Становище: Днес в обществото на разведени майки, институтът на бащинството се изражда! Всеки втори брак завършва с развод, а „неделните“ татковци са често срещано явление. Понякога те притичват за няколко часа при детето или го вземат за уикенда веднъж месечно.

Преди сто и петдесет години въпросът за ролята на бащата в семейството не е стоял. Мъжът – основен източник на доходи, а жената – домакиня. Мама се грижи, а тате насърчава или наказва.

Съвременните бащи се оплакват, че нямат достатъчно подкрепа – много от тях са отгледани от разведени майки, а за бащи синовете не са и чували.

Майката не може да научи сина си да бъде баща.

Сега може да видите мъже, които придружават жените си на женска консултация, посещават занятия по подготовка за раждането.

За него каменната стена е била майка му, а сега той очаква това от жена си…

Има твърдения за настъпване епохата на матриархата, загуба на връзката с мъжкото, с бащиното начало. Ерата на матриархата е ера на женския подход в организацията на живота. Тук няма място за мъжа, активно насърчаващ и инициативен. Да, именно в тази ера може да се говори за криза на бащинството.

Коментар: Мъжете намират себе си в усвояването на духовната степен, като пионери, а жените ще тръгнат след тях, защото такъв е духовният порядък и той ще възстанови истинската йерархия – равноправие с участие на всеки в своето свойство и в правилното им съчетание до пълно сливане, с поява на хармонично потомство – точно според висшите закони за развитие на природата. Докато не постигнем това, кризата в семейството ще се задълбочава, за да ни принуди да се поправим.

[101793]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената - No Comments→

Първият принцип за изграждане на семеен живот: Струва си да се положат усилия, за да се обединим повече и повече, защото единството може да реши всичките ни проблеми.

Въпрос: Защо, всъщност, единството решава всички проблеми между съпрузите? Какво представлява то? И как точно трябва да се полагат усилията?

Отговор: За да разберем принципа на обединение, нека не се ограничаваме със семейната единица. От примери на природата виждаме, че с напредъка нараства и сложността. В началото на своето развитие ние също сме били малки, примитивни същества с ниско ниво на сложност и дори най-прости организми. И след това постепенно сложността нараствала: желатиновите тела на амебите отдали палмата на първенството на специализирани образования с различни функции, а те се обединили в тела, всеки орган на които внася свой конкретен принос в цялостната работа.

Живият организъм се състои от много взаимодействащи си системи и ние виждаме, че според степента на развитие, телата стават все по-сложни, издигат се на все по-високи нива на сближаване, съединение, конфронтация и обединение. Същото се отнася и до създадените от нас изкуствени системи – например, електронните.

По този начин развитието изисква наличието на различни, противоположни части, всяка от които има своя програма, собствена задача. Всяка част – било то сърце, черен дроб, бъбреци или бели дробове – е затворена в себе си и всяка изпълнява своята работа. Въпреки това, цялата тази работа е насочена в полза на общото тяло. И според това в каква степен всички части са правилно взаимосвързани помежду си, измерваме нивото на здравето на организма.

С други думи, не е достатъчно ако всяка част по отделно е здрава – негодната връзка ще развили цялата работа. Така че здравата връзка е по-важна от здравето на всяка от частите. Те се допълват взаимно, взаимодействат помежду си – по принцип системата трябва да поддържа вътрешно равновесие, което измерваме с помощта на лабораторни изследвания и други медицински тестове.

Оттук следва, че и в човешкото общество, което също е система, трябва да има големи части с различна специализация. Неслучайно във всяка страна има държавни ведомства и агенции, както и много сродни организации. Но има ли правилна комуникация между тях? Големи, силни части, обособени и противоположни една на друга – добре е, ако те се свързват правилно помежду си. От това зависи развитието.

Същото важи и за малките системи, включително семейството. Ясно ми е, че живея против своя спътник в живота и ние сме две объркани, заплетени, много сложни системи. Ние не познаваме и не разбираме сами себе си, камо ли да познаваме и разбираме партньора си. Така че на каква основа да градим съвместния си живот? (more…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Мнение: Съществуването на алтруизма, тоест безкористната и, бих казал, немотивираната помощ към ближния, дълго време поставяше учените в безизходица. Ако и на самия индивид не винаги стига ядене, храна и други ресурси, защо да ги дели с приятелите си? А дори и да стигат, защо да не се запаси за в бъдеще? Еволюционистите предполагаха, че помощта към ближния се е оказала полезна за груповото оцеляване на хората, и затова е започнала да се одобрява социално.

