В мен има ”Виртуален принтер”, който ”разпечатва” моята картинка за света. С други думи, в мен е заложена програма, която ме превежда в действие ”и ми рисува” света. А всъщност той не съществува – всичко се намира вътре, в усещанията, но програмата им придава ”външния” ефект.

Въпрос: Какво ще стане, ако ние с другарите решим мислено да се концентрираме и да създадем единна реалност и обща взаимна връзка?

Отговор: Това също се прави от програмата, посочваща ми групата, в която работя. Просто ми се струва, че се намирам сред другите хора и че заедно вземаме решенията. Моите вътрешни свойства се проектират в някакви образи, хвърлят сянка от различни форми, но всъщност те не съществуват.

По такъв начин и нашето общо решение и моето вътрешно съпротивление – всичко това се определя от програмата. И има само една възможност за корекция – ако зная за нея и за изобразената от нея реалност, искам да ги обединя в едно, да ги съединя. В този случай се издигам на нивото на Програмиста и разбирам защо ми е приготвил всичко това.

От една страна, започвам запознанството си с природата, а от друга, виждам какви ”картинки” рисува във въображението ми. И поправяйки въображението си с нейна помощ, аз ги събирам и обобщавам. По пътя преминавам през различни пречки и поправяния и в резултат опознавам разума на Програмиста, замисъла на творението. Това е всъщност желателният ефект от целия процес – да се присъединиш към целта на творението.

Въпрос: Това означава ли, че Програмистът иска ние да пребиваваме постоянно в двата свята: във въображаемия и в реалния?

Отговор: Нужно е самите ние да познаваме целта на творението. Защо? За да се отнасяме с уважение  към Него.

Но егоизмът ме дърпа надолу, настоявайки да си почина, да поспя. И ако искам да се пробудя, имам само една възможност – да използвам тази програма, обкръжението и всичко, което е свързано с него, но при условие, че се настройвам да уважавам Програмиста. В кабала това се нарича: да Му доставяш удоволствие.

Въпрос: Как да съчетая тези две координатни системи?

Отговор: Трябва просто да бъда заедно с другарите си. Защото сега те ми се виждат като други хора, намиращи се извън мен. А след това ще почувствам, независимо от това, което виждам сега, че те са в мен, че те са мои – мои любими, взаимно свързани, слети в едно. Тогава във взаимоотношенията между тях ще разкрия Източника, Твореца. И всичко това ще бъде като едно цяло.

От урока по ”Предговор към книгата Зоар”, 19.03.2013

[103178]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →