Всичко, което ни се случва, е за добро. Всички скрития, съсъди, пробуждащи се проблеми, ни показват точно тези места, където трябва да направим усилия в този момент, на този етап, за да напреднем. Следователно, на първо място трябва да се опитаме да получим правилно впечатление за цялата реалност.

Всичко, което виждаме пред нас, са нашите собствени грешки, нашия вътрешен свят, в резултат на тази картина на света. Затова наоколо виждаме само отрицателното. Ако искаш правилно да използваш всяко разкритие, трябва да се издигнеш над всяко състояние с вяра над знанието, за да можеш през тази видима за очите, земна реалност, да се опиташ да видиш перфектната картина: светът на Безкрайността.

Ако отмениш отрицателното си отношение към реалността и подходиш към нея положително, вместо представящата ти се сега картина, ще видиш светлината, облечена в желания.

Главното е да оправдаваш състоянията, през които те прекарват, знаейки, че са ти дадени, за да ги преодолееш и да решиш, че са ти изпратени от Твореца с най-добри намерения, за да можеш чрез тях да промениш своето отношение. Няма нужда нищо да се  променя, освен отношенията. Промяната на отношението, което е намерението, променя  цялата действителност.

От подготовката към урока, 05.03.2013

[101953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Втори принцип за изграждане на семейния живот: Когато между хората възниква истинско обединение, сърцето се изпълва с усещане за най-висше щастие – дотолкова, че изглежда така сякаш не съществува нищо, освен нашето единство.

Въпрос: Защо обединението носи със себе си такова възвишено чувство?

Отговор: Трябва да се основаваме на това, което ни демонстрира самата Природа. А тя ни показва вредата от делението и разединението. Всичките ни беди са предизвикани от отсъствието на единство. И след като е така, то, разбира се, обединението – това е ключът към успеха. Как е възможно която и да е част от цялото да се преизпълни с щастие, ако не е свързана с останалите части? Ние можем да получим удоволствие само с помощта на ближните и никога – сами.

Аз получавам всичко от природата – нежива, растителна, животинска – или от човешкото общество. Винаги внасям нещо отвън вътре. Някои неща аз внасям физически – например храна, други възприемам благодарение на общуването с някого, чрез използване на ближния. А освен това, мога да се напълня чрез отдаване на ближния. По този начин, аз съм свързан с другите, за да обезпеча своя живот. Макар да не забелязвам това, аз съм не по-малко свързан с обкръжението чрез огромна система от „нерви” и „кръвоносни съдове”. Както дървото се храни от земята посредством коренова система, така и аз чрез малки „тръбички” извличам от обркръжението всичката своя храна- материална, душевна, духовна.

И съответно, ако моята свързаност с обкръжението е изградена неправилно, аз съм в беда.

Изобщо, тази взаимовръзка може да бъде естествена, както при животните, които инстинктивно знаят как да си обезпечават всичко необходимо. От друга страна, нашата взаимна свързаност със света има ярко изразен патологичен характер. Например, замърсяваме въздуха, от който зависи нашият живот. Най-малкото, признавайки, че след 20 години това ще доведе до масови заболявания със смъртен изход, ние продължаваме да увеличаваме замърсяването.

Друг пример – това е изчерпването на водните ресурси, за което, по същия начин, никой не го е грижа.

Така, прекъсването на връзката не ни позволява да осъзнаем заплахите, които сами предизвикваме. Тази разединеност помежду ни, в действителност, се явява причина за всички беди в момента, като не говоря вече за отсъствието на щастие, радост, увереност, умиротворение… Ние занемаряваме даже базовите потребности, необходими ни за оцеляване.

(more…)

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Съобщение (Икономистите от McKinsey Global Institute): Кризата върна назад световните финанси с няколко години – активите се обезцениха, кредитите изгоряха, залозите не могат да покрият загубите. Но проблемът дори не е в това – в посткризисния свят финансовите инструменти се страхуват от рискове, не влагат пари в нови начинания и спират икономическия ръст.

Кризата спря развитието на световната финансова система, а някои процеси просто ги върна назад, развитието на транспортното кредитиране и инвестиране, което сега е с 60% по-малко от предкризисното ниво. Световната финансова интеграция спря, а нейното бъдеще е доста мъгливо. Обемът на активите и активността на финансовите пазари след кризата рязко спадна. Частичното финансиране просто не стига за възстановяване на икономиката и за връщане към нормалния ръст.

Реплика: Всичко върви по плана на природата, която ще ни принуди да приемем новото отношение към нас, обществото, света – като единна глобална всеобщо зависеща система.

[101956]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако рисуваме картина на светлото бъдеще, то как бихме го осъществили? Както се казва „Искаш да бъдеш щастлив – бъди щастлив!“

Отговор: По принцип, това е вярно, защото мислите работят. Ако култивираме в себе си положителни мисли, тогава естествено, че ще създаваме в интегралните кръгове, и въобще навсякъде положително поле и ще задействаме положителните сили на природата.

От друга страна, това поле също ще ни възпитава. Затова е желателно да бъдем винаги в добро настроение, с добра поддръжка и тогава ни е гарантиран сравнително лесен живот.

Нали живеем в абсолюта на природата и вътре в нас протичат всякакви данни, а ние ги възприемаме като течението на живота. Ето защо, ако погледнем по друг начин същите тези данни, които се вливат в нас, тогава животът ще изглежда съвсем различно. Оказва се, че ние сами регулираме качеството на живота си – какъв е той: добър или лош, целенасочен или безсмислен.

Вие не може да си представите как си влияем един на друг! Дори ако човек не излиза от дома, той все едно влияе на останалите! Та това е едно единно поле!

От ТВ програмата “Персонални тайни”, 10.02.2013

[101836]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа в група, Практическо обединение - No Comments→