Но, може би, алтруизмът е заложен в мозъка на ниво рефлекси. Оказа се, че в нас има „център за помощ на ближния”, помощта на другите едва ли не е потребна на организма. Психолозите забелязаха, че хората обичат да се чувстват щедри и добри, и затова поддържането на ближните физически удовлетворява тяхната собствена потребност „да бъдат добри”. Неврофизиолозите откриха, че по време на алтруистични постъпки в мозъка се активира система, отговаряща за удоволствието.

„Алтруистичните” неврони не забраняват да се получава удоволствие от собствената полза – само предоставят алтернативен източник на това удоволствие във вид на добри постъпки.

За алтруизма несъзнателно допринасят мислите за смъртта. В близост до гробището желаещите да помогнат на другите са с 40% повече, близостта на гробище подсъзнателно настройва хората към съчувствие и помощ на ближния.

Реплика: Разбира се, това е само егоистичен „алтруизъм”, а не истински, когато човек въобще не взема предвид ползата, а действа въпреки нея. Това не е възможно, нашата природа не може да се измени освен с помощта на висшата алтруистична сила – светлината, свойството отдаване. То може да се привлече чрез специална методика, наречена кабала.

Тъй като свойството отдаване се явява основно свойство и сила на мирозданието, подхранва всички неща, ние не го откриваме явно, то се нарича Творец и е скрито за нас. Да бъде разкрито може само в тази степен, в която започва да се проявява в самите нас. Това се и нарича разкриване на Твореца.

В наше време това свойство все по-силно се изявява в нашия свят и затова се чувстваме изгубени, в депресия, не умеещи да управляваме живота. По този начин това свойство на отдаване ни подтиква към неговото разкриване.

[101428]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

От статията на Баал a-Сулам “Плодовете на мъдростта”: По време на обща молитва на човек му е забранено да се откъсва от останалите и да се моли за себе си, дори и да иска с това да достави удоволствие на Твореца, но смята да го направи сам, а не с останалите. Защото откъсвайки се от обществото и молейки се за собствената си, лична душа, не я изгражда, а тъкмо обратното, нанася вреда на душата си, ставайки ”горделивец, заедно с който Творецът не може да бъде”.

Не е просто да се преодолее тази трудна психологическа бариера. Нашето его не ни позволява да осъзнаем, да си спомним, да усвоим и приемем правилото, че само излизайки извън границите на тялото, отново ще намерим съсъда на своята душа. А всичко онова, което сега ми се представя психологически като моето ”Аз” – съществува само във фантазията ми, за да го отхвърля, анулирам и да видя себе си извън всичко това.

За да приемем този факт, този мироглед и да живеем с него, ни трябва силна поддръжка от страна на обкръжението, ученето, упорита работа и взаимно поръчителство. С това се започва всяко едно действие за поправяне, тъй като всеки път ни се прибавя още егоизъм и ние отново трябва да работим с този допълнителен товар, за да можем без да го поглеждаме да решим, че нашият съсъд се намира извън него.

Призивите: ”Не прави на другия това, което е ненавистно на самия теб” и ”Възлюби ближния, като самия себе си” ни се струват като обикновени правила на вежливост, на “културност”, на възпитано поведение, на морални нравоучения. Но не, тук става дума за вътрешната насока, която трябва да съществува в човек, ако иска да намери своята вътрешна част, своята душа и да започне да я поправя.

Затова, молещият се за самия себе си не само че не напредва в духовното, но си нанася и огромна вреда. С това си действие той сякаш се откъсва от другите, усложнявайки разбиването. Независимо, че е ясно, че и отрицателните действия също са необходими, тъй като човек трябва да достигне до осъзнаване на злото, докато не разбере и не почувства, че това отношение е неправилно.

Но вече сме близо до завършването на нашата истинска работа и затова трябва да разбираме това ясно и постоянно да засилваме общото мнение, че само вътре в ”Ние”, а не в ”Аз”, има духовно съществуване, напредък, търсене, смисъл от работата – само между нас. Тъкмо натам трябва да привлечем всички сили, стараейки се да се научим и придобием такъв поглед, с който да заменим себе си с ”Ние”, за да живеем вътре в душата.

От Подготовка към урока, 03.03.2013

[101778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→