Житейският и духовният срам

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По какво се отличава духовният срам от този срам, който изпитваме във всекидневния живот?

Отговор: Житейският срам е егоистичен срам поради това, че не искам да пострада моята гордост. Духовният срам възниква вече след съкращение, когато не се грижа за себе си, не се срамувам от своите природни свойства. Преживявам по съвсем друг повод.

Необходим ми е срамът! Сам го търся в своето духовно развитие, защото той ми дава огромни сили! Ако сега в нещо се посрамиш, то представи си, как ще се разгорещиш, каква сила ще ти предаде това, подвижност. Вече няма така спокойно и сънено да седиш на място, както сега, а ще започнеш да се суетиш, докато не изгасиш този срам. Още една седмица ще се вълнуваш по този повод, докато, накрая, няма да можеш да се успокоиш.

Ти ще бъдеш готов на всичко, само да отстраниш причината за срама, и няма да се успокоиш, докато всичко не се върне на своето място. Ако някой човек е станал виновник за преживения срам, ще направиш всичко, за да му отмъстиш. Има хора с повече или по-малко избухлив характер, но всеки изпитва примерно едни и същи чувства.

Въпросът е, мога ли да достигна до такова състояние, когато лично на мен това никак няма да ми влияе, а целият ми срам ще бъде, доколко аз не се жертвам за обществото, не вземам в него участие, не добавям това, което трябва да внеса, и свръх моите задължения? Само от това да се срамувам.

Как само бихме укорявали някой друг: ” Не се ли срамуваш?” Тоест бихме му показвали, че не взима под внимание останалите. От тази точка започвам своето поправяне.

И тогава всички мои частни лични свойства изобщо не се вземат под внимание, нали това е животински характер. Нима сте видели, животното от нещо да се притеснява? Срещнали ли сте котарак, който би почервенял заради откраднатата сметана, оказвайки се хванат?

Животното няма за какво да се срамува. Но човекът в нас, който започва да се гради, му е срамно. Срамът се отнася именно за него, човек преживява за това, отдава ли на другите, добавя ли блага за всички, изпълнява ли своето предназначение в общата система.

От урока по ”Даряване на Тора”, 18.03.2013

[103039]

2 Comments

  1. Според мен, личния срам има две страни. Разглеждам въпроса само от житейска гледна точка. От една страна е като бариера да не нараним Егото си, да си затворим очите пред грешките си, а от друга – да не извършваме деяние, което ще бъде порицавано. И в двата случая е защитен механизъм и затваряне вътре в себе си. Така сме възпитавани поколения наред. По-съвременната тенденция на възпитаниее да свалим бариерата на срама, да разгледаме грешката, да и търсим решение, да говорим за нея, да смиряваме Егото… А в духовен план според Кабала, как се случва това?

  2. Здравейте,

    На Вашия въпрос отговори преподавателя на МАК Михаил Черняховский.

    За духовния срам може да прочетете тук:

    За бебето, което се срамувало да яде

    http://laitman.bg/2010/12/%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%B4%D0%B0-%D1%8F%D0%B4%D0%B5/

    Срамът е духовно стъпало

    http://laitman.bg/2013/11/%d1%81%d1%80%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d1%82-%d0%b5-%d0%b4%d1%83%d1%85%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%be-%d1%81%d1%82%d1%8a%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%be/

    Аз съм черна точка в океана на светлината

    http://laitman.bg/2013/11/%d0%b0%d0%b7-%d1%81%d1%8a%d0%bc-%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d1%87%d0%ba%d0%b0-%d0%b2-%d0%be%d0%ba%d0%b5%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0/

Discussion | Share Feedback | Ask a question

You must be logged in to post a comment.

Laitman.com Comments RSS Feed

Next Post: