Entries in the '' Category

Преоценяваме своето

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване: Когато една вещ стане наша, тя се преобразява. А ако някой поиска да я купи, я оценяваме по-високо от това, което човекът е готов да предложи. Веднага след като нещо стане наше, започваме да го оценяваме по-високо, отколкото другите хора. Затова ни е трудно да се разделим със старите вещи.

Затова някои магазини позволяват да се вземе някоя вещ „за малко” – те знаят, че в момента, в който почувствате една вещ своя, нейната цена ще ви се стори не толкова висока.

В обикновения живот търговията протича под натиск, защото продавачите са принудени да продават на, както им се струва, занижена цена – иначе продуктът ще се развали и няма с какво да заплатят наема. Но ако върху тях нямаше такъв натиск, щеше да им е трудно да отстъпят в цената, да се разделят със своята „вещ”.

Реплика: Така действа нашият егоизъм. Много по-болезнено се усеща загубата, отколкото пропускането на възможността за получаване на нещо равностойно. Това е така, защото егоизмът включва вещта в „своите” владения, а „своето” има по-голяма стойност от тази, която има „извън себе си”.

[103186]

На дъното

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казвате, че ”духовно” е, когато ближният е по-важен за мен, отколкото самият аз. Как може да искаш това? Нима там няма нищо друго?

Отговор: Да, тъкмо това е духовното. Нещо повече: дава ти се всичко, каквото си пожелаеш, освен да отдаваш на ближния – и ти въпреки това, избираш само него.

Работата е в проявяването на съсъда–желанието. Никой от нас не иска действия, които са над нашата природа. Просто се променяме и тогава откриваме, че свойството отдаване е важно не в егоистичен смисъл, а само по себе си.

Не отчиташ действието на светлината, връщаща към Източника. А между впрочем, тя въздейства на човека, и човек се променя. При това се променя така, че вече няма някогашния разум и някогашното чувство – всичко се превръща в противоположно, в ново.

И затова трябва да предоставяме на светлината възможността да си върши работата. Да и дадем да поработи, открий и се и се подложи на нейното въздействие. Тя се намира отвън, обкръжава ни – нека се докосне до теб, до твоите желания, които сега скриваш от нея. След като тя се захване за работа, ще видиш как всичко се променя.

Понеже се намираме в невероятно мизерния, ”точков” свят, сме ограничени в рамките на времето, движението и пространството. Това просто е ужасно, но ние не разбираме случващото се. Огромни разстояния ни разделят, разделят нашите разбирания, усещания, постижения. И те са се образували заради нашите желания, които са обърнати към собствена изгода.

И обратно, желанията, пребиваващи в отдаване, се включват едно в друго. Ако всички желаем да дарим на всеки добро, то се събираме в една точка и там между нас вече няма разстояние, там анулираме този свят. Представи си го без разстояния, без време: светлината се лее от всички страни. По Айнщайн, ако се движиш със скоростта на светлината, то виждаш не само онова, което е пред теб. Светлината сякаш идва при теб от всякъде, а понятията време и пространство изчезват…

Днес просто не разбираме, че живеем в едно мъничко, нищожно измерение, живеем и умираме, сами не знаейки къде, надарени с разум и чувства, но в същото време, се намираме на самото дъно. За това, позволи на светлината поне малко да се излее върху теб. Понеже ти дори не си представяш какви свойства притежава тя. Това не е просто отдаване, това е друго измерение, в което важността на другите не предизвиква такова объркване. Очаквай светлината да те избави.

От урока по ”Предговор към книгата Зоар”, 18.03.2013 

[103097]