Въпрос: Какво позволява на силата на мисълта да изведе човек от неговата природа? Защо потенциалът на нашите общи мисли е по-силен от нашето естество?

Отговор: Намираме се в природата на неживото, растителното и животинското ниво, не повече. Нашите желания, като цяло, са устремени към храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания. Това е моето естество.

От друга страна, от обкръжението получавам сили, отнасящи се към по-висока, духовна степен. И ако в обкръжението се възцари общата мисъл, тя ми оказва стопроцентово въздействие.

Днес тези явления вече се проявяват: мислите странстват по света, подобно на вируси, предавайки се от един на друг. Те не просто ”витаят във въздуха”, те са част от свързваща връзка, която още не усещаме, въпреки че тя обхваща всички нас с леки възли.

По-рано, на предварителните етапи на развитие, взаимовръзката между нас е била слаба, а сега цялата мрежа все повече проявява своето въздействие.

И като следствие, засега ни е необходимо електронно общуване: мобилни телефони, SМS-и, и-мейли, видео конференции, социални връзки… Все още не сме проникнали в дълбочина, не сме стигнали до самата мрежа, но вече откликваме на нейните позиви и се доближаваме към взаимна комуникация. Ето в какво е коренът на съвременните технологии на общуване.

В същото време скоро ще оставим и тях, защото тази връзка ще ни покаже тяхната вреда. Нима има някакъв смисъл в днешните връзки, в безсмислените разговори: ”Здравей, как си…”? Нашето желание расте, всеобщата свързваща връзка се проявява все повече – и в един момент ще поискаме много по-качествена връзка. Тогава хората ще изхвърлят това, по което се увличат днес. Те ще общуват помежду си само при настояща необходимост, и обратно, ще се откажат от ”електронните приказки” в търсене на друг канал, намиращ се над обикновения словообмен. Те ще поискат вътрешна връзка.

И ако правилно си въздействаме един на друг, можем дори днес да използваме свързващата ни връзка. Нали душите са разбити по отношение на себе си, а не по отношение на Малхут в света на Безкрайността. И се стремим именно към нея, така че в какво е проблемът? Нека Малхут да е скрита от нас с множество завеси, екрани – това не означава, че не се намираме в нея. Доколкото пробуждаме общата връзка, дотолкова можем да я задействаме.

Това и правим с помощта на взаимното поръчителство. И затова то ни е необходимо за поправяне. Сякаш ни предлагат: ”Готови ли сте ясно, правилно и адекватно да използвате свързващата всички връзка за отдаване? Като цяло този подход се нарича ”поръчителство”.

Днес както никога човек е близо до запознаване с тази връзка, близо до активно, осъзнато участие в нея, което ще му позволи да стане подобен на Твореца. Нали ”Творец” – това е всеобщата мрежа, пълна с безкрайна взаимовръзка. Така Той ни се разкрива.

Ако поискам по-рано да разкрия тази връзка, то сам ”пробуждам зората”, старая се да добавям усилия и чувствам все по-голяма отговорност за целия свят, за цялата действителност, чак до Твореца. А ако не съм се подготвил, не съм се устремил напред, връзката със своето разкритие застава срещу мен. В това е различието между ”пътя на Тора” и ”пътя на страданието”.

Въобще, цялата тази мрежа с всички видове връзки, с всички светове, с всички детайли на възприятието, с всички етапи на разкриване наричаме ”Тора”. Със своето поръчителство ние я активираме, подбуждаме към по-голямо разкриване, и това се случва с всеки.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 12.03.2013

[102669]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Защо когато се заговори за празника Пасха, казваме: „Помни изхода от Египет“? Имало е и други изгнания: от Вавилон, Гърция, Рим – но ни напомнят именно за изхода от Египет. В какво е смисълът му?

Отговор: Египетското изгнание е коренът на всички изгнания. Всички останали изгнания като че ли се наслагват върху него. Това изгнание е най-трудното, основополагащо. Човек се издига над егоизма си и за първи път осъзнава, какво е това духовен свят, какво означава да почувстваш свойството отдаване вместо свойството получаване, с което се раждаме и в което съществуваме.

Възприемаме света чрез чувствата си, които постоянно желаят да се наслаждават и да извличат от всичко полза за себе си. Повратът в сетивните органи, когато започвам да „излизам от себе си“, да се отъждествявам със света, да отдавам на другите, да усещам себе си извън тялото, за да може сърцето ми да се намира там, се нарича изход от Египет. Всички останали изгнания вече се случват извън мен.

От програмата “Кабалистите пишат. Изход от Египет”, 04.03.2013

[103664]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Европейски конгрес. Урок №2

Въпрос: Какво означава да разкриеш Твореца?

Отговор: Творец (Боре) означава: ”ела и виж” (бо – ре), т.е. разкрий.

А как може да се постигне това? Само чрез сближаване. Да допуснем, че имаме 10 различни човека. Ако постепенно изградите от тях един човек – като един човек с едно сърце, то стигате до там, че в обединението ставате единни, едно цяло. И тогава разкривате Твореца – ”ре”, означава ”разкриване”.

Тоест Творецът се разкрива в общото кли/ съсъд, в неговото ново свойство. Вие сами създавате Твореца, вие сами Го изграждате в себе си. От двадесет, тридесет хиляди точки – не е важен броят на точките, създавате едно единно цяло.

Ако допуснем, че от 40 човека образувате структурата ”като един” – това е Творецът. С други думи, съчетавате множеството в едно и то ви дава усещането за Твореца. Ние усещаме Твореца само в такъв вид и затова Той се нарича ”бо – ре”, Боре.

Всичко се усеща само в свойствата ни. Сега ние усещаме света в своите егоистични свойства. Но ако ги променим от разрушени, разбити свойства на интегрални, на едно, единно цяло, тогава ще усетим този интеграл, това единство. Тъкмо то се нарича Творец.

Въпрос: Разкриваме ли Твореца на 99%?

Отговор: Разкриваме Твореца, за да доставим удоволствие на всички, които се намират извън нас. Това може да се разкрие само в свойството отдаване и затова работим за връзка помежду си над егоизма на всеки от нас.

Когато всеки от нас се издига над себе си, излиза извън себе си, то се обединяваме в едно общо, единно духовно тяло, наричано ”парцуф”.

В него и разкриваме единството, което се нарича Творец.

От 2-ри урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Въпрос: Вечерта на Пасхалния Седер е особена нощ за народа на Израел. Счита се, че в тази нощ този народ се е родил и е започнал нов път. Действително, с какво е толкова специална нощта на изхода от Египет?

Отговор: Човек започва да усеща, че намирайки се в Египетското изгнание, в робството на своето его, което се нарича ”Фараон”, трябва да излезе от неговата власт, да избяга, но не може. Той започва вътрешно да крещи, повече не може да издържа на такъв живот. Влага усилия относно групата, обкръжението, учителят, книгите. Чувства се в истински затвор, в тъмнина.

Постепенно навлиза в такова състояние, което се нарича ”Египетската тъмнина”, нощта на изхода от Египет. Това е нощ, пълна с тъмнина, и в него не остава никаква надежда, никакъв шанс в живота. Той чувства, че не е способен да продължи да живее в своя егоизъм, ненавиждайки всички останали, и не е по силите му да се отнася добре към другите.

Старае се да заобича приятелите, да заобича ближния както самия себе си, но вижда, че е обратното, става все по-лошо и по-лошо. Фараонът е в него, неговият егоизъм все повече се укрепва и ожесточава. И накрая човек пада, виждайки, че няма никакви шансове да се измъкне от това робство.

Преминава през много тежки вътрешни състояния, които накрая се акумулират общо: всички негови опити да избяга от егото си, да се издигне над него, и всички победи на неговия егоизъм, показващи на човек колко силно Фараонът го държи отвътре. Той се оказва право в центъра на противоборството на две сили: от една страна, задушаван, човекът излиза на свобода, а от друга страна, егоизмът виси в него и не му позволява да избяга.

В края на краищата, тези две сили достигат пика на своето противостояние, и човекът, оказал се между тях, усеща ужасна тъмнина. Това състояние и се нарича нощта на изхода, Египетската тъмнина. И тогава изведнъж чува зов от тази тъмнина: ”Ти трябва да излезеш! Можеш да го направиш! Можеш да се издигнеш и да избягаш от своя егоизъм – сега и веднага, в полунощ, тоест от най-тъмното състояние. Не взимай със себе си в новото състояние нищо, освен тези вещи, които може би ще са ти нужни само за отдаване, съединение, любов.”

В такъв случай човек е готов да излезе и избяга от своя егоизъм, иска да се издигне над него. Това се нарича неговото духовно раждане.

От програмата ”Кабалистите пишат. Нощта на Пасхалния Седер”, 04.03.2013

[103509]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→