Щастието е усещане на процеса на напълване на желанието. То е възможно само когато има желание, глад, страст и то се напълва, реализира се. Но след като се напълни желанието, т.е. след като то се е реализирало, усещането за щастие постепенно изчезва. И така, за да има щастие, са необходими две неща: а) желание, б) напълване.

За да не се анулира желанието от напълването, те трябва да са разделени, да се намират в два обекта. Както например, майката и новороденото – майката може да се наслаждава на детето безкрайно, защото напълва обект извън себе си.

Ако над нашето взаимно отблъскване създадем връзка, то ще можем да се напълним един друг и да се наслаждаваме на своите действия безкрайно. Тук съществува чисто психологически проблем да се разбере, че целта на творението е в наслаждаването, а средството за достигане на вечното и безкрайно наслаждаване е във ”възлюби ближния като самия себе си”. Това състояние се нарича Висш свят. При неговото усещане изгубваш усещането за нашия временен, несъвършен свят – това, което усещаш само в себе си.

[102039]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация | Add Comment →