това, предварително да си организирам поддръжка, т.е. да се подготвя.

По такъв начин, човек „се застрахова“ и изначално поставя себе си в такова положение, което не зависи от него. Сякаш си купувам застрахователна полица. Не знам какво ще се случи след миг и искам да се застраховам, за да мога в такъв момент, когато отслабна и няма да мога да властвам над себе си, да може някой друг, който има сили, да се погрижи за мен. Той без съмнение ще ми помогне и ще го направи правилно, в моя полза.

Отрано се обезпечавам с такава застраховка: за сметка на обучението, задължението пред групата, участието в дежурства. Устройвам всичко така, че когато падна, да не падна съвсем и да не се загубя. Само така можем да напредваме.

От подготовката към урока, 27.03.2013

[103755]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: