Баал a-Сулам, „Предговор към книгата Зоар”, п.18: Човекът е център на цялото творение, а останалите създания нямат собствена значимост и ценност, освен това, доколко са полезни на човек по пътя към съвършенството. И затова те се повдигат и пропадат заедно с него без всякакъв собствен разчет.

Всички създания от неживата, растителната и животинската природа нямат собствена ценност, не могат да се поправят, и затова се повдигат и пропадат заедно с човека. Казано иначе, човек открива, че всички тези видове творения, цялата Вселена, цялата флора и фауна на Земята се намират на нея без разчет за самите себе си, подобно на това, как в нашето физическо тяло се съдържат предшестващите степени на природата.

И затова, доколкото поправям своето желание на човешка степен, в това поправяне се включват желанията на неживо, растително и животинско ниво. И аз на практика чувствам тяхното включване без всякаква принадлежност към външния свят. Защото съм преминал тези желания, и те също са се поправили, а отчасти са изчезнали.

Преди милиони години са изчезнали динозаврите, а и до днес има отмиране на видове – затова пък учените откриват множество нови, за които по-рано не са знаели. И затова не трябва да се изпада в паника пред възможното изчезване на човешкия род. Просто някои желания в нас са се изчерпали, завършили са активния цикъл – и изчезват. Вече няма никаква необходимост от тях – и те се „връщат в пръстта”.

От урока по „Предговор към книгата Зоар”, 11.03.2013

[102480]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →