Да не забравяме, че нашият съсъд е извън нас. И е жалко да се губи време в грижа за себе си, за това, което е в твоите собствени граници, защото всичко това е заблуда и съществува само благодарение на силата на разбиването, силата на нашия егоизъм, който ни рисува тази картина.

Разбира се, можем да живеем в тази илюзия още хиляди животи. Но е желателно, ако вече си достигнал такъв кръгооборот, когато най-накрая започваш да чуваш истината, че твоето „Аз“ – не си ти, а само твоето въображение, над което трябва да се издигнеш и ти е дадена такава възможност – да се опиташ да я реализираш.

В крайна сметка, ако продължим да мислим вътре в своя кръг, не само не се приближаваме до истината, но и причиняваме голяма вреда на другите, като да пробиваш дупка в общата лодка. По такъв начин вредиш на останалите и всички вреди се записват на сметка ти.

Ние не можем точно да изчислим тази загуба. Като че ли съм взел един пирон за собствената си къща, а после изведнъж се разкрива, че точно този пирон не достига, за да се завърши голям красив кораб, на който е трябвало да отплават хиляди хора. И, разбира се, причинената от мен вреда се оценява не с малкия пирон, а с всичките хиляди хора, които са пострадали по моя вина.

Въпреки че не разбирам какво толкова ужасно съм направил? Аз не съм им причинил никаква вреда! Как можех да зная, че тоя пирон им е толкова необходим? Но незнанието не ме освобождава от вината, съдът не взема това под внимание. Съдът е много прост: каква вреда си причинил на цялостната система. Както се казва: „Даден е закон и не го престъпвай!“.

Можеш да доказваш, че не си знаел и не си бил уведомен. Но тази сметка се прави не в съответствие с нашите аргументи, а само според щетите, които си допринесъл за обществото. А дали ти е било известно или не, знаел ли си или не, всички тези извинения не са взети под внимание – правосъдието е без милост, и помни това.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.03.2013

[102129]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →