Entries in the '' Category

Не изваждай гвоздея, на който се държи цялата вселена

каббалист Михаэль ЛайтманДа не забравяме, че нашият съсъд е извън нас. И е жалко да се губи време в грижа за себе си, за това, което е в твоите собствени граници, защото всичко това е заблуда и съществува само благодарение на силата на разбиването, силата на нашия егоизъм, който ни рисува тази картина.

Разбира се, можем да живеем в тази илюзия още хиляди животи. Но е желателно, ако вече си достигнал такъв кръгооборот, когато най-накрая започваш да чуваш истината, че твоето „Аз“ – не си ти, а само твоето въображение, над което трябва да се издигнеш и ти е дадена такава възможност – да се опиташ да я реализираш.

В крайна сметка, ако продължим да мислим вътре в своя кръг, не само не се приближаваме до истината, но и причиняваме голяма вреда на другите, като да пробиваш дупка в общата лодка. По такъв начин вредиш на останалите и всички вреди се записват на сметка ти.

Ние не можем точно да изчислим тази загуба. Като че ли съм взел един пирон за собствената си къща, а после изведнъж се разкрива, че точно този пирон не достига, за да се завърши голям красив кораб, на който е трябвало да отплават хиляди хора. И, разбира се, причинената от мен вреда се оценява не с малкия пирон, а с всичките хиляди хора, които са пострадали по моя вина.

Въпреки че не разбирам какво толкова ужасно съм направил? Аз не съм им причинил никаква вреда! Как можех да зная, че тоя пирон им е толкова необходим? Но незнанието не ме освобождава от вината, съдът не взема това под внимание. Съдът е много прост: каква вреда си причинил на цялостната система. Както се казва: „Даден е закон и не го престъпвай!“.

Можеш да доказваш, че не си знаел и не си бил уведомен. Но тази сметка се прави не в съответствие с нашите аргументи, а само според щетите, които си допринесъл за обществото. А дали ти е било известно или не, знаел ли си или не, всички тези извинения не са взети под внимание – правосъдието е без милост, и помни това.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.03.2013

[102129]

Суровата добрина на Висшия

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо Творецът е толкова суров спрямо творението, защо е установил такива твърди и неизменни закони? Защо Той не е по-снизходителен, като баща към син?

Отговор: Нито едно дете не може да оправдае строгостта на баща си. То не е способно с детския си разум да разбере баща си и да види бъдещите последствия и ползата от възпитанието. На детето му се иска да играе от сутрин до вечер и да яде само бонбони, да гледа телевизия. То не може да оправдае изискванията на родителите си, а ги слуша само от безизходност, чувствайки се зависимо от тях, а не защото осъзнава тяхната правота.

В духовния свят всичко е много по-сложно, затова не усещаме колко меко се отнася висшето управление към нас. В нашия свят детето не е пряка противоположност на това, което трябва да стане. Ако детето е послушно и си подготвя уроците, разтребва след себе си, то тогава родителите не предявяват претенции към него, от него не се изисква нищо повече.

Но в духовния свят не е така, там ти винаги си като престъпник, тъй като изначално идваш с разбитите си желания. А към теб се отнасят добре, дават ти методика за поправяне, създават група около теб, с една дума, като в детска градина с възпитател, дават ти и играчки. Това е огромна помощ свише и голямо милосърдие, които ти опрощават всички грехове и те поддържат във всичко, само и само да достигнеш поне малко поправяне и разбиране.

В нашия свят е прието така нареченото ”маймунско подражаване” (куфим) – възпитание, подразбиращо се като  насилие (кфия) над детето. Но в духовния свят насилието е невъзможно. Аз виждам, че някой ученик с години не се променя и повтаря едни и същи грешки, попада в едни и същи ями и нищо не мога да му кажа. Самият аз съм бил такъв – и така продължава през целия път.

Такъв е пътят, нищо не може да се направи. Докато сам човек не установи за себе си  морал, методика, своя Тора, той няма да може да напредне. Тук насилие не може да има, а само осъзнаване.

Затова не можем да се оплакваме, че се намираме под диктата на безжалостния Баща, независимо дори от ужасните събития, случили се в историята. Ние не сме способни да ги оправдаем, но после ще видим, че всички действия на висшето управление са изхождали от любовта. Независимо, че до сега, от текущото състояние, това не може да се оправдае, ние сме твърде далече от това. Но когато ни се разкрие истината, ще видим, какво голямо поправяне ни е донесло това.

”Има закон и да не се пристъпва” – това означава, че законът е един. Има светлина и съсъд, които са противоположни един на друг – това е целият закон. А след като те се включат един в друг, от това включване се образува закон за развитието, който се нарича закон за съответствията по свойства. Всичко произлиза от един замисъл като един закон.

Накрая трябва да достигна до състояние, когато ще искам да изпълнявам този закон по собствена воля, сякаш няма никой освен мен, няма никакъв Творец. Сякаш съм този Създател взиращ се в своето творение и установяващ закон, по който то да съществува. Това ще означава, че съм постигнал подобието с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.03.2013

 [102143]

Дайте възможност на Твореца да работи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако Творецът е създал желанието само заради поправяне, при което да се уподобим на Него, то ние за какво сме Му? Къде е нашият избор, в какво се състои нашето действие? Това наша работа ли е или на Твореца?

Отговор: Цялата наша работа се състои в това, да дадем на Твореца възможност да работи, защото ние самите не можем нищо да направим. Независимо, че сами по себе си сме чувстващ, съзнаващ материал, т.е. имаме сърце и разум, но това нищо не ни дава, освен възможността да осъзнаем, какво бихме искали да променим. А не можем нищо да променим.

Затова всичките ни опити да променим света не водят до нищо. Не трябва да се опитваме да променяме нищо. Трябва само да се стараем да привличаме висшата светлина, която може да промени всичко.

Ако желаните промени са в съответствие с Висшата светлина, тогава тя ще направи тези промени, и ние ще получим онова, което желаем, в противен случай ще си останем при нашите неосъществени желания.

Затова цялата ни работа се състои в това да разберем, кои промени в нас са желателни и тогава светлината ще направи останалото.

От виртуалния урок, 03.03.2013

[102074]