Доколкото отменям себе си, своето его, моето старо ”Аз” изчезва. Но вместо това, придобивам цялата система, която става моя. И не потъвам в тази система сякаш изобщо повече не съществувам. В замяна на себе си, купувам всички!

Започвам да чувствам, че всичко, намиращо се в системата – това са мои желания, мои намерения, моят живот. Живея в тази система. Убивам своето егоистично желание и затова започвам да усещам желанието на Системата, нейният разум, действащите в нея сили.

Не мога да се намирам едновременно под две власти: или съм в собствената си власт, или във властта на обществото и Твореца – една от двете. Затова ми е необходимо да издигна своите желания от световете БЕ”А до съединение с Малхут от света Ацилут, Шхина.

Световете Брия, Ецира, Асия (БЕ”А) – това са желанията ХАБА”Д – ХАГА”Т –НЕХ”И, намиращи се под парса. Отначало издигаме своите желания от света Бриа в Ацилут, след това желанията от света Ецира – в Ацилут, след което от Асия – в Ацилут. И съответно, в нас се появява състояние на зародиш, отглеждане, узряване.

Така се издигаме в Малхут на света Ацилут, издигаме се с вяра над знанието. Всичко, което се намира извън мен, е отделено с граница, парса, зад която се намира светът Ацилут. А под тази парса – световете БЕ”А, които се наричат “отделени” от светостта. В тях чувствам своето “Аз”. Но всъщност не съм аз, а разбитите съсъди, които някога са били съединени, а след това паднали и затова сега са представени в този вид.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 20.03.2003

[103367] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От беседа на трапезата в Германия преди началото на конгреса

Въпрос: Как можем правилно да работим със следващото стъпало? Какво е това следващо стъпало? Как да се доближим до него, да го намерим, да го видим, да го разкрием? В какво се състои разликата между самото стъпало и онова, което се разкрива в него?

Отговор: Нашият свят е усещането за егоистичното ни разделяне, взаимното отблъскване. В такова състояние на взаимно отчуждение възприемаме всичко: един друг, неживата, растителната и животинската природа. И тава състояние се нарича ”наш свят”. С други думи, особено егоистично да притегляш всичко към себе си само заради самонаслаждаването, с това разделяме единния духовен свят на мънички дози и го възприемаме като обекти от неживата, растителната и животинската природа в нашия свят.

И обратно, ако започнем да съединяваме тези обекти заедно и да се отнасяме към тях като към едно, единно цяло, то ще започнем да усещаме следващото стъпало – висшия свят.

За да можем да открием как по друг начин да използваме обкръжаващото ни пространство правилно, ни е дадена групата. И накрая се получава, че ако се обединим помежду си, опитвайки се душевно да се обединим и си представим нашето обобщено желание, в мислите ни като едно желание, една, единна мисъл, като едно сърце и един разум, то по такъв начин изобразяваме пред себе си духовния свят. Така и малкото дете се стреми да заприлича на възрастните.

С този си стремеж привличаме върху себе си висшата светлина (Ор макиф), която поправя разделящия ни егоизъм и по такъв начин образува следващата степен, връзката между нас – АХАП на висшето стъпало.

Така се присъединяваме към следващото стъпало, само чрез нашето взаимодействие. И тогава започваме да усещаме циркулиращото поле между нас, енергията, вълните.

Проблемите между нас ще нарастват все повече, силите на отблъскване ще се проявяват все повече, а ние трябва тъкмо обратното, да се издигаме над тях и през цялото време да се съединяваме помежду си, докато отрицателните, отблъскващи сили на противодействието, от една страна, и силите на нашето взаимодействие, от другата страна – тези две противоположни сили не достигнат нивото на първото духовно стъпало. И тогава то ще се разкрие в средната линия.

И така, духовният свят се проявява във връзката между нас, при условие, че се издигаме над отблъскващите сили търпеливо, постоянно работейки над обединението, докато не се издигнем до нивото на първото духовно стъпало.

Тези натрупвания от стъпала, когато се опитваме да се съединим независимо от постоянните проблеми в групата – това е времето на вътреутробното развитие, което трябва да извървим.

И тогава се раждаме. Какво казват на новороденото, появило се на този свят? На добър час!

От беседа на трапезата в Германия, 21.03.2013

[103439]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→