Как е възможно да ни научат какво е отдаване? За това изначално сме надарени от природата с желание за наслаждение, върху което изучаваме отдаването от неговата противоположност, обратното на него свойство.

Желанието ни за наслаждение се впечатлява от някакво въздействие, предизвикващо в него всевъзможни реакции, което сякаш прави драскотини, дупки, ями, вдлъбнатини в него. Благодарение на това, желанието започва постепенно да чувства, тъй като тези въздействия се различават по големина, характер, между тях съществува специална връзка, която не разбираме.

Внезапно откриваме, че нашето желание за наслаждение е много гъвкаво, изключително дълбоко и сложно и също толкова разнообразни и сложни въздействия достигат до него. Така изучаваме своята същност. И колкото повече научаваме за нея, в действителност опознаваме нейното противоположно свойство, обратния характер. Тъй като нашето обучение се основава на сблъсъка на две противоположни свойства: получаване и отдаване.

Казано е: „Да няма други богове пред теб“, което означава учене, при което именно върху тези други богове изучаваме Твореца и можем да формираме вътре в себе си Неговия образ. Защото всъщност Той няма образ, няма форма, позволяваща ни да си Го представим: какво е това, кой е Той, как да Го разкрия?

Как да разкрия това, което не е възможно да се разкрие?! Затова само за сметка на отрицателните въздействия, негативно възприемани от желанието за наслаждение, постепенно изграждаме обратно отношение, от което започваме да си представяме какво е свойството отдаване. То не може да дойде до нас по никакъв друг начин: нито във фантазиите, нито в чувствата, нито в действие от наша страна, което пряко би съответствало на него.

Всичко става само поради факта, че някаква специална сила, светлина действа във всякакви състояния и предизвиква реакция в нас. Работата ни се състои в това, да включим всичко към тази единна висша сила, да постановим, че освен Нея, няма никой друг. Макар това да среща огромно противопоставяне от страна на желанието ни за наслаждение, защото преди то е смятало, че няма никой освен него. Сега то трябва да се съмнява в това. Едното отменя другото, т.е. възниква спор: кой ще царува?

Тези две твърдения се изключват взаимно: или аз, или Той! Този конфликт е в основата на всички наши състояния. И не трябва да се страхуваме да застанем между тези две враждуващи страни и да оставяме това неразрешимо двувластие, да го понасяме, и не просто да се смирим и предадем, а да постигнем, оправдаем, разберем, да се уподобим на силата на отдаване. Ако човек не избяга от това разбиране, а е в състояние да работи в условията на такова раздвоение, сблъсък на мненията, чувствата, ако не разчита на своя животински разум и не избяга от бойното поле, то получава нов разум и чувства свише. В този случай, той придобива форма, подобна на Твореца.

А преди това е невъзможно да разбере какво е това отдаване. Когато човек най-накрая го постигне, това се нарича спасение от Твореца, божи дар. Този, който приема всички падащи му форми на работа и прекланя глава, без да се ръководи от своя собствен, едва ли не всичко разбиращ и вземащ решения ум – той постига успех. Главното е, както се казва, да не вярваш в себе си до деня на смъртта си, т.е. до смъртта на своя егоизъм. А след нея, вече придобиваш вяра.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 11.03.2013

[102425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